1След това Иисус отиде на отвъдния бряг на Галилейското, тоест Тивериадското, езеро. (Мт 14:13; Мк 6:30; Мк 6:32; Лк 9:10)2Множество хора Го следваха, тъй като виждаха чудесата, които извършваше над болните. (Мт 15:29)3Иисус се изкачи на планината и там седеше с учениците Си. (Мт 5:1)4А наближаваше юдейският празник Пасха.5Иисус, като вдигна очи и видя, че множество народ идва към Него, каза на Филип: „Откъде да купим хляб, за да се нахранят тези хора?“6Той каза това, за да го изпита, а сам знаеше какво щеше да направи.7Филип Му отговори: „Хляб за двеста динария няма да им стигне, за да вземе всеки по малко.“8Друг от учениците Му – Андрей, братът на Симон Петър, Му каза:9„Ето тук едно момче има пет ечемични хляба и две риби. Но какво са те за толкова хора?“ (4 Цар 4:42)10Иисус каза: „Нека хората да насядат.“ А на това място имаше много трева. И така, мъжете насядаха, на брой около пет хиляди.11Иисус взе хлябовете и като благодари на Бога, раздаде ги на учениците Си, а учениците – на седналите; същото направи и с рибите, кой колкото искаше.12А след като се наситиха, Той каза на учениците Си: „Съберете останалите къшеи, за да не се похаби нищо.“13И така те събраха и напълниха дванадесет кошници къшеи от петте ечемични хляба, останали от тези, които бяха яли.14Тогава хората, които видяха чудото, което Иисус извърши, казаха: „Наистина, този е Пророкът, Който ще дойде в света.“15А Иисус, като знаеше, че ще дойдат да Го грабнат, за да Го направят цар, пак се отдалечи на планината самичък. (Йн 18:36)
Иисус Христос ходи по вода
16А когато се свечери, Неговите ученици слязоха при езерото, (Мт 14:22; Мк 6:45)17влязоха в лодка и тръгнаха обратно през езерото към Капернаум. Тъмнина настъпи, но Иисус още не беше дошъл при тях.18Езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.19След като учениците бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадия, видяха, че Иисус върви по езерото и се приближава към лодката. Тогава се уплашиха.20Той им каза: „Аз съм. Не се бойте!“21Тогава те поискаха да Го вземат в лодката и веднага лодката достигна до сушата, към която плаваха.
Иисус Христос – хлябът на живота
22На другия ден народът, който беше останал на отвъдната страна на езерото, забеляза, че там не е имало друга лодка освен онази, в която бяха влезли учениците на Иисус[1]. Те знаеха, че Той не е пътувал в лодката с учениците Си, но учениците бяха отплавали сами.23Други лодки бяха дошли от Тивериада близо до мястото, където бяха яли хляба, след като Господ беше изрекъл благодарствената молитва.24А когато хората видяха, че нито Иисус, нито учениците Му са там, влязоха в лодките и отидоха в Капернаум да търсят Иисус.25И след като Го намериха на другия бряг на езерото, попитаха Го: „Учителю, кога дойде тука?“26Иисус им отговори: „Истината, истината ви казвам: търсите Ме не за това, че видяхте чудеса, но защото ядохте от хлябовете и се наситихте.27Трудете се не за тленната храна, но за храната, която води до вечен живот и която ще ви даде Синът човешки, защото Бог Отец е положил Своя печат върху Него.“28Тогава Го попитаха: „Какво да правим, за да извършваме Божиите дела?“29Иисус им отговори: „Това е Божието дело – да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.“30А те Му казаха: „Какво знамение ще дадеш, за да видим и да Ти повярваме? Какво ще извършиш? (Мк 8:11; Мк 15:32; Йн 2:18; Йн 4:48; Йн 20:29)31Предците ни са яли манната в пустинята, както е писано: „Хляб от небето им даде да ядат“.“ (Изх 16:31; Пс 78:24)32Тогава Иисус им каза: „Истината, истината ви казвам: не Мойсей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви даде истинския хляб от небето.33Защото Божият хляб е Онзи, Който слиза от небето и дава живот на света.“34А те Му казаха: „Господи, давай ни винаги този хляб!