1И видях в дясната ръка на Този, Който седеше на престола, свитък, изписан отвътре и отвън, запечатан със седем печата. (Ис 29:11; Ез 2:9; Дан 12:4)2И видях силен ангел, който възвестяваше с висок глас: „Кой е достоен да разгърне свитъка и да счупи печатите му?“3И никой – нито на небето, нито на земята, нито под земята, не можеше да разгъне свитъка и да погледне в него.4И аз плаках много, че никой не се намери достоен да разгъне свитъка и да погледне в него.5А един от старците ми каза: „Не плачи! Ето лъвът, който е от Юдовото племе, Давидовият корен, победи и може да разгъне свитъка и да снеме седемте му печата.“ (Бит 49:9; Ис 11:1; Ис 11:10; Рим 15:12; Евр 7:14; Отк 22:16)6И видях – на престола между четирите живи същества и старците стоеше Агнец като заклан, със седем рога и седем очи, които са седемте Божии духове, разпратени по цялата земя. (Ис 53:7; Зах 4:10; 1 Кор 5:7; Отк 4:5)7Той отиде и взе свитъка от десницата на Седналия на престола.8И когато взе свитъка, четирите живи същества и двадесет и четиримата старци паднаха пред Агнеца, като всички държаха арфи и златни чаши, пълни с тамян, които са молитвите на светиите, (Пс 141:2)9и пееха нова песен: „Достоен си да вземеш свитъка и да счупиш печатите му, защото Ти беше заклан и със Своята кръв ни[1] изкупи за Бога – хора от всеки род и език, племе и народ, (Пс 33:3; Пс 98:1; Пс 144:9; Ис 42:10; Отк 14:3)10и ни направи царство от свещеници на нашия Бог, и ще царуваме на земята.“ (Изх 19:6; Ис 61:6; 1 Пет 2:9; Отк 1:6)11След това видях и чух гласовете на много ангели, които стояха около престола – около живите същества и старците, – техният брой беше неизчислимо голям, (Дан 7:10)12които казваха с висок глас: „Достоен е закланият Агнец да приеме силата и богатството, премъдростта и могъществото, честта, славата и благословението!“13И чувах всяко създание на небето и на земята, под земята и в морето – всичко, което е в тях, да казва: „На Седналия и на Агнеца – благословение и чест, слава и могъщество за вечни времена!“14И четирите живи същества отвърнаха: „Амин!“ А двадесет и четиримата старци паднаха и се поклониха на Живеещия вечно[2].