Марко 5

Съвременен български превод

1 И преминаха отвъд езерото, в Гадаринската[1] област. (Мт 8:28; Лк 8:26)2 А когато Той излезе от лодката, веднага Го срещна един човек, излязъл от гробището. Той беше обзет от нечист дух,3 живееше по гробниците и никой не можеше да го върже дори с вериги.4 Той често беше връзван с вериги и окови, но разкъсваше веригите и счупваше оковите и никой не можеше да го обуздае.5 И нощем, и денем по гробници и хълмове той постоянно викаше и се удряше с камъни.6 А като видя Иисус отдалече, завтече се и Му се поклони,7 и извика с висок глас: „Какво искаш от мене, Иисусе, Син на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, не ме измъчвай!“ (Мк 1:24)8 8 Защото Иисус беше му казал: „Излез от човека ти, нечисти дух!“9 Тогава го попита: „Как ти е името?“ А той отговори: „Легион ми е името, понеже сме много.“10 И много Го молеше да не ги изпъжда вън от областта.11 А там, край хълма, пасеше голямо стадо свине.12 И всички бесове Го молеха и казваха: „Прати ни в свинете, за да влезем в тях.“13 Иисус веднага им позволи. И след като излязоха, нечистите духове влязоха в свинете и стадото, което беше около две хиляди, се втурна надолу по стръмнината към езерото и се удави в него.14 А свинарите избягаха и известиха в града и околностите. И народът излезе да види какво се е случило.15 Те дойдоха при Иисус и видяха, че онзи, който беше обладан от легион бесове, седи облечен и със здрав ум. И се уплашиха.16 А виделите станалото им разказваха какво се беше случило с обхванатия от бяс и за свинете.17 Тогава започнаха да Го молят да си отиде от пределите им.18 И когато Той влезе в лодката, онзи, който преди беше обхванат от бяс, Го помоли да бъде с Него.19 Но Иисус не му позволи, а му каза: „Иди в дома си при своите и им извести колко много Господ направи за тебе и как те помилва.“20 Той отиде и разказваше по Десетоградието какво стори за него Иисус. И всички се чудеха.21 И когато Иисус отново премина на другия бряг с лодка, при Него се събра много народ. А Той беше край езерото. (Мт 9:18; Лк 8:40)22 Тогава дойде един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го видя, падна пред нозете Му23 и Го помоли много, като казваше: „Дъщеричката ми е на умиране. Ела и положи ръце върху нея, за да оздравее и да бъде жива.“24 Иисус тръгна с него. Много народ Го последва и Го притискаха.25 А една жена, която страдаше от кръвотечение дванадесет години26 и беше претеглила от много лекари, беше изразходвала всичко, което имаше, но не беше извлякла полза, а дори състоянието и се беше влошило,27 като чу за Иисус, дойде зад Него в множеството и се допря до дрехата Му, (Мк 6:56)28 защото си казваше: „Ако само се допра до дрехите Му, ще оздравея.“29 Кръвотечението и престана незабавно и тя усети в тялото си, че е излекувана от страданието.30 Иисус, като усети веднага, че от Него излезе сила, обърна се към народа и каза: „Кой се допря до дрехите Ми?“31 Но Неговите ученици Му казаха: „Ти виждаш, че народът се притиска към Тебе, а питаш: „Кой се допря до Мене“?“32 Но Той гледаше наоколо, за да види тази, която извърши това.33 Жената пък, понеже знаеше какво стана с нея, треперейки от страх, дойде, падна пред Него и Му каза цялата истина.34 А Той и рече: „Дъще, твоята вяра те спаси. Иди си с мир и бъди излекувана от страданието си.“35 Докато Той говореше, дойдоха хора от дома на началника на синагогата и казаха: „Дъщеря ти умря. Защо още затрудняваш Учителя?“36 Но Иисус, щом чу изречените думи, каза на началника на синагогата: „Не бой се, само вярвай!“37 И не позволи на никого да Го съпроводи освен на Петър, Яков и Йоан, брата на Яков.38 Когато дойдоха в дома на началника на синагогата, Иисус видя смущение и хора, които плачеха и пищяха силно.39 И Той влезе и им каза: „Защо се вайкате и плачете? Детето не е умряло, а спи.“40 Те започнаха да Му се присмиват, но Той отпрати всички и като взе със Себе Си бащата и майката на детето и придружаващите Го ученици, влезе при детето.41 Тогава хвана детето за ръка и му каза: „Талита куми“, което означава: „Момиче, казвам ти, стани!“42 Момичето веднага стана и започна да ходи, понеже беше дванадесетгодишно. И всички се смаяха твърде много.43 А Той строго им заповяда никой да не узнае за това и им каза да и дадат да яде.