Влезте безплатно

Матей 22

Съвременен български превод



1 А Иисус продължи да им говори с притчи и каза: (Лк 14:16) 2 „Небесното царство е подобно на един цар, който направи сватба на сина си; (Отк 19:7) 3 и разпрати слугите си да извикат поканените на сватбата, но те не искаха да дойдат. (Мт 21:34) 4 Пак изпрати други слуги с думите: „Кажете на поканените: „Ето приготвих угощението си, телетата ми и угоените животни са заклани и всичко е готово. Елате на сватбата“.“ 5 Но те не го зачетоха и отидоха кой на нива, кой по търговия. 6 Други пък хванаха слугите му, поругаха ги и ги убиха. (Мт 21:35) 7 Като чу за това, царят се разгневи, изпрати войските си, погуби убийците на слугите и изгори града им. 8 След това каза на слугите си: „Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни. 9 Затова идете по кръстопътищата и всички, които срещнете, поканете ги на сватбата.“ 10 И слугите, като излязоха по пътищата, събраха всички, които срещнаха – и лоши, и добри, и сватбеният дом се напълни с гости. (Мт 5:45; Мт 13:47) 11 Царят, като влезе да види насядалите, забеляза там един човек, който не бе облечен в сватбарска премяна, 12 и му каза: „Приятелю, как си влязъл тук, като не си в сватбарска премяна?“ А онзи не каза нито дума. 13 Тогава царят рече на слугите: „Вържете му ръцете и нозете, вдигнете го и го хвърлете навън – в тъмнината, там ще има плач и скърцане със зъби, (Мт 8:12; Мт 25:30) 14 защото мнозина са звани, а малцина – избрани“.“ 



15 Тогава фарисеите се събраха и обсъдиха как да Го уловят в някоя дума. (Мк 12:13; Лк 20:20) 16 И изпратиха при Него учениците си заедно с иродианите да кажат: „Учителю, знаем, че си справедлив, вярно поучаваш за Божия път и не се влияеш от никого, тъй като не гледаш кой какъв е. 17 Затова кажи ни как Ти се струва: право ли е да се дава данък на кесаря, или не?“ 18 Но Иисус видя лукавството им и рече: „Защо Ме изкушавате, лицемери? 19 Покажете Ми една монета, с която плащате данък.“ Те му донесоха един динарий. 20 Той им каза: „Чии са този образ и надпис?“ 21 Те Му отговориха: „На кесаря.“ Тогава им каза: „Като е така, отдайте кесаревото на кесаря, а Божието – на Бога.“ (Рим 13:6) 22 И като чуха това, те се учудиха, оставиха Го и си отидоха. 



23 В същия ден дойдоха при Него садукеи, които твърдят, че няма възкресение, и Го запитаха с думите: (Мк 12:18; Лк 20:27; Д А 23:8) 24 „Учителю, Мойсей е казал: „Ако някой умре бездетен, нека брат му да се ожени за жена му и да създаде потомство на брата си.“ (Вт 25:5) 25 И тъй, у нас имаше седем братя. Първият се ожени и умря, и понеже нямаше потомство, остави жена си на брата си, 26 същото стана и с втория, и с третия, та чак до седмия. 27 А след всички умря и жената. 28 Така че след възкресението на кого от седмината ще бъде тя жена? Понеже всички я имаха.“ 29 А Иисус им отвърна: „Заблуждавате се, понеже не познавате Писанията, нито Божията сила. 30 Защото след възкресението нито ще се женят, нито ще се омъжват, но ще живеят като ангели Божии на небесата. 31 А за възкресението на мъртвите не сте ли чели реченото ви от Бога, Който казва: 32 „Аз съм Бог на Авраам и Бог на Исаак, и Бог на Яков. Бог не е Бог на мъртви, а на живи“.“ (Изх 3:6) 33 И народът, като Го изслуша, остана удивен от учението Му. 



34 Но фарисеите, като чуха, че Той затвори устата на садукеите, събраха се заедно (Мк 12:28; Лк 10:25) 35 и един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос: 36 „Учителю, коя заповед е най-голяма в Закона?“ 37 А Иисус му отговори: „Възлюби Господа, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, и с целия си разум: (Вт 6:5) 38 тази е първа и най-голяма заповед. 39 А втора, подобна на нея, е: „Възлюби ближния си като себе си“; (Лев 19:18; Мт 19:19; Гал 5:14; Як 2:8) 40 на тези две заповеди се крепят целият Закон и Пророците.“ (Мт 7:12; Рим 13:8) 



41 И когато фарисеите се бяха събрали, Иисус ги запита: (Мк 12:35; Лк 20:41) 42 „Какво мислите за Христос? Чий син е?“ Отвърнаха Му: „На Давид.“ 43 Той им каза: „Как тогава Давид, напътван от Духа, Го нарича Господ, като казва: 44 „Господ каза на моя Господ: „Седи от дясната Ми страна, докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти“.“ (Пс 110:1; Д А 2:34; 1 Кор 15:25; Евр 1:13) 45 И тъй: ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син?“ 46 И никой не можеше да Му отговори нито дума, нито пък някой дръзна от този ден нататък нещо да Го попита. (Мк 12:34; Лк 20:40) 

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.