1Праведникът умира и никой не се трогва от това. Благочестиви хора биват отвличани и никой не забелязва, че злото грабва праведника.2Но той е постигнал мир. Ще почиват на леглата си тези, които постъпват правилно.
Укор към суеверието и идолопоклонството
3Но приближете се вие, синове на магьосница, рожби на прелюбодеец и на блудница!4С кого се подигравате? Срещу кого разтваряте уста, изплезвате език? Не сте ли вие рожби на прегрешение, потомство на лъжа,5вие, които сте обзети от ярост, разпалени от развратен огън към идолите, които се тълпите до дъбовете, под всяко раззеленило се дърво, които колите децата край потоци, под скалисти долове? (Ер 2:20)6Твоят дял е в гладките камъни на потоците; те, те са твой жребий; дори на тях правиш възлияние и принасяш жертва. Мога ли да бъда доволен от това?7Ти слагаш леглото си на висока и величава планина, дори там се изкачваш, за да принесеш жертва.8Ти поставяш своя възпоменателен знак зад вратата и стълбата, защото, като се откажеш от Мене, откриваш голотата си и се изкачваш; разширяваш леглото си и се обвързваш с тях, обичаш тяхното легло, откриваш място.9Ти ходеше при царя с елей и умножаваше своите мазила, и изпращаше свои пратеници надалече, и се унижаваше до преизподнята.10При странстването по своите многобройни пътища ти се уморяваше, но не казваше: „Напразно е, отказвам се!“ Намираше още сила в ръката си, затова не отпадаше.11И от кого се уплаши и се страхуваш, та да излъжеш и да не си спомняш за Мене, и да не Ме пазиш в своето сърце? Не съм ли Аз Този, Който замълчах, и то отдавна? И не се ли страхуваш от Мене?12Аз ще разкрия твоята правда и твоите дела; те няма да ти бъдат от полза.13Могат ли да те спасят твоите тълпи при твоя вик? Вятърът ще грабне всички тях, полъхът ще ги отнесе далече оттук. А който се уповава на Мене, ще наследи земята и ще владее Моята свята планина. (Пс 37:9; Ис 56:7; Ис 60:21; Ис 65:9)
Наказание и изцеление
14И заповяда: „Проправяйте, проправяйте, разчистете пътя, махнете препятствията от пътя на Моя народ.“15Защото Всевишният и Възвишеният, Който вечно царува, Чието име е Светият, каза така: „Аз царувам във висините и в светилището. Аз съм със съкрушените и смирените, за да поддържам духа на смирените и да оживявам сърцата на съкрушените.16Защото няма вечно да съдя и постоянно да се гневя, иначе всеки дух пред Мене ще погине, както и душите, които Аз сътворих.17Аз се разгневих и го поразих заради греха на неговото користолюбие, като се скрих и се разсърдих. Но той упорито продължи пътя на сърцето си.18Видях пътищата му и ще го изцеля. И ще го водя, и ще давам утешение на него и на тъгуващите за него. (Изх 15:26; Еф 2:17)19Аз съм, Който създавам плода на устните.“ Господ казва: „Мир, мир на далечния и на ближния, и ще го изцеля!“20А грешниците са като развълнувано море, което не може да се успокои и чиито води изхвърлят тиня и кал. (Юда 1:13)21Няма мир за грешниците – казва моят Бог. (Ис 48:22)