Влезте безплатно

Марко 14

Съвременен български превод



1 До Пасхата и празника Безквасници оставаха само два дни. Първосвещениците и книжниците търсеха случай да уловят с хитрост и да убият Иисус, (Изх 12:1; Мт 26:1; Лк 7:36; Лк 22:1; Йн 11:45; Йн 12:1) 2 но казваха: „Само да не бъде на празника, за да не стане смут сред народа.“ 



3 А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симон Прокажения, и седеше на трапезата, дойде една жена, която носеше алабастров съд с миро от чист, драгоценен нард. Тя счупи алабастровия съд и започна да го излива върху главата Му. (Мт 26:6; Йн 12:1) 4 А някои зароптаха и си говореха: „Защо е това прахосване на мирото? 5 Това миро можеше да се продаде за повече от триста динария, които да се раздадат на сиромаси.“ Така негодуваха против нея. 6 Но Иисус каза: „Оставете я. Защо я обърквате? Тя извърши добро дело за Мене. 7 Защото сиромасите винаги имате при себе си. И когато поискате, можете да им сторите добро. А Мене не винаги имате. (Вт 15:11) 8 Тя извърши това, което можеше – предвари да помаже тялото Ми за погребение. (Йн 19:40) 9 Истината ви казвам: където и да се проповядва това Евангелие по целия свят, ще се разказва и за това, което тя извърши, и ще се припомня за нея.“ 



10 Тогава Юда Искариот, един от дванадесетте, отиде при първосвещениците, за да им Го предаде. (Мт 26:14; Лк 22:1; Лк 22:3) 11 А те, като чуха, зарадваха се и обещаха да му дадат пари[1]. И Юда търсеше удобен случай да предаде Иисус. 



12 В първия ден на Безквасници, когато колеха пасхалното агне, учениците казаха на Иисус: „Къде искаш да отидем и да приготвим да ядеш пасхалната вечеря?“ (Изх 12:1; Мт 26:17; Лк 22:7; Йн 13:1) 13 Тогава Той изпрати двама от учениците Си и им каза: „Идете в града и там ще ви срещне човек, който носи стомна с вода. Тръгнете след него. 14 Където той влезе, кажете на стопанина на къщата: „Учителят пита: Къде ми е стаята, в която ще ям пасхалната вечеря с учениците Си?“ 15 Тогава той ще ви покаже голяма горна стая, постлана и готова. Там ни пригответе.“ 16 След това учениците Му излязоха, дойдоха в града, намериха всичко, както Той им беше казал, и приготвиха пасхалната вечеря. 17 А когато се свечери, Той дойде с дванадесетте. (Мт 26:20; Йн 13:21) 18 Докато седяха на трапезата и ядяха, Иисус рече: „Истината ви казвам: един от вас, който яде заедно с Мене, ще Ме предаде.“ (Пс 41:10) 19 А те, наскърбени, започнаха да питат един след друг: „Да не съм аз? Да не съм аз?[2]“ 20 Той им отговори: „Един от дванадесетте е – този, който топи заедно с Мене в блюдото. 21 Синът човешки отива, както е писано за Него, но горко на онзи човек, чрез когото Синът човешки ще бъде предаден, добре щеше да бъде за този човек, ако не беше се раждал.“ 



22 Докато те ядяха, Иисус взе хляба и като благослови, разчупи го и им го раздаде с думите: „Вземете, яжте – това е Моето тяло.“ (Мт 26:26; Лк 22:14; Лк 22:15; 1 Кор 11:23) 23 И като взе чашата, изрече благодарствена молитва и им я подаде. От нея те пиха всички. (1 Кор 10:16; 1 Кор 10:21) 24 Той им каза: „Това е Моята кръв на Новия завет, която за мнозина се пролива. (Изх 24:8) 25 Истината ви казвам: Аз вече няма да пия от лозовия плод до онзи ден, когато ще пия новото вино в Божието царство.“ 26 И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина. (Мт 26:30; Лк 22:31; Йн 13:36) 



27 Тогава Иисус им каза: „Всички ще отстъпите от вярата в Мене през тази нощ; защото е писано: Ще погубя пастира и ще се пръснат овцете. (Зах 13:7; Мт 26:31; Мк 14:50; Лк 22:31; Йн 13:36) 28 Но след възкресението Си ще бъда преди вас в Галилея.“ (Мт 28:16; Мк 16:7) 29 А Петър Му възрази: „Дори и всички да отстъпят от вярата в Тебе, аз обаче – няма!“ 30 Иисус му отговори: „Истината ти казвам: днес, през тази нощ, преди още петел два пъти да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.“ (Мк 14:72) 31 Но той продължи да настоява: „Ако трябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе.“ Същото казаха и другите. 



