1По онова време учениците се приближиха до Иисус и попитаха: „Кой е по-голям в небесното царство?“ (Мк 9:33; Лк 9:46; Лк 22:24)2А Иисус повика едно дете, постави го посред тях (Мт 19:14)3и каза: „Истината ви казвам: ако не се промените и не станете като децата, няма да влезете в небесното царство. (Мк 10:15; Лк 18:17)4И така, който се смири като това дете, той е по-голям в небесното царство.5И който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема. (Мт 10:40; Йн 13:20)
За изкушенията
6А който съблазни едно от тези, малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му окачат воденичен камък на шията и да го хвърлят в дълбините на морето. (Мк 9:42; Лк 17:1)7Горко на света от изкушенията, защото изкушения трябва да дойдат, но горко на онзи човек, чрез когото идва изкушението.8Ако те съблазняват ръката ти или кракът ти, отрежи ги и ги захвърли – по-добре е за тебе да влезеш в живота без ръка или без крак, отколкото с две ръце или с два крака да бъдеш хвърлен във вечния огън. (Мт 5:29)9И ако те съблазнява окото ти, извади го и го захвърли – по-добре е за тебе едноок да влезеш в живота, отколкото с две очи да бъдеш хвърлен в ада.10Пазете се да не пренебрегнете някого от тези, малките, защото ви казвам, че техните ангели на небето винаги гледат лицето на Моя небесен Отец.11Понеже Синът човешки дойде да спаси заблуденото. (Лк 19:10)
Притча за загубената овца
12Как мислите: ако един човек има сто овце и една от тях се загуби, няма ли да остави деветдесет и деветте в планината и да тръгне да търси загубената? (Лк 15:3; Лк 15:4)13А като я намери, истината ви казвам, ще се зарадва за нея повече, отколкото за деветдесет и деветте, които не са се загубили.14Така и вашият небесен Отец не иска да се загуби нито един от тези, малките.
Прощаване на съгрешил брат
15Ако брат ти съгреши против тебе, иди и го изобличи насаме. Ако те послуша, спечелил си своя брат, (Лк 17:3; Гал 6:1)16ако не послуша, вземи със себе си още един или двама други, та от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума. (Лев 19:17; Вт 19:15)17Ако ли и тях не послуша, кажи го на църквата, но ако и църквата не послуша, нека бъде за тебе като езичник и митар. (1 Кор 5:9)18Истината ви казвам: каквото не простите на земята, няма да бъде простено на небето, и каквото простите на земята, ще бъде простено на небето. (Мт 16:19; Йн 20:23)19И още ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята да помолят за нещо, ще им бъде дадено от Моя небесен Отец. (Мт 7:7; Мк 11:24; Йн 15:7)20Защото, където има двама или трима, събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.“21Тогава Петър се приближи до Него и попита: „Господи, до колко пъти да прощавам на своя брат, когато съгреши против мене – до седем пъти ли?“ (Лк 17:3)22Иисус му отговори: „Не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем.
Притча за безмилостния слуга
23Затова небесното царство е подобно на цар, който поиска да си уреди сметките със слугите си.24Когато той започна да урежда сметките, доведоха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта.25А понеже той нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него и жена му, и децата му, и всичко, каквото имаше, и да заплати.26Тогава слугата падна на колене, кланяше му се и казваше: Господарю, имай търпение към мене и всичко ще ти изплатя!“27Господарят се смили над този слуга, освободи го и опрости дълга му.28А слугата, като излезе, намери един от другарите си, който му дължеше сто динария, и като го хвана, душеше го и казваше: „Изплати ми, каквото ми дължиш!“29Тогава другарят му се хвърли в краката му и го молеше: „Имай търпение към мене и ще ти се издължа!“30Но този не пожела, а отиде и го хвърли в тъмница, докато изплати дълга си.31Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и отидоха, та разказаха на господаря си всичко, което се беше случило.32Тогава господарят му го повика и му казва: „Лукави рабе, аз ти опростих целия онзи дълг, защото ми се примоли,33не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе? (Мт 7:2)34И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчителите, докато му изплати целия дълг. (Мт 5:25)35Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на своя брат прегрешенията му[1].“ (Мт 6:15)