1[1] Ето по планините са нозете на благовестителя. Той провъзгласява: „Мир! Празнувай ти, Юдея, своите празници, изпълнявай своите обети! Защото извършителят на злото няма вече да преминава през тебе за разрушаване. Свърши се, премахна се.“ (Ис 52:7)
Падането на Ниневия. Нападението
2Изправя се против тебе опустошител. Охранявай укрепленията! Следи пътя! Усили кръста си! Мощно укрепи силите си!3Защото Господ ще възстанови величието на Яков, което принадлежи на Израил, тъй като грабители ги опустошиха и унищожиха лозовите им пръчки.4Щитовете на неговите силни бойци са кървавочервени, воините му са облечени в багрени дрехи; колесниците са като огнен блясък от железните обкови – в деня на подготовката му – и кипарисови копия биват размахвани.5По улиците препускат бесни колесници, струпват се безредно по площади; по своя вид те са като факли, профучават като мълнии.6Той си спомня за своите силни вождове; те се спъват при своя бяг, устремени са към нейните градски стени – обсадната защита вече е готова.7Градските порти при реките се отварят и дворецът бива разрушен.8А Хуццав бива разголена, отведена заедно със своите робини, стенещи като гълъбици, те се удрят по гърдите.9И Ниневия – като водоем, препълнен с вода, са нейните води. А те бягат: „Спрете се, устоявайте!“ Но никой не се обръща.10„Разграбвайте сребро! Разграбвайте злато!“ Няма свършване на натрупания тежък куп от всякакви скъпоценни неща.11Пустош и опустошение, и разорение! И покрусено сърце, и треперене на колене, и сред всички – болезнен гърч в кръста, и лицата на всички тях са побледнели. (Ис 13:7)
Заплахи срещу лъва на Асирия
12Къде са леговището на лъвовете и онова пасбище за млади лъвове, там, където ходеха лъв, лъвица и малкото на лъва, без някой да ги плаши?13Това е лъв, който ловува за засищане на малките си, удушва за своите лъвици; той пълни с плячка дупките си и с разкъсан улов – леговищата си. (Ер 4:7)14„Ето Аз съм против тебе!“ – гласи словото на Господа на войнствата. „И ще запаля всред дим твоите колесници, и меч ще изтреби твоите млади лъвове, и ще залича по земята твоето хищничество, и никога повече няма да се чува гласът на твоите вестители!“ (Наум 3:5)