1Ето твоята надежда е лъжлива. Неговият поглед ще те повали.2Никой няма да се осмели да го дразни. А кой би устоял пред Мене?3Кой Ми е послужил по-напред, та Аз да му върна? Под цялото небе всичко е Мое.4Няма да премълча за частите на бехемота, за силата и неговата красота.5Кой може да отгърне горната му дреха? Кой ще се промъкне в двойната му броня?6Кой може да отвори вратата на лицето му? Около зъбите му – ужас!7Яки щитове на гърба му, скрепени като със здрав печат.8Един до друг се допират, никакъв въздух не прониква между тях.9Здраво се държат един до друг, затворени са един към друг и не се отделят.10Когато киха, той излъчва светлина и очите му са като ресниците на зората.11От устата му излизат пламъци, като огнени искри изскачат.12От ноздрите му излиза пара като от врящо гърне и котел.13Дъхът му разпалва въглищна жар и от устата му излиза пламък.14На врата му обитава сила и неговото лице всява ужас.15Месестите части на корема му са съединени плътно; като слети са – не помръдват.16Сърцето му е твърдо като камък, яко като долен мелничен камък.17Когато се надига, юнаци се разтреперват, в смущение отстъпват.18Улучи ли го, мечът не издържа, нито копието, ни изстрел, ни острие на стрела.19За слама смята желязото, за гнило дърво – бронза.20Синът на лъка – стрелата, няма да го обърне в бягство; в слама се превръщат за него камъните за прашка.21Като сламка посреща боздугана и се присмива на фученето на копието за хвърляне.22Под него има остри отломки и лежи той в калта като в диканя.23Водната дълбочина той прави да ври като котел и морето превръща в гърне за мас.24След себе си оставя светла пътека; бездната изглежда като сребърносива.25На земята няма подобен на него, създаден да бъде безстрашен.26На всичко, което е високо, гледа с презрение; цар е на всички горди хищници.“