1Когато Израил беше млад, Аз го възлюбих и от Египет извиках Сина Си. (Изх 4:22; Ер 2:1; Мт 2:15)2Викаха ги пророците, а те отбягваха от тях, принасяха жертва на вааловци и кадяха на истукани.3Аз сам учих Ефрем да ходи, водих ги за ръцете им, а те не разбраха, че ги лекувам.4С човеколюбие, с връзките на любовта ги привличах, Аз бях за тях Този, Който сваля хомота от челюстите им и кротко им предлага храна. (Вт 8:16)5Той няма да се върне в Египет, но Асур ще му бъде цар, защото Ефрем пожела да се обърне към Мене.6И меч ще връхлети върху градовете му, ще унищожи техните защитници и ще ги погълне заради техните замисли.7Народът Ми упорства в отстъпничеството си от Мене и въпреки че го призовават към Всевишния, той не се извисява единодушно.8Как да постъпя с тебе, Ефреме? Как да те изоставя, Израилю? Как да постъпя с тебе като с Адма? Как да се отнеса с тебе като със Севоим? Смекчи се у Мене сърцето Ми, разпали се състраданието Ми. (Вт 29:22; Ис 54:8; Ер 31:20)9Няма да постъпя според силата на гнева Си, няма вече да изтребвам Ефрем, защото Аз съм Бог, а не човек, Светият у тебе, и няма да разпалвам гнева Си. (Чис 23:19)10Те ще тръгнат след Господа. Той ще извиси гласа Си като лъв, ще извиси гласа Си и синовете от морето ще побързат към Него. (Ер 25:30)11Като птици и като гълъби ще полетят от Египет и от Асирийската земя, ще ги поселя в домовете им, гласи словото на Господа.