“ (Йн 4:15)35Иисус им рече: „Аз съм хлябът на живота. Този, който идва при Мене, няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее. (Ис 55:1; Йн 4:14)36Но казах ви, че вие Ме видяхте и пак не вярвате.37Всичко, което Отец Ми дава, ще дойде при Мене и който дойде при Мене, няма да го изпъдя,38защото слязох от небето, за да върша не Своята воля, а волята на Този, Който Ме е изпратил. (Йн 4:34; Йн 5:30)39А волята на Отец, Който Ме е изпратил, е тази: от всичко, което Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден. (Йн 10:28; Йн 17:12; Йн 18:9)40Защото такава е волята на Този, Който Ме е изпратил[2]: всеки, който види Сина и вярва в Него, да има вечен живот и Аз ще го възкреся в последния ден[3].“41Юдеите зароптаха против Него, понеже рече: „Аз съм хлябът, слязъл от небето“,42и казваха: „Този не е ли Иисус, Йосифовият син, Чиито баща и майка познаваме? Как тогава Той казва: „Слязох от небето“?“ (Мт 13:55; Мк 6:3)43Иисус в отговор им рече: „Престанете с ропота помежду си.44Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е изпратил. И Аз ще го възкреся в последния ден.45У пророците е писано: „Всички ще бъдат научени от Бога.“ Всеки, който е чул от Отец и се е научил от Него, идва при Мене. (Ис 54:13; Ер 31:33)46Това не означава, че някой е видял Отец освен Онзи, Който е от Бога. Именно Той е видял Отец. (Йн 1:18; Йн 3:13; Йн 7:29)47Истината, истината ви казвам: който вярва в Мене, има вечен живот.48Аз съм хлябът на живота.49Предците ви ядоха манната в пустинята, но умряха.50А хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, няма да умре.51Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Ако някой яде от този хляб, ще живее за вечни времена. А хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света.“ (Йн 10:11)52Тогава юдеите започнаха да се препират помежду си, казвайки: „Как може Той да ни даде да ядем плътта Му?“53А Иисус им рече: „Истината, истината ви казвам: ако не ядете плътта на Сина човешки и не пиете кръвта Му, няма да имате живот у себе си.54Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има вечен живот и Аз ще го възкреся в последния ден.55Защото плътта Ми е истинска храна и кръвта Ми е истинско питие.56Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене и Аз – в него. (Йн 15:4)57Както живият Отец Ме е изпратил и Аз живея чрез Отец, така и онзи, който яде от Мене, ще живее чрез Мене. (Йн 5:26)58Този е хлябът, слязъл от небето. Няма да е както с предците ви, които ядоха манната и все пак умряха – онзи, който яде този хляб, ще живее за вечни времена.“59Това каза Иисус, когато поучаваше в синагогата в Капернаум.60Мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: „Трудни са тези слова. Кой може да ги слуша?“61Но Иисус, като знаеше, че учениците Му негодуват против това, каза им: „Това ли ви съблазнява?62А ако видите Сина човешки да възлиза там, където беше преди?63Духът е, Който дава живот; плътта с нищо не помага. Думите, които ви говоря, са дух и живот. (Йн 3:6)64Но има някои от вас, които не вярват.“ Защото Иисус от самото начало знаеше кои са невярващи и кой ще Го предаде.65И рече: „Затова ви казах, че никой не може да дойде при Мене, ако не му бъде дадено от Моя Отец.“66Оттогава мнозина от учениците Му Го напуснаха и вече не ходеха с Него.
Изповедта на апостол Петър
67А Иисус каза на дванадесетте: „Да не искате и вие да си отидете?“68Симон Петър Му отговори: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот.69И ние сме повярвали и сме се убедили, че Ти си Христос, Синът на живия Бог[4].“ (Мт 16:16; Мк 8:29; Лк 9:20)70Иисус им отговори: „Нали Аз избрах вас, дванадесетте? И все пак един от вас е дявол.“ (Йн 13:18)71Той говореше за Юда Искариот, син на Симон, защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде. (Йн 13:2; Йн 13:21; Йн 18:2)