32 Те отидоха на едно място, чието име беше Гетсимания. Иисус каза на учениците Си: „Останете тук, докато се помоля.“ (Мт 26:36; Лк 22:39; Йн 18:1) 33 Той взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан и, силно смутен, започна да скърби. 34 Тогава им каза: „Душата Ми е прескръбна до смърт. Останете тук и стойте будни.“ (Йн 12:27) 35 След това се отдалечи малко, падна на земята и започна да се моли, ако е възможно, да Го отмине този час. 36 И каза: „Авва, Отче! За Тебе всичко е възможно – отклони от Мене тази чаша. Но нека бъде не както Аз искам, а както Ти.“ (Мк 10:27; Мк 10:38; Йн 18:11; Гал 4:6) 37 И като се върна, намери ги заспали и каза на Петър: „Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да постоиш буден? 38 Стойте будни и се молете, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а плътта – немощна.“ (Мт 6:13; Лк 11:4) 39 Отново отиде да се помоли и изрече същите думи. 40 А като се завърна, пак ги намери да спят, понеже очите им бяха натежали. Те не знаеха какво да Му отговорят. 41 Дойде и трети път и им каза: „Още ли спите и почивате? Стига, дойде часът. Ето Синът човешки ще бъде предаден в ръцете на грешниците. 42 Ставайте да вървим! Ето приближи се онзи, който Ме предава.“ 



43 Веднага, докато Той още говореше, дойде Юда, един от дванадесетте, а заедно с него много народ с ножове и тояги, изпратени от първосвещениците, книжниците и стареите. (Мт 26:47; Лк 22:47; Йн 18:3) 44 А онзи, който Го предаваше, бе уговорил с тях условен знак, казвайки: „Когото целуна за поздрав, Той е – заловете Го и Го водете под охрана.“ 45 Като дойде, веднага се приближи до Него и каза: „Учителю, Учителю!“ И Го целуна. 46 А те се нахвърлиха върху Него и Го заловиха. 47 Един пък от онези, които бяха там, извади нож, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото. 48 Тогава Иисус им заговори: „Като срещу разбойник сте излезли с ножове и тояги, за да Ме заловите. 49 Всеки ден бях с вас в храма и поучавах, а вие не Ме заловихте. Но Писанията трябваше да се сбъднат.“ (Лк 19:47; Лк 21:37) 50 Тогава всички ученици Го изоставиха и се разбягаха. (Мк 14:27) 51 Един младеж, обвит с платно по голо тяло, вървеше след Него. Войниците[3] заловиха и него. (Ам 2:16) 52 Но той, като се измъкна от платното, избяга гол от тях. 



53 Тогава доведоха Иисус при първосвещеника, при когото се събраха всички първосвещеници, стареите и книжници. (Мт 26:57; Лк 22:54; Лк 22:63; Йн 18:13; Йн 18:19) 54 А Петър Го следваше отдалече чак до вътрешния двор на първосвещеника. Той седеше със слугите и се грееше на огъня. 55 Първосвещениците и целият синедрион търсеха свидетелство против Иисус, за да Го осъдят на смърт, но не можаха да намерят, 56 защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но тези свидетелства бяха противоречиви. 57 И някои започнаха да лъжесвидетелстват против Него с думите: (Вт 17:6) 58 „Чухме Го да говори: „Ще разруша този храм, изграден от човешки ръце, и след три дена ще издигна друг, неръкотворен.“ (Мк 15:29; Йн 2:19; Д А 6:14) 59 Но и това тяхно свидетелство беше противоречиво. 60 Тогава първосвещеникът застана посред синедриона и попита Иисус: „Нищо ли няма да отговориш на това, което тези свидетелстват против Тебе?“ (Мк 15:4) 61 Но Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита: „Ти ли си Христос, Синът на Благословения?“ (Ис 53:7) 62 А Иисус му отговори: „Аз съм. И ще видите Сина Човешки, седнал отдясно на Всесилния и идващ на небесните облаци.“ (Пс 110:1; Дан 7:13) 63 Тогава първосвещеникът раздра с гняв дрехите си с думите: „За какво са ни нужни вече свидетели? 64 Чухте богохулството. Какво мислите?“ Те всички отсъдиха, че заслужава смърт. (Лев 24:16; Йн 19:7) 65 Някои започнаха да Го плюят, да закриват лицето Му, да Го бият и да Му казват: „Отгатни кой е!“ Слугите Го хванаха и Му удряха плесници. (Ис 50:6; Мк 10:34) 



66 Когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника. (Мт 26:69; Лк 22:54; Йн 18:15; Йн 18:25) 67 Като видя, че Петър се грее, тя се взря в него и каза: „И ти беше заедно с Иисус от Назарет.“ 68 Но той се отрече с думите: „Нито зная, нито разбирам какво говориш.“ И излезе навън, във външния двор. Тогава пропя петел. 69 Когато слугинята пак го видя, започна да говори на присъстващите там: „Този е от тях.“ 70 А той пак се отрече. След малко онези, които стояха там, пак започнаха да говорят на Петър: „Наистина от тях си, защото си галилеец, пък и говорът ти е такъв[4].“ 71 Той започна да проклина и да се кълне: „Не познавам Този Човек, за Когото говорите.“ 72 Веднага петел пропя втори път. Тогава Петър си спомни казаното му от Иисус: „Преди още петел два пъти да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.“ И като се размисли, заплака. (Мк 14:30) 

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.