1„Ето и закона за жертвата за вина; това е велика светиня.2Жертвата за вина трябва да се коли на мястото, където се коли всеизгарянето, и свещеникът да поръси с кръвта и около жертвеника.3Той трябва да принася всичко, което е тлъсто: опашката, тлъстината, която обвива вътрешностите,4двата бъбрека и тлъстината по тях до хълбоците и булото на черния дроб, като я отдели заедно с бъбреците.5После свещеникът да изгори това на жертвеника за жертва на Господа; това е жертва за вина.6Всеки мъж от свещенически род може да яде от нея. Тя трябва да се яде на свято място; това е велика светиня.7Да има един закон както за жертвата за грях, така и за жертвата за вина: тя принадлежи на свещеника, който извършва чрез нея очистването. (Лев 6:22)8Който свещеник принася жертва за всеизгаряне на някого, кожата от всеизгарянето, което е принесъл, принадлежи на свещеника.9И всеки хлебен принос, който е печен в пещ, приготвен в тиган или тава, принадлежи на свещеника, който го е принесъл. (Лев 2:4)10И всеки хлебен принос, смесен с елей или сух, принадлежи по равен дял на Аароновите синове. (Лев 5:11; Ез 44:29)11Ето и закона за мирната жертва, която се принася на Господа:12ако някой я принася от благодарност, тогава с благодарствената жертва да принесе безквасни хлябове, омесени с елей, безквасни питки, намазани с елей, пшенично брашно и кори, омесени с елей.13При благодарствена мирна жертва нека принесе като свой принос и квасен хляб.14От целия си принос да принесе едно от тези неща като принос за въздигане пред Господа; това да принадлежи на свещеника, който поръсва с кръвта на мирната жертва.15Месото от неговата благодарствена мирна жертва да изяде в деня, когато се принася, да не оставя нищо от него до сутринта. (Лев 22:29)16Ако някой принесе жертва чрез оброк или доброволен принос, да се яде в деня, в който се принася; а каквото остане от нея, може да се яде и на другия ден;17а каквото остане от месото на жертвата до третия ден, да се изгори на огъня.18Но ако се изяде нещо от месото на мирната жертва на третия ден, тя няма да бъде благоприятна и няма да се зачете на онзи, който я принася; това е осквернение и онзи, който яде от нея, ще приеме грях върху себе си. (Лев 19:7)19Ако това месо се допре до нещо нечисто, да не се яде, а да се изгори на огън; а от неоскверненото месо може да яде всеки, който е чист.20Но онзи, който яде от месото на мирната жертва за Господа и приеме нечистотата върху себе си, да бъде изтребен сред народа си.21Също и онзи, след като се е допрял до нещо нечисто – до човешка нечистота, нечисто животно или до каквато и да била нечиста гнусота, яде от месото на мирната жертва за Господа, да бъде изтребен сред народа си.“22И Господ каза още на Мойсей:23„Заповядай на израилтяните: „Да не ядете никаква тлъстина – нито от вол, нито от овца, нито от коза.24Тлъстината от умряло или от разкъсано от звяр животно може да се употребява за всичко, но не трябва да я ядете;25защото който яде тлъстина от животно, принесено в жертва на Господа, ще бъде изтребен сред народа си.26И никъде в жилищата си да не ядете кръв – било от птица или от животно. (Лев 19:26; 1 Цар 14:33)27Всеки, който яде каквато и да е кръв, ще бъде изтребен сред народа си“.“ (Бит 9:4; Лев 17:10; Вт 12:16; Вт 12:23; Вт 15:23)28Господ каза още на Мойсей:29„Заповядай на израилтяните: „Който принася мирна жертва на Господа, да принесе част от мирната жертва като принос на Господа;30с ръцете си да я принесе в жертва на Господа. Да донесе тлъстината с гръдната част, като ги представи по обичая пред Господа.31Свещеникът да изгори тлъстината върху жертвеника, а гръдната част принадлежи на Аарон и на синовете му.32Също и дясната плешка от мирните ви жертви давайте на свещеника като принос за възношение.33Който от Аароновите синове принася кръвта от мирната жертва и тлъстината, на него принадлежи като дял дясната плешка.34Защото Аз взимам от мирните жертви на израилтяните гръдната част, принесена по обичая пред Господа, и въздигнатата плешка и ги давам на свещеника Аарон и на синовете му като вечен дял от Израилевите потомци.35Това е делът от Господните приноси за Аарон и синовете му в деня, когато застанат пред Господа да свещенодействат, понеже са помазани.36Този дял Господ заповяда да им се дава в деня, когато ги помаза. Той е тяхно вечно право за поколенията им“.“37Това е законът за всеизгарянето, за хлебен принос, жертва за грях, жертва за вина, жертва за посвещение и за мирна жертва,38който Господ даде на Мойсей на планината Синай, когато заповяда на израилтяните да принасят на Господа своите приноси в Синайската пустиня.