1Тогава първосвещеникът попита: „Това тъй ли е?“2А той отговори: „Братя и бащи, чуйте! Бог на славата се бе явил на баща ни Авраам, когато той беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, (Бит 11:31; Д А 7:55; Д А 22:1)3и му каза: „Напусни твоята земя и рода си и иди в земята, която ще ти покажа.“4Тогава той напусна Халдейската земя и се засели в Харан, а оттам, след бащината му смърт, Бог го пресели в тази земя, където сега вие живеете.5И не му даде в нея наследство ни една стъпка, но обеща да я даде за владение на него и на потомството му след него, макар той още да нямаше дете. (Бит 17:8; Бит 48:4; Вт 2:5)6А Бог каза това: „Потомците ти ще бъдат пришълци в чужда земя и ще бъдат поробени и угнетени четиристотин години. (Бит 15:13)7Но Аз ще съдя онзи народ, под чието робство ще бъдат; и след това те ще излязат и ще Ми служат на това място.“ (Изх 3:12)8И Бог му даде завет за обрязване. От Авраам се роди Исаак и той го обряза на осмия ден. От Исаак се роди Яков, а от Яков пък – дванадесетте патриарси. (Бит 17:10; Бит 21:2; Бит 25:26; Бит 29:31; Бит 35:18)9Патриарсите завидяха на Йосиф и го продадоха в Египет. Но Бог беше с него, (Бит 37:11; Бит 37:28; Бит 39:2; Бит 39:21)10избави го от всичките му неволи и му дари благоволение и мъдрост пред фараона, египетския цар. И той го постави за управител на Египет и на целия си дом. (Бит 41:39; Пс 105:21)11Тогава настана глад и голяма неволя по цялата египетска и ханаанска земя и нашите прадеди не намираха храна. (Бит 41:54)12Като чу, че в Египет имало жито, Яков изпрати прадедите ни за първи път. (Бит 42:1)13А на втория път Йосиф се откри на братята си и Йосифовият род стана известен на фараона. (Бит 45:1)14Тогава Йосиф изпрати да повикат баща му Яков и целия му род – седемдесет и пет души. (Бит 45:9; Бит 45:17; Бит 46:27; Изх 1:5)15Яков дойде в Египет и се помина там – той и прадедите ни. (Бит 46:1; Бит 49:33)16И ги пренесоха в Сихем и ги положиха в гроб, който Авраам бе купил със сребро от синовете на Емор Сихемски. (Бит 23:3; Бит 33:19; Бит 49:29; Бит 50:7; И Н 24:32)17Когато наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог с клетва бе дал на Авраам, народът се увеличаваше и се умножаваше в Египет, (Изх 1:7)18докато дойде друг цар, който не познаваше Йосиф.19Той постъпи коварно с нашия род, като угнетяваше прадедите ни и ги принуждаваше да изхвърлят новородените деца, за да не остават живи.20В това време се роди Мойсей, който беше мил на Бога. Три месеца го отглеждаха в бащиния му дом. (Изх 2:1; Евр 11:23)21А когато беше изхвърлен, прибра го дъщерята на фараона и си го отгледа като син.22Мойсей бе обучен на цялата египетска мъдрост и стана силен в думи и дела. (Лк 24:19)23Когато той навърши четиридесет години, дойде му наум да навести своите братя, синовете на Израил. (Изх 2:11)24И като видя, че обиждат един от тях, защити го и отмъсти за оскърбения, като уби египтянина.25Той се надяваше братята му да разберат, че Бог чрез неговата ръка ще им дари спасение, но те не разбраха.26На другия ден дойде, когато те се биеха, и се опита да ги помири с думите: „Мъже, вие сте братя! Защо се обиждате един друг?“27Но онзи, който обиждаше своя ближен, го блъсна и попита: „Кой те е поставил за надзорник и съдия над нас? (Д А 7:35)28Да не би да искаш и мене да убиеш, както уби вчера египтянина?“29Заради тези думи Мойсей забегна и стана пришълец в мадиамската земя, където му се родиха двама синове. (Изх 2:22; Изх 18:2)30Като се изминаха четиридесет години, яви му се в пустинята на планината Синай Господен ангел в огнения пламък на една къпина. (Изх 3:1)31Като видя това видение, Мойсей се учуди; а когато се приближи да разгледа, дойде до него гласът на Господ:32„Аз съм Бог на твоите прадеди, Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков.