1Кой е Този, Който идва от Едом, в яркочервени дрехи от Восор, Който е с разкошно облекло, Който тържествено пристъпва в пълната Си сила? „Аз съм, Който говори справедливо, Който е силен да спасява.“ (Ис 34:1; Ер 49:7; Ез 25:12; Ам 1:11; Авд 1:1; Мал 1:2)2Защо има червени петна по Твоята дреха? Защо тя е опръскана с червено и Твоите дрехи са като на човек, тъпкал във винена преса?3„Аз тъпках винената преса Сам и никой от народите не беше с Мене, Аз ги тъпках с гнева Си и ги смачквах с яростта Си; кръвта им пръскаше дрехите Ми и изцапах цялата Си дреха, (Йоил 4:13; Отк 14:20; Отк 19:15)4защото денят за отмъщение е в сърцето Ми и настъпи годината на Моето изкупление.5И виждах, че няма помощник, и се учудвах, че няма поддръжник, но Моята сила Ми помогна и Моята ярост беше тази, която Ме подкрепи, (Ис 59:16)6и в гнева Си стъпках народите, смазах ги в яростта Си и излях на земята кръвта им.“
Покайна молитва
7Ще възхвалявам милостите на Господа, славата на Господа за всичко, което Господ е извършил за нас, както и голямото благоволение към дома на Израил, което показа заради Своето милосърдие и заради голямата Си щедрост. (Пс 89:2)8Той каза: „О, да, наистина! Те са Мой народ, деца, които няма да бъдат неверни.“ И Той стана Спасител за тях.9Той им съчувстваше във всичките им страдания и ангелът на присъствието Му ги спаси; Той ги изкупи с любовта Си и със състраданието Си, пое ги и ги носи през всички древни дни. (Изх 19:4; Ис 46:3)10Но те въстанаха и огорчиха Светия Негов Дух. И Той се превърна в техен неприятел и се сражаваше срещу тях. (Ис 1:2; Еф 4:30)11Тогава Неговият народ си спомни древните дни на Мойсей. Къде е Онзи, Който ги изведе от морето с пастира на Своите овце? Къде е Онзи, Който вложи в тях Светия Свой Дух, (Неем 9:20; Пс 77:21)12Който вървеше отдясно на Мойсей и изяви величествената Си мощ, раздели пред тях водите, за да Си създаде вечно име;13Който ги води през бездни като коне през пустиня, без да се спънат? (Изх 14:21; Ис 51:10)14Както Господният Дух дава почивка на добитъка, който слиза в долината, така Ти води народа Си, за да Си създадеш великолепно име.15Погледни от небесата и виж от жилището на Своята светиня и на Своето великолепие: къде са Твоята ревност и Твоята мощ? Твоето велико състрадание и Твоята милост са скрити от мене.16Но Ти си наш Отец, защото Авраам не знаеше нищо за нас, а Израил не ни признава за свои. Ти, Господи, си наш Отец, от векове Твоето име е наш изкупител. (Вт 1:31)17Защо, Господи, допусна да се отклоним от Твоите пътища, да се ожесточи сърцето ни, за да не се страхува от Тебе? Обърни се заради Своите служители, племената на Твоето наследство.18Твоят свят народ го владя за малко, враговете ни стъпкаха Твоето светилище.19[1] Ние станахме като онези, над които Ти никога не си владял, у които Твоето име не се е споменавало. О, да беше раздрал небесата и да беше слязъл! Пред Тебе планините биха се разклатили. (Пс 18:10; Пс 144:5)