1Когато бе решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко души затворници на един стотник на име Юлий, от императорския полк. (Д А 25:25)2Качихме се на един кораб от Адрамитион, който щеше да плава по крайбрежието на Азия, и тръгнахме. С нас беше солунянинът Аристарх от Македония.3На другия ден стигнахме в Сидон. Юлий, постъпвайки човеколюбиво с Павел, му позволи да отиде при приятелите си, за да се грижат за него.4Като тръгнахме оттам, минахме източно от Кипър, понеже ветровете бяха насрещни.5Прекосихме морето при Киликия и Памфилия и достигнахме Мира в Ликия.6Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни прехвърли на него.7Доста дни ние се придвижвахме бавно напред и едва стигнахме до Книд. И понеже вятърът ни пречеше, заобиколихме Крит при Салмона.8След като минахме с мъка оттам, стигнахме до едно място, наречено Добри пристанища, недалеч от което беше град Ласея.9Но тъй като загубихме там доста време и плаването ставаше вече опасно, а и постът[1] беше вече минал, – Павел ги съветваше10с думите: „Мъже, виждам, че плаването ще бъде с опасности и големи щети не само за товара и за кораба, но и за живота ни.“11Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на собственика на кораба, отколкото на думите на Павел.12И понеже пристанището не беше удобно за презимуване, повечето изказаха мнение да продължат плаването и да отидат да презимуват, ако е възможно, във Финик, критско пристанище, разположено срещу югозападния и северозападния вятър.
Морска буря
13И като задуха лек южен вятър, те помислиха, че са успели в намерението си, вдигнаха котва и заплаваха край брега на Крит.14Скоро обаче откъм острова се вдигна бурен вятър, наричан евроклидон[2].15Корабът бе тъй грабнат, че не можеше да устои на вятъра, и ние се оставихме да ни носят вълните.16И понесени зад едно островче, наричано Клавда[3], едва можахме да удържим спасителната лодка.17След като я вдигнаха, използваха въжета, за да опашат кораба отдолу. А понеже се бояха да не заседнат при Сирта, свиха платната и тъй се носеха.18На другия ден бяхме силно тласкани от бурята и започнаха да изхвърлят товара.19А на третия ние сами с ръцете си изхвърлихме корабните принадлежности.20Но понеже доста дни не се виждаше нито слънце, нито звезди, а и бушуваше силна буря, вече изчезваше всяка надежда да се спасим.21След като дълго време не бяха яли, Павел застана сред тях и каза: „Братя! Трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит. Тогава щяхме да избегнем тези опасности и щети. (Д А 27:33)22А сега ви съветвам да запазите спокойствие, защото никой от вас няма да загине, а само корабът.23Нощес ми се яви ангел от Бога, на Когото принадлежа и на Когото служа, (Д А 18:9; Д А 23:11)24и каза: „Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред императора. И ето Господ ти подари всички тези, които плават с тебе.“25Затова, братя, запазете спокойствие, защото вярвам на Бога, че ще стане тъй, както ми бе речено.26Ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.“27Когато вече четиринадесета нощ се носехме по Адриатическо море[4], към полунощ моряците усетиха, че се приближават до някаква земя.28Измериха дълбочината и откриха, че е двадесет разтега. Отидоха малко по-нататък, измериха пак и откриха петнадесет разтега.29И понеже се бояха да не се натъкнат на скалисти места, хвърлиха откъм кърмата четири котви и се молеха да съмне.30Но когато моряците под предлог, че ще спускат котва откъм носа, спуснаха спасителната лодка в морето и поискаха да избягат от кораба,31Павел каза на стотника и на войниците: „Ако те не останат на кораба, вие не можете да се спасите.“32Тогава войниците отрязаха въжетата на лодката и я оставиха да падне в морето.33Докато чакаха да се разсъмне, Павел прикани всички да си вземат нещо за ядене с думите: „Днес е четиринадесетият ден, откакто стоите гладни в очакване, без да сте хапнали. (Д А 27:21)34Затова ви моля да си хапнете нещо, това ще запази живота ви. Защото на нито един от вас и косъм няма да падне от главата.“ (Д А 27:22; Д А 27:24)35Като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички, разчупи го и започна да яде.36Тогава всички се успокоиха и също ядоха.37А общо на кораба бяхме двеста седемдесет и шест души.38И като се нахраниха, изхвърлиха житото в морето, за да олекне корабът.
Корабокрушение
39Когато се съмна, земята им се видя непозната, но съгледаха един залив с крайбрежна плитчина, към която решиха, ако могат, да тласнат кораба.40Затова отвързаха котвите и ги пуснаха да паднат в морето. После разхлабиха въжетата на кормилните весла, разпънаха малкото платно по вятъра и взеха посока към крайбрежието.41Но налетяха на място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна. Носът се заби и остана неподвижен, а силните вълни се разбиваха в задната част.42Тогава войниците се наговориха да избият затворниците, за да не би някой да преплува до брега и да избяга.43Стотникът обаче, понеже искаше да спаси Павел, попречи на тяхното намерение и заповяда онези, които знаят да плуват, първи да скочат и да достигнат брега,44а пък останалите – кои на дъски, кои на други корабни отломки. И така всички се спасиха на сушата.