1В отговор Софар Наамец каза:2„Нима на многото думи не трябва да се отговори и нима бърборещият ще се окаже прав?3Твоите лъжи ще накарат ли мъжете да мълчат, тъй че ти да се присмиваш, и да няма кой да те посрами?4Ти рече: „Учението ми е чисто и аз съм чист в Твоите очи.“5О, да проговореше Бог, да отвореше уста към тебе6и ти възвестеше тайните на премъдростта, които са двойно трудни за разбиране. И тъй, знай, че Бог заради тебе предаде на забрава част от твоите грехове. (Рим 11:33)7Нима можеш да издириш неизследимия Бог? Нима можеш докрай да постигнеш Всемогъщия?8Това е като небесните висини – какво можеш да направиш? Какво е по-дълбоко от преизподнята – какво можеш да узнаеш?9По-дълга е от земята мярката Му и по-широка от морето.10Ако Той мине и затвори някого, и устрои съд, кой може да Го възпрепятства?11Защото Той знае порочните хора и вижда беззаконието; ще го остави ли без внимание?12Глупав човек може да се вразуми, както и човек, родил се като диво осле.13Ако устроиш сърцето си и простреш към Бога ръце14– и ако има нечестив грях в ръката ти, премахни го и нека несправедливостта да не живее в твоите шатри, –15тогава ти ще повдигнеш неопетненото си лице, ще бъдеш твърд и няма да се боиш.16Тогава ще забравиш бедствието: ще си спомняш за него като за оттекла се вода.17И животът ти ще блесне като по слънчево пладне; тъмнината ще стане като утро.18И ще бъдеш уверен, че има надежда; ще се огледаш – и можеш да почиваш спокойно.19Ще лежиш и никой няма да те застрашава, и мнозина ще те ласкаят.20А очите на нечестивите ще изтекат, бърлогата им ще рухне и надеждата им ще се превърне в отчаяние.“