1Тогава Господ каза на Мойсей: „Ето Аз те определих да бъдеш като Бог пред фараона; а брат ти Аарон ще бъде твой говорител. (Изх 4:16)2Ти ще говориш всичко, което ти заповядвам, а брат ти Аарон ще говори на фараона да пусне израилтяните от земята си.3Но Аз ще направя упорито сърцето на фараона и ще умножа Своите знамения и Своите чудеса в Египет. (Пс 135:9; Д А 7:36)4Фараонът няма да ви послуша. Затова Аз ще наложа ръката Си върху Египет и със силен наказателен съд ще изведа от Египет Своето войнство, Своя народ, израилтяните.5Тогава египтяните ще разберат, че Аз съм Господ, когато простра за възмездие ръката Си върху Египет и изведа израилтяните изсред тях.“6Мойсей и Аарон постъпиха така, както им възложи Господ.7Мойсей беше на осемдесет, а Аарон на осемдесет и три години, когато започнаха да преговарят с фараона.
Първо бедствие: вода, превърнала се в кръв
8Господ каза на Мойсей и Аарон:9„Ако фараонът ви нареди: „Направете чудо“, тогава ти кажи на Аарон: „Вземи тоягата си и я хвърли пред фараона.“ Тя ще се превърне в змия.“ (Изх 4:2)10Мойсей и Аарон дойдоха при фараона и постъпиха така, както бе заповядал Господ. Аарон хвърли тоягата си пред фараона и пред служителите му и тя се превърна в змия.11Тогава фараонът повика мъдреците и жреците заклинатели; и влъхвите на Египет извършиха същото с магиите си: (2 Тим 3:8)12всеки от тях хвърли тоягата си и те се превърнаха в змии; но Аароновата тояга погълна техните тояги.13Фараоновото сърце се оказа упорито и той не ги послуша да извърши това, което Господ бе наредил.14След това Господ каза на Мойсей: „Сърцето на фараона е така упорито, че той отказва да пусне народа.15Отиди рано сутринта при фараона. Когато той излезе при водата, ти застани на пътя му, при брега на река Нил. Вземи в ръка тоягата, която се беше превърнала в змия,16и му извести: „Господ, Бог на евреите, ме изпрати да ти кажа: Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба в пустинята“; но ето досега ти не се вслуша.17Така говори Господ: „По това ще разбереш, че Аз съм Господ: Ето с тази тояга, която е в ръката ми, ще ударя по водата, която е в Нил, и тя ще се превърне в кръв.18Рибите в Нил ще измрат, реката ще се вмирише, и египтяните ще се гнусят да пият вода от Нил“.“19Тогава Господ каза на Мойсей: „Кажи на Аарон: „Вземи тоягата си и простри ръката си върху водите на египтяните: върху техните речни ръкави и канали, върху техните блата и всяка водна повърхност, за да се превърнат в кръв, и ще има кръв по цялата египетска земя, даже в дървените и каменните съдове“.“20Мойсей и Аарон направиха, както Господ заповяда. Аарон вдигна тоягата си и удари по водата на Нил пред очите на фараона и на служителите му, и всичката вода в Нил се превърна в кръв. (Пс 78:44; Отк 11:6; Отк 16:4)21Рибата в Нил измря и Нил засмърдя така, че египтяните не можеха да пият вода от Нил. Навсякъде в египетската земя имаше кръв. (Пс 105:29)22Но и египетските влъхви извършиха същото с магиите си. Сърцето на фараона се оказа упорито и той не ги послуша, както предварително бе казал Господ.23Фараонът се завърна в своя дворец, без сърцето му да се трогне.24Всички египтяни копаха около Нил, за да намерят вода за пиене, защото не можеха да пият нилска вода.25Така изминаха седем дена, откакто Господ порази Нил.
Второ бедствие: жаби
26[1] Господ пак говори на Мойсей: „Отиди при фараона и му кажи: „Така казва Господ: Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба.27Ако ти откажеш да го пуснеш, ето Аз ще поразя цялата ти страна с жаби:28Нил ще загъмжи от жаби. Те ще излязат и ще наскачат в твоята къща, в твоята спалня, в леглото ти, в къщите на твоите служители и на твоите поданици, в пещите ти и в нощвите ти;29върху тебе, върху твоя народ и върху всичките ти служители ще наскачат жаби“.“