Влезте безплатно

Матей 26

Съвременен български превод



1 Когато Иисус завърши с всички тези думи поучението Си, каза на учениците Си: (Мк 14:1; Лк 22:1; Йн 11:45) 2 „Знаете, че след два дена ще бъде Пасха и Синът човешки ще бъде предаден на разпятие.“ (Изх 12:1) 3 Тогава първосвещениците, книжниците и стареите на народа се събраха в двора на първосвещеника, на име Каяфа 4 и след съвещание решиха да уловят с измама Иисус и да Го убият. 5 „Само да не бъде на празника“, казваха, „за да не стане смут сред народа.“ 



6 А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симон Прокажения, (Мк 14:3; Йн 12:1) 7 пристъпи към Него една жена, която носеше алабастров съд със скъпо миро, и започна да го излива върху главата Му, докато Той ядеше. (Лк 7:37) 8 Като видяха това, учениците Му зароптаха и казаха: „Защо е това прахосване? 9 Защото това миро можеше да се продаде за много пари и те да се раздадат на сиромаси.“ 10 Като забеляза това, Иисус им каза: „Защо обърквате жената? Тя извърши добро дело за Мене; 11 защото сиромасите имате при себе си винаги, а Мене не винаги имате. (Вт 15:11) 12 Като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение. 13 Истината ви казвам: където и да се проповядва това Евангелие по целия свят, ще се разказва и за това, което тя извърши, и ще се припомня за нея.“ 



14 Тогава един от дванадесетте ученици, на име Юда Искариот, отиде при първосвещениците (Мк 14:10; Лк 22:3) 15 и попита: „Какво ще ми дадете, ако ви Го предам?“ А те му дадоха тридесет сребърника. (Мт 27:3) 16 И оттогава той търсеше удобен случай да Го предаде. 



17 А в първия ден на Безквасници учениците дойдоха при Иисус и Му рекоха: „Къде искаш да Ти приготвим да ядеш пасхалната вечеря?“ (Мк 14:12; Лк 22:7; Лк 22:21; Йн 13:21) 18 И Той рече: „Идете в града у еди-кого си и му кажете: „Учителят казва: „Времето Ми наближава, у тебе ще направя пасхалната вечеря с учениците Си“.“ 19 И учениците направиха тъй, както им заръча Иисус, и приготвиха пасхалната вечеря. 20 А когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученици; 21 и докато ядяха, каза: „Истината ви казвам: един от вас ще Ме предаде.“ 22 Те много се наскърбиха и всеки от тях започна да Го пита: „Да не съм аз, Господи?“ 23 А Той им отговори с думите: „Който натопи залъка си с Мене в блюдото, той ще Ме предаде. (Пс 41:10) 24 И тъй, Синът човешки отива, както е писано за Него; но горко на онзи човек, чрез когото Синът човешки ще бъде предаден, добре щеше да бъде за този човек, ако не беше се раждал.“ (Йн 17:12) 25 А Юда, който Го предаде, рече: „Да не съм аз, Учителю?“ Иисус му отвърна: „Ти сам го каза.“ 26 И докато ядяха, Иисус взе хляба и като благослови, разчупи го и го раздаде на учениците с думите: „Вземете, яжте – това е Моето тяло.“ (Мк 14:22; Лк 22:14; 1 Кор 11:23) 27 И като взе чашата, изрече благодарствена молитва, даде им и каза: „Пийте от нея всички, (1 Кор 10:16) 28 защото това е[1] Моята кръв на Новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете. (Изх 24:8; Зах 9:11) 29 И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от този лозов плод до онзи ден, когато ще пия новото вино с вас в царството на Моя Отец.“ 30 И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина. (Мк 14:26; Лк 22:31; Лк 22:39; Йн 13:36; Йн 18:1) 



31 Тогава Иисус им рече: „Всички вие ще отстъпите от вярата в Мене през тази нощ; защото е писано: „Ще погубя пастира и ще се пръснат овцете на стадото.“ (Зах 13:7; Мт 26:56; Мк 14:27; Лк 22:31; Йн 13:36; Йн 16:32) 32 А след възкресението Си ще бъда преди вас в Галилея.“ (Мт 28:7; Мт 28:16) 33 Тогава Петър Му рече: „Дори и всички да отстъпят от вярата в Тебе, аз никога няма да отстъпя.“ 34 Иисус му рече: „Истината ти казвам, че тази нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.“ (Мт 26:75) 35 Петър Му отвърна: „Дори ако трябва да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе.“ Същото рекоха и всички ученици. 



