1Когато минаваше, Иисус видя един човек, сляп по рождение.2И учениците Му Го попитаха: „Учителю, заради чий грях той се е родил сляп – негов или на родителите му?“3Иисус отговори: „Нито той е съгрешил, нито родителите му, но е сляп, за да се прояви Божията сила върху него.4Аз трябва да върша делата на Този, Който Ме е изпратил, докато е ден. Настъпва нощ, когато никой не може да работи. (Йн 4:34; Йн 11:9; Йн 12:35)5Докато съм в света, Аз съм светлина на света.“ (Йн 8:12; Йн 12:46)6Като каза това, плюна на земята, направи калчица с плюнката, намаза с калчицата очите на слепия (Мк 8:23)7и му каза: „Иди да се умиеш в къпалнята Силоам“ – което означава „Изпратен от Бога“. Човекът отиде, уми се и се върна прогледнал.8А съседите и онези, които бяха го виждали преди това, че беше сляп[1], казваха: „Не е ли този, който седеше и просеше?“9Едни казваха: „Той е“, а други: „Не е, но прилича на него.“ Той пък казваше: „Аз съм.“10Попитаха го: „Как ти се отвориха очите?“11Той отговори: „Човекът, наричан Иисус, направи калчица, намаза очите ми и ми каза: „Иди в къпалнята Силоам и се умий.“ Отидох и като се умих, прогледнах.“12Те го попитаха: „Къде е Той?“ Отговори: „Не зная.“ (Йн 5:12)13Тогава заведоха човека, който преди беше сляп, при фарисеите.14А беше събота, когато Иисус направи калчица и му отвори очите. (Йн 5:9)15Тогава фарисеите също го попитаха как е прогледнал. Той им каза: „Постави ми калчица на очите и се умих, и гледам.“16Някои от фарисеите казаха: „Този Човек не е от Бога, защото не спазва съботата.“ Други казаха: „Как може грешен човек да върши такива чудеса?“ И възникна раздор помежду им. (Йн 3:2; Йн 7:43; Йн 10:19)17Отново попитаха прогледналия слепец: „Ти какво казваш за Него, като ти отвори очите?“ Той рече: „Пророк е.“ (Йн 4:19)18Но юдейските власти не повярваха, че той е бил сляп и е прогледнал, докато не повикаха родителите на прогледналия19и не ги попитаха: „Този ли е вашият син, за когото вие казвате, че се е родил сляп? А сега как вижда?“20Тогава неговите родители отговориха: „Знаем, че този е нашият син и че се роди сляп.21А сега как вижда, не знаем, и кой му е отворил очите, не знаем. Попитайте него! Той е пълнолетен, нека сам говори за себе си.“22Родителите му казаха това, понеже се бояха от юдеите, защото юдейските власти се бяха вече наговорили да отлъчат от синагогата онзи, който Го признае за Христос. (Йн 7:13; Йн 19:38; Йн 20:19)23Затова неговите родители казаха: „Той е пълнолетен. Попитайте него!“24Тогава повикаха повторно човека, който беше сляп, и му казаха: „Въздай слава на Бога[2]! Ние знаем, че Този Човек е грешник.“25А той отговори: „Не зная дали е грешник. Зная едно – че бях сляп, но сега виждам.“26Тогава го попитаха пак: „Какво направи с тебе? Как ти отвори очите?“27Той им отговори: „Казах ви вече и не чухте. Защо искате да чуете това отново? Да не би и вие да искате да станете Негови ученици?“28А те го изругаха и казаха: „Ти си Негов ученик, а ние сме Мойсееви ученици.29Ние знаем, че на Мойсей Бог е говорил, а Този не знаем откъде е.“30В отговор човекът им каза: „Това е чудното, че вие не знаете откъде е, но ми отвори очите.31А знаем, че Бог не слуша грешници, но слуша този, който Го почита и изпълнява Неговата воля.32Открай време не се е чуло някой да е отворил очите на човек, роден сляп.33Ако Този Човек не беше от Бога, нямаше да може да направи нищо.“34В отговор те му казаха: „Ти си роден цял в грехове – ти ли ще ни учиш?“ И го изгониха навън.35Иисус чу, че са го изгонили навън, намери го и му рече: „Ти вярваш ли в Божия Син?“36Той отговори: „А Кой е Той, господине, за да повярвам в Него?“37Иисус му каза: „Ти си Го видял и Той е, Който говори с тебе.“ (Йн 4:26)38А той рече: „Вярвам, Господи!“ И Му се поклони.39Тогава Иисус каза: „За съд дойдох Аз на този свят, за да прогледнат невиждащите, а виждащите да ослепеят.“ (Йн 12:39)40Онези от фарисеите, които бяха с Него, като чуха това, запитаха Го: „Нима и ние сме слепи?“41Иисус им каза: „Ако бяхте слепи, нямаше да имате грях, но сега казвате: „Виждаме“. Затова грехът ви остава.“ (Йн 15:22)