Влезте безплатно

Лука 9

Съвременен български превод



1 И като свика дванадесетте Си ученици, Иисус им даде власт над всички бесове и сила да лекуват болести. (Мт 10:1; Мт 10:5; Мк 6:7; Лк 10:1) 2 След това ги изпрати да проповядват Божието царство и да изцеляват болни. 3 На тях Той рече: „Не си вземайте нищо за път, ни тояга, ни торба, ни хляб, ни сребро, нито пък две дрехи. (Лк 22:35) 4 И в която къща влезете, там отсядайте и оттам потегляйте на път. 5 И ако не ви приемат, като излизате от този град, отърсете и праха от нозете си за свидетелство срещу тях.“ (Д А 13:51) 6 Те тръгнаха и ходеха по селата, като благовестяха и лекуваха навред. 



7 Четвъртовластникът Ирод чу за всичко станало и недоумяваше. Защото едни казваха, че Йоан е възкръснал от мъртвите; (Мт 14:1; Мк 6:14) 8 други пък – че Илия се е явил, а някои – че един от древните пророци е възкръснал. (Мт 16:14; Мк 8:28; Лк 9:19) 9 Тогава Ирод рече: „Йоан аз обезглавих; кой ли ще е Този, за Когото чувам такива неща?“ И търсеше случай да Го види. (Лк 23:8) 



10 Когато апостолите се завърнаха, разказаха на Иисус какво са извършили. Той ги взе със Себе Си и се отдалечи в уединено място при един град, наречен Витсаида. (Мт 14:13; Мк 6:30; Мк 6:32; Йн 6:1) 11 Но народът, като узна, тръгна след Него. Тогава Той ги прие и разговаряше с тях за Божието царство и изцеляваше онези, които имаха нужда от изцеление. 12 А денят вече преваляше. И дванадесетте ученици се приближиха до Него и Му рекоха: „Разпусни народа, за да отиде в околните села и колиби да нощува и да намери храна, понеже тук сме на пусто място.“ 13 Но Иисус им отговори: „Дайте им вие да ядат.“ Те Му казаха: „Ние нямаме повече от пет хляба и две риби – освен ако отидем да купим храна за всички тези хора.“ (4 Цар 4:42) 14 Защото те бяха около пет хиляди души. Но Той рече на учениците Си: „Сложете ги да насядат в групи по петдесет.“ 15 Така и сториха и сложиха всички да насядат. 16 Тогава Той взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови ги, разчупи и даде на учениците да сложат на народа. 17 И всички ядоха и се наситиха. След това вдигнаха останалите къшеи – дванадесет кошници. 



18 Веднъж когато Иисус се молеше насаме и учениците бяха с Него, Той ги попита: „За кого Ме смята народът?“ (Мт 16:13; Мк 8:27) 19 Те отговориха: „Едни за Йоан Кръстител, други за Илия, други пък мислят, че един от древните пророци е възкръснал.“ (Мт 14:1; Мк 6:14; Лк 9:7) 20 Тогава им каза: „А вие за кого Ме смятате?“ Петър отговори: „За Христос, изпратен от Бога.“ (Лк 23:35; Йн 6:68) 21 Но Той строго им заповяда на никого да не говорят за това, 22 като каза: „Синът човешки трябва да изтърпи много, да бъде отхвърлен от първосвещениците, стареите и книжниците, да бъде убит и да възкръсне на третия ден.“ (Мт 16:21; Мк 8:31; Лк 9:44; Лк 17:25; Лк 18:31; Лк 24:7; Лк 24:46) 



23 И на всички говореше: „Ако някой иска да бъде Мой ученик, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва. (Мт 10:38; Мт 16:20; Мк 8:30; Лк 14:27) 24 Защото който иска да спаси живота си, ще го загуби, а който загуби живота си заради Мене, той ще го спаси. (Лк 17:33; Йн 12:25) 25 Или каква полза за човека, ако придобие целия свят, а себе си погуби или си причини страдания. 26 Защото който се срамува от Мене и от думите Ми, от него ще се срамува и Синът човешки, когато дойде в Своята слава и в славата на Своя Отец и на светите ангели. (Лк 12:9) 27 Истината ви казвам: тук стоят някои, които ще доживеят да видят Божието царство.“ 