36 След това Иисус отиде с тях на едно място, наричано Гетсимания, и каза на учениците: „Поседете тук, докато Аз отида по-нататък да се помоля.“ (Мк 14:32; Лк 22:39; Йн 18:1) 37 И като взе със Себе Си Петър и двамата Зеведееви синове, започна да скърби и да тъгува. 38 Тогава им каза: „Душата Ми е прескръбна до смърт. Останете тук и бъдете будни с Мене.“ (Йн 12:27) 39 И като се поотдалечи, падна по лице и се молеше с думите: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша, но нека бъде не както Аз искам, а както Ти.“ (Мт 20:22; Евр 5:7) 40 И се върна при учениците, и ги намери да спят, и каза на Петър: „Толкова ли не можахте един час да стоите будни с Мене? 41 Стойте будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта – немощна.“ (Мт 6:13; Лк 11:4) 42 Като се отдалечи за втори път, пак се помоли с думите: „Отче Мой, ако не може да Ме отмине тази чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля.“ (Мт 6:10) 43 И като дойде, пак ги намери да спят, понеже очите им бяха натежали. 44 Остави ги и пак отиде, та се помоли за трети път, като изрече същите думи. 45 Тогава отиде при учениците Си и ги попита: „Още ли спите и почивате? Ето настъпи часът и Синът човешки се предава в ръцете на грешници. 46 Ставайте, да вървим! Ето приближи се онзи, който Ме предава.“ 



47 И докато Той още говореше, ето дойде Юда, един от дванадесетте, и с него много народ, с ножове и тояги, изпратен от първосвещениците и стареите на народа. (Мк 14:43; Лк 22:47; Йн 18:1; Йн 18:3) 48 А онзи, който Го предаваше, бе уговорил с тях знак: „Когото целуна за поздрав, Той е; заловете Го!“ 49 И веднага се приближи до Иисус и каза: „Радвай се[2], Учителю!“ И Го целуна. 50 А Иисус му отговори: „Приятелю, защо си дошъл?“ Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисус и Го хванаха. 51 И ето един от онези, които бяха с Иисус, протегна ръка, извади ножа си и като удари слугата на първосвещеника, му отряза ухото. 52 Тогава Иисус му каза: „Върни ножа си на мястото му; защото всички, които вадят нож, от нож ще загинат; 53 или мислиш, че не мога да помоля Своя Отец и Той веднага ще Ми изпрати повече от дванадесет легиона ангели? 54 Но как ще се сбъднат Писанията, че тъй трябва да бъде?“ 55 После Иисус се обърна към народа: „Като срещу разбойник сте излезли с ножове и тояги, за да Ме хванете; всеки ден седях с вас в храма и поучавах, и не Ме хванахте. (Лк 19:47; Лк 21:37; Йн 18:20) 56 Но всичко това става, за да се сбъднат Писанията на пророците.“ Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха. 



57 А онези, които хванаха Иисус, Го заведоха при първосвещеника Каяфа, където се бяха събрали книжниците и стареите. (Мк 14:53; Лк 22:54; Лк 22:63; Йн 18:12; Йн 18:19) 58 Петър пък вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника, и като влезе вътре, седна със слугите, за да види края. 59 А първосвещениците и стареите, и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисус, за да Го осъдят на смърт; 60 и не можаха да намерят, макар да дойдоха много лъжесвидетели. Най-сетне дойдоха двама лъжесвидетели 61 и рекоха: „Този каза: „Мога да разруша Божия храм и за три дни да го съградя“.“ (Мт 27:40; Йн 2:19) 62 И тогава първосвещеникът стана и Му рече: „Нищо ли няма да отговориш на това, което тези свидетелстват против Тебе?“ (Мт 27:12) 63 Но Иисус мълчеше. А първосвещеникът Му каза: „Заклевам Те в Живия Бог да ни кажеш, Ти ли си Христос, Синът Божий?“ (Ис 53:7) 64 Иисус му отговори: „Ти сам го рече! Казвам ви обаче: занапред ще видите Сина Човешки, седнал отдясно на Всесилния и идващ на небесните облаци.“ (Пс 110:1; Дан 7:13) 65 Тогава първосвещеникът разкъса дрехата си[3] и рече: „Той богохулства! За какво са ни нужни вече свидетели? Ето сега чухте богохулството Му. 66 Какво мислите?“ А те отговориха с думите: „Виновен е и трябва да умре.“ (Лев 24:16; Йн 19:7) 67 Тогава започнаха да Го заплюват и да Го бият по лицето, а други Му удряха плесници (Ис 50:6) 68 и казваха: „Ако си пророк, Христе, отгатни кой Те удари?“ 



69 А Петър седеше вън на двора. И една слугиня се приближи до него и каза: „И ти беше с Иисус Галилееца.“ (Мк 14:66; Лк 22:54; Лк 22:56; Йн 18:15; Йн 18:25) 70 Но той се отрече пред всички с думите: „Не зная какво говориш.“ 71 А когато отиваше към вратата, видя го друга и каза на онези, които бяха там: „И този беше с Иисус Назарянина.“ 72 А той пак се отрече под клетва: „Не познавам този Човек.“ 73 Малко по-късно се приближиха онези, които стояха наоколо, и казаха на Петър: „Наистина и ти си от тях, защото и говорът ти те издава.“ 74 Тогава той започна да се кълне и да уверява: „Не познавам този Човек.“ И веднага пропя петел. 75 И Петър си спомни думите, казани му от Иисус: „Преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.“ И като излезе вън, горчиво плака. (Мт 26:34) 

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.