Марко 16

Съвременен български превод

1 След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Яковова и Саломия купиха благовония, за да дойдат и да Го помажат. (Мт 28:1; Лк 24:1; Йн 20:1)2 В първия ден на седмицата те дойдоха на гроба много рано – при изгрев слънце,3 и си говореха: „Кой ще ни отмести камъка от входа на гроба?“4 Но като погледнаха, видяха, че камъкът е отместен, а той беше много голям.5 Те влязоха в гроба и видяха да стои отдясно един юноша, облечен в бяла дреха, и много се изплашиха. (Мк 9:3)6 А той им каза: „Не се страхувайте. Вие търсите Иисус Назарянина, Който беше разпънат. Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, където Го положиха.7 Но идете, кажете на учениците Му и на Петър, че Той ще бъде преди вас в Галилея. Там ще Го видите, както ви беше казал.“ (Мт 26:32; Мк 14:28)8 Като излязоха, те побягнаха от гроба. Бяха ги обхванали трепет и ужас и на никого нищо не казаха, понеже се бояха.9 След като възкръсна рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първо на Мария Магдалина, от която беше изгонил седем бяса.[1] (Мт 28:9; Мт 28:16; Лк 8:2; Лк 24:10; Лк 24:13; Лк 24:36; Йн 20:11; Д А 1:1; 1 Кор 15:5)10 Тя отиде и извести това на онези, които са били с Него и които плачеха и ридаеха.11 Но те, като чуха, че Той е жив и тя Го е видяла, не повярваха.12 След всичко това Той се откри в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в едно село. (Лк 24:13)13 Като се върнаха, те известиха на останалите. Но и на тях не повярваха.14 Накрая Иисус се откри на самите единадесет ученици, когато бяха на трапеза, и ги смъмри за тяхното неверие и за коравосърдечието им, защото не повярваха на тези, които Го бяха видели възкръснал. (Лк 24:36; Йн 20:19)15 Иисус им каза: „Идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на цялото творение. (Мт 28:18; Мк 13:10; Кол 1:23)16 Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. (Йн 3:18; Д А 16:31)17 А повярвалите ще бъдат придружавани от тези знамения: с Моето име ще изгонват бесове и ще говорят на нови езици, (Мк 6:13)18 ще хващат змии и ако изпият нещо смъртоносно, няма да им навреди, на болни ще възлагат ръце и те ще оздравяват.“19 А след разговора с тях Господ Иисус се възнесе на небето и седна отдясно на Бога. (Пс 110:1; Лк 24:50; Лк 24:51; Д А 1:9; Д А 7:56; Еф 1:20; Кол 3:1; Евр 10:12)20 Тогава те тръгнаха и проповядваха навсякъде. А Господ им помагаше и потвърждаваше словото със знамения, от каквито то се придружаваше. Амин. (Д А 14:3; Евр 2:3)