28 Около осем дена след като изрече тези думи, Иисус взе със Себе Си Петър, Йоан и Яков и се изкачи на планината да се помоли. (Мт 17:1; Мк 9:2) 29 И докато се молеше, видът на лицето Му се измени и дрехата Му стана бяла и заблестя. 30 И ето двама мъже заговориха с Него – Мойсей и Илия, 31 които се явиха в слава и говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Йерусалим. 32 А Петър и онези, които бяха с него, ги бе налегнал сън. Но като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него. 33 И когато те вече се отделяха от Него, Петър рече на Иисус: „Учителю, добре е да бъдем тук, да направим три сенника: един за Тебе, един за Мойсей и един за Илия“ – без да знаеше какво говори. 34 Докато изричаше тези думи, яви се облак и ги засени. И Те се уплашиха, щом влязоха в облака. 35 И от облака се чу глас, който казваше: „Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте!“ (Вт 18:15; Пс 2:7; Ис 42:1; Мт 12:18; Лк 3:22; Евр 1:5; Евр 5:5; 2 Пет 1:17) 36 И когато се чу този глас, Иисус бе останал сам. Те замълчаха и на никого не разказаха тогава какво бяха видели. 



37 На следващия ден, когато те слязоха от планината, ги посрещна много народ. (Мт 17:14; Мк 9:14) 38 И ето някой от народа извика: „Учителю, моля Те, погледни сина ми, понеже ми е едничък. 39 Дух го обзема и той изведнъж закрещява, кара го да се гърчи с пяна на уста и едва след много мъки го оставя. 40 Аз молих Твоите ученици да го изгонят, но те не можаха.“ 41 А Иисус отвърна: „Роде невярващ и развратен, докога ще съм с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук.“ (Вт 32:5; Фил 2:15) 42 И докато той идваше, бесът го повали и взе да го тръшка. Тогава Иисус се скара на нечистия дух, изцели момчето и го предаде на баща му. 



43 И всички се смаяха пред Божието величие.; Докато цялото множество се чудеше на всичко, което Той вършеше, Иисус рече на учениците Си: (Мт 17:22; Мк 9:30) 44 „Чуйте внимателно тези думи: Синът човешки ще бъде предаден в човешки ръце.“ 45 Но те не разбраха изреченото. То бе скрито за тях, за да не го проумеят; а и те се бояха да Го попитат за това. 



46 Тогава им дойде мисъл: „Кой от тях ще да е по-голям?“ (Мт 18:1; Мк 9:33; Лк 22:24) 47 Иисус, като разбра мисълта на сърцето им, взе едно дете, постави го до Себе Си 48 и им рече: „Който приеме това дете в Мое име, Мене приема; а който приеме Мене, приема Този, Който Ме е изпратил. Защото, който е най-малък между всички вас, той ще бъде голям.“ (Мт 10:40; Лк 10:16; Йн 13:20) 



49 Тогава Йоан отвърна: „Учителю, видяхме човек, който в Твое име изгонва бесове, и се опитахме да го спрем, защото не ходи с нас.“ (Мк 9:38) 50 Иисус му рече: „Не го възпирайте, защото, който не е против вас, той е за вас.“ (Мт 12:30; Мк 9:40; Лк 11:23) 



51 А когато настъпваха дните да се възнесе, Той вече бе готов да тръгне за Йерусалим. 52 И изпрати пред Себе Си вестители. Те отидоха и влязоха в едно самарянско село, за да подготвят идването Му. 53 Но там не Го приеха, защото пътуваше за Йерусалим. 54 Като видяха това, учениците Му Яков и Йоан рекоха: „Господи, искаш ли да кажем да падне огън от небето и да ги изтреби, както стори и Илия[1]?“ (Бит 19:24; 4 Цар 1:9) 55 Той се обърна с укор към тях и каза: „Не разбирате от какъв дух сте вие. 56 Защото Синът човешки дойде, не за да погуби човешки души[2], а да спаси[3].“ И отидоха в друго село. 



57 И докато те вървяха по пътя, някой Му рече: „Ще Те последвам, където и да отидеш.“ (Мт 8:18; Мт 8:19) 58 А Иисус му отвърна: „Лисиците си имат леговища и птиците – гнезда, а Синът човешки няма къде глава да подслони.“ 59 На друг пък каза: „Върви след Мене!“ А той рече: „Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.“ 60 Но Иисус му отговори: „Остави мъртвите да погребат своите мъртъвци, а ти върви, проповядвай Божието царство.“ 61 А друг рече: „Аз ще тръгна след Тебе, Господи, но позволи ми първо да се простя с домашните си.“ (3 Цар 19:20) 62 Но Иисус му каза: „Никой, който е сложил ръката си върху ралото и поглежда назад, не е годен за Божието царство.“ 

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.