1Соломоновата песен на песните. Възлюбената2[1] Нека ме целува, с целувки на устата си, защото неговите милувки са по-желателни от вино.3Благоуханни са твоите масла; името ти е като разлято миро. Затова те обичат момичетата.4Привлечи ме, нека побързаме след тебе; нека царят ме въведе в чертозите си – ще се възхищаваме и ще се радваме с тебе, ще хвалим твоите милувки повече от вино. Заслужено те обичат!
Призив към девойките от Йерусалим
5Дъщери йерусалимски, почерняла съм, но съм хубава като шатри на Кидар, като Соломонови завеси.6Не ме гледайте, че съм почерняла, защото слънцето ме е обгорило. Синовете на моята майка ми се разгневиха, поставиха ме да пазя лозето, но моето собствено лозе не опазих.
Към любимия
7Кажи ми ти, когото обича душата ми: къде пасеш стадото си? Къде пладнуваш и почиваш? Защо да съм като скитница край стадата на твоите другари? Възлюбеният
Разговор на обичащите се
8Оприличил съм те на моя кобилка между фараонови колесници. Хор9Ако не знаеш, о, най-хубава между жените, върви си след овците и си паси агънцата покрай пастирските шатри.10Прекрасни са твоите бузи под нанизи, твоята шия с огърлици.11Ще ти направим златни висулки със сребърни украшения. Възлюбената12Докато царят беше на трапезата, моят народ излъчваше благоуханието си.13Моят възлюбен е като китка смирна, поставена между гърдите.14Моят възлюбен е за мене като китка кипър в лозята на Ен-Геди. Възлюбеният15Ето ти си хубава, моя мила, хубава си! Твоите очи са като на гълъби. Възлюбената16О, колко си хубав, мой мили и възхитителен! И леглото ни е в зеленина. Възлюбеният17Гредите над нас са кедри, кипарисите над нас са като покривни греди на спалнята.