Йов се обръща към Бога. Тъга по предишното благосъстояние и копнеж за Божия закрила
1Тогава Йов продължи своето слово и каза:2„О, да бях, както в предишните месеци, както в дните, когато Бог ме пазеше,3когато светилото Му светеше над главата ми и под Неговата светлина вървях спокойно в мрака;4когато бях в зрелите си години и Божията закрила беше над моята шатра; (Йов 1:10)5когато Всемогъщият беше още с мене и моите деца ме заобикаляха;6когато моите стъпки се обливаха с мляко и от маслиновите дървета по скалите се лееха за мене потоци масло! (Йов 20:17)7Когато излизах пред градските порти и заемах мястото си на площада, (Прем 8:10)8видеха ли ме младите, отдръпваха се, а старите ставаха и стояха прави,9князете се спираха да говорят и поставяха длан пред устата си,10гласът на първенците се сдържаше и езикът им прилепваше към небцето им.11Когато някой ме чуваше с ухото си, облажаваше ме, видеше ли ме с око, прославяше ме,12защото спасявах бедния, който викаше за помощ, и сирака, който си нямаше човек да му помогне. (Пс 72:12)13Благословението на изоставения идваше върху мене и на сърцето на вдовица давах радост.14Справедливостта беше моето красиво облекло. Нея раздавах, тя ми беше като наметало и покривало на главата. (Ис 59:17)15Аз бях очи за слепия и крак за сакатия,16баща бях за сиромаси и внимателно проучвах тъжбата на този, когото не познавах.17На беззаконника чупех челюстите и изтръгвах от зъбите му заграбеното. (Пр 30:14)18Казвах си: „В гнездото си ще почина и дните ми ще бъдат много – като пясъка;19коренът ми ще е открит за водата, и росата ще нощува в клоните ми,20славата ми няма да остарее с мене, лъкът ми е здраво в ръката ми!“21Слушаха ме и чакаха, и мълчаливо очакваха моя съвет22След думите ми те не отговаряха нищо, речта ми се стичаше върху тях като капки.23Очакваха ме като ранен дъжд и отваряха устата си като за късен дъжд. (Вт 32:2)24Усмихвах им се, когато бяха унили, и светлото ми лице не помрачаваха. (Пр 16:15)25Определях им пътя, седях като цар сред войска и ги ръководех като утешител на плачещи.“