“ Мойсей се разтрепери и не смееше да погледне. (Мт 22:32; Д А 3:13)33А Господ му каза: „Събуй обувките от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя.34Аз видях добре неволите на Своя народ в Египет, чух стенанията му и слязох да го избавя. И сега ела, ще те изпратя в Египет.“35Този Мойсей, когото те бяха отхвърлили с думите: „Кой те е поставил за предводител и съдия?“ – него Бог, чрез явилия му се в къпината ангел, изпрати за предводител и избавител. (Изх 2:14; Д А 7:27)36Той ги изведе, като правеше чудеса и знамения в египетската земя, в Червено море и в пустинята в продължение на четиридесет години. (Изх 7:3; Изх 14:21; Вт 8:2; Вт 11:3; Вт 34:10)37Този е Мойсей, който бе казал на синовете на Израил: „Господ, вашият Бог, ще ви издигне измежду братята ви Пророк като мене. Него слушайте!“[1] (Вт 18:15; Д А 3:22)38Този е, който по време на събранието[2] в пустинята стоеше с говорещия му ангел на планината Синай и с нашите прадеди, който прие слова за живот, за да ги предаде на нас. (Изх 19:1; Изх 31:18; Вт 5:1; Вт 32:47; Д А 7:53)39Но нашите прадеди не искаха да му се покорят, а го отблъснаха и се обърнаха със сърцата си към Египет, (Чис 14:3)40като рекоха на Аарон: „Направи ни богове, които да вървят пред нас! Защото не знаем какво е станало с този Мойсей, който ни изведе от египетската земя.“ (Изх 32:1; Изх 32:23)41И направиха в онези дни телец, принесоха жертва на идола и се веселяха пред делото на своите ръце.42Тогава Бог се отвърна и ги остави да служат на небесните звезди, както е писано в книгата на пророците: „На Мене ли, народе на Израил, принасяхте кръвни и безкръвни жертви през четиридесетте години в пустинята? (Ам 5:25)43Вие възприехте скинията на Молох и звездата на вашия бог Ремфан – образи, които направихте, за да им се покланяте. Затова ще ви преселя оттатък Вавилон.“44Скинията на свидетелството беше дадена на нашите прадеди в пустинята, както Онзи, Който беше говорил на Мойсей, му заповяда да я направи – по образец, какъвто беше видял. (Изх 25:9; Изх 25:40; Изх 33:7)45Нея нашите прадеди наследиха и заедно с Иисус[3] внесоха във владенията на онези народи, които Бог беше прогонил от очите на прадедите ни. И тя остана до дните на Давид. (И Н 18:1)46Той спечели благоволението на Бога и поиска да съгради жилище на Бога на Яков, (2 Цар 7:1; Пс 132:5)47а Соломон Му построи дом. (3 Цар 6:1)48Но Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът: (3 Цар 8:27; Д А 17:24)49„Небето е Мой престол, а земята – подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми построите, казва Господ, или кое място е за Моя почивка? (Ис 66:1; Мт 5:34)50Нали Моята ръка направи всичко това?“51Твърдоглавци! Сърцата ви са корави, а ушите ви не чуват! Вие винаги се противите на Светия Дух – както прадедите ви, тъй и вие. (Ис 63:10)52Кого от пророците не преследваха прадедите ви? Те убиха онези, които предизвестиха идването на Праведника, а вие сега станахте Негови предатели и убийци – (2 Лет 36:16; Лк 6:23; Лк 13:34; Д А 3:14; Евр 11:32)53вие, които приехте Закона, даден ви чрез ангелите, а не го спазихте.“ (Гал 3:19; Евр 2:2)
Убиване на Стефан с камъни
54Като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби срещу него.55А Стефан, изпълнен със Светия Дух, погледна към небето и като видя Божията слава и Иисус, застанал отдясно на Бога,56рече: „Ето виждам небесата отворени и Сина човешки застанал отдясно на Бога.“ (Мт 26:64; Мк 16:19)57Но те закрещяха с висок глас, запушиха ушите си и вкупом се нахвърлиха върху него.58Изведоха го вън от града и започнаха да хвърлят камъни върху него. А свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един младеж на име Савел (Д А 22:20)59и хвърляха камъни върху Стефан, който се молеше с думите: „Господи Иисусе, приеми духа ми!“ (Лк 23:46)60После коленичи и извика с висок глас: „Господи, не им вменявай това за грях!“ И като каза това, почина. (Мт 5:44; Лк 23:34)