Начало на жертвоприношенията и на храмовия строеж в Йерусалим
1Когато настъпи седмият месец, откакто израилтяните вече бяха по градовете си, целият народ се събра в Йерусалим.2Тогава Иисус, Йоседековият син, и братята му, свещениците, и Зоровавел, Салатиилевият син, и братята му издигнаха отново жертвеника на Бога на Израил, за да възнасят върху него всеизгаряния, както беше предписано в закона на Божия човек Мойсей. (Изх 27:1)3И макар да имаше заплаха от съседните народи, те издигнаха жертвеника на старото му място и започнаха да принасят върху него сутрин и вечер всеизгаряния на Господа. (Чис 28:1)4Там празнуваха празника Шатри според заповедите с всекидневни всеизгаряния, отредени за всеки един от дните.5Оттогава извършваха редовно всеизгаряния при новолунията, при всички празници, посветени на Господа, както и доброволни приноси на Господа от всеки, който желаеше да стори това.6В първия ден на седмия месец започнаха отново да принасят всеизгаряния на Господа, но основите на Господния храм още не бяха положени.7Затова наеха на заплата каменоделци и дърводелци, а на работници от Сидон и Тир даваха храна, пиене и зехтин, за да доставят по море кедрово дърво от Ливан в Ява по нареждане на Кир, персийския цар. (1 Лет 22:4)8На втория месец от втората година след завръщането им при Божия дом в Йерусалим Зоровавел, Салатиилевият син, и Иисус, Йоседековият син, другите им братя, свещеници и левити, и всички, завърнали се от плен в Йерусалим, започнаха възстановяването му, като поставиха левитите от двадесет години нагоре да надзирават работите при Господния храм.9Иисус, неговите синове и братята му, Кадмиил и синовете му – потомци от племето на Юда, – всички те заедно надзираваха работниците при дома на Господа; това вършеха и левитите, синове на Хенадод, техните синове и братя.10И когато зидарите положиха основите на Господния храм, свещениците застанаха в своите одежди и с тръби, а левитите, Асафовите потомци – с кимвали, за да славят Господа според наредбите на Давид, царя на Израил. (1 Лет 25:1; Езд 2:41)11Те запяха поред във възхвала и за слава на Господа, защото е благ и милостта Му към Израил е за вечни времена. И навред сред народа се носеха възгласи в прослава на Господа, понеже основите на Господния храм бяха положени. (1 Лет 16:34; Пс 136:1; Ер 33:11)12Много свещеници, левити, предводители и старейшини, които бяха виждали предишния храм, плачеха на глас, като гледаха основите на новия храм, но и мнозина ликуваха от радост. (Аг 2:3)13И никой сред народа не можеше да различи радостното ликуване от стоновете и плача, защото гласовете отвред бяха силни и се носеха надалече.