1Пророчество за Дамаск Ето Дамаск не е вече град и ще стане купчина развалини. (Ер 49:23; Ам 1:3; Зах 9:1)2Градовете на Ароер ще са напуснати, ще принадлежат на стадата – да стануват там, и няма да има кой да ги плаши.3И няма да има крепост в Ефрем и царство в Дамаск. И с останалите от сирийците ще стане така, както със славата на израилевите синове – казва Господ Вседържител.4И в този ден славата на Яков ще се намали и затлъстялото му тяло ще измършавее.5Ще стане така, както когато жътварят с ръката си жъне класовете и събира заедно стъблата. Тогава ще стане така, както когато пожънат класовете в долината Рефаим.6В него ще остане остатък, както е при тръскането на маслиново дърво – две-три маслини в горните клончета, четири-пет – на плодородните клони – казва Господ, Бог на Израил.7В този ден човек ще се обърне към Създателя си и очите му ще гледат към Светия на Израил.8И няма да поглежда повече жертвениците, дело на ръцете си. И няма да гледа към това, което направиха пръстите му – към дървените и към другите идоли.9В този ден укрепените му градове ще бъдат като изоставените светилища в горите и на планинските височини, които бяха напуснати при идването на израилевите синове, и ще бъдат опустошени.10Тъй като си забравил Бога на спасението си и не си спомняше за скалата на прибежището си, затова насаждаш приятни градини, разсади от чужди места. (Вт 32:18; Ис 44:8)11В деня, когато насаждаше, ти се грижеше насаденото да расте. Но в деня, когато събираш реколтата, ще бъде един куп на скръб и тежка болест.
Напразни атаки от народите
12Ах, шум от много народи бучи, както бушува море. Рев на племена! Реват те, както реват буйни води.13Реват народите, както реват буйни води; но Той ги заплаши – и те побягнаха далеч, и бидоха разгонени като плява по планини от вятър и като прах от вихър.14По вечерно време настъпва ужас! Но преди утрото го няма. Това е участта на тези, които ни плячкосват, съдбата на онези, които ни разграбват.