1Йосиф не можеше повече да се владее. Около него имаше твърде много хора и той извика: „Отстранете всички оттук!“ И никой не остана от тях там, когато Йосиф се разкри пред братята си. (Д А 7:13)2И така заплака, че се чуваше навън – чак до двореца.3А Йосиф каза на братята си: „Аз съм Йосиф! Как е баща ми?“ Но братята му бяха така смутени, че не можеха да му отговорят.4И каза им Йосиф: „Приближете се до мене!“ И когато те се приближиха до него, той повтори: „Аз съм брат ви Йосиф, когото вие продадохте в Египет.5Но сега не скърбете и не се укорявайте, че сте ме продали тук. Бог ме изпрати пред вас, за да спася живота ви. (Бит 50:20; Пс 105:17)6Тъй като тази е едва втората година, откакто цари глад по земята. Още пет години няма нито да се оре, нито да се жъне.7Бог ме изпрати пред вас, за да останете на земята и да бъде спасен животът ви чрез едно чудно избавление.8И така, не вие ме изпратихте тука, а Бог. Той ме направи наставник на фараона и управител на дома му, господар на цялата египетска земя.9Сега идете бързо при баща ми и му предайте моите думи: Бог ме постави управител над цял Египет. Не се бави и ела при мене! (Д А 7:14)10Ти ще живееш в земята Гесем и ще бъдеш близо до мене заедно със синовете и внуците си, с дребния и едрия добитък и цялото си имущество. (Бит 46:28; Бит 47:1)11И ще се грижа за тебе, за да не изпаднеш в нищета заедно с твоите близки и добитък, защото още пет години ще има глад.12И ето вие и Вениамин виждате, че аз говоря с вас.13Разкажете на баща ми за славата, която имам в Египет, и за всичко, което видяхте. И бързо го доведете тук.“14После прегърна брат си Вениамин и дълго плака. Вениамин също плака на рамото на Йосиф.15И целува всичките си братя, и като ги прегръщаше, плачеше. А всички те искаха да говорят с него.16Новината, че братята на Йосиф са пристигнали, дойде и до двореца и фараонът, и служителите му се зарадваха.17Фараонът нареди на Йосиф какво да каже на братята си: „Натоварете животните си и вървете в ханаанската земя!18Вземете оттам баща си и семействата си и елате при мене. А аз ще ви дам най-доброто от египетската земя и вие ще се храните от плодовете на тази земя.19Кажи им още да вземат от египетската земя колесници за децата и жените си и да доведат баща си тук.20И да не жалят за вещите си, защото аз ще им дам най-доброто от цялата египетска земя.“21Така постъпиха синовете на Израил. Йосиф им предостави колесници, както беше заповядал фараонът, и им даде още храна за път.22На всеки от тях даде по два ката дрехи, а на Вениамин даде триста сребърника и пет ката дрехи.23На баща си изпрати десет осела, натоварени с всичко най-добро от Египет, и десет ослици, натоварени с жито, хляб и храна за обратния път на баща им.24После изпрати братята си, като им поръча: „Не се карайте по пътя!“25И те тръгнаха от Египет и пристигнаха при баща си Яков в ханаанската земя.26Съобщиха му: „Йосиф е жив и сега е управител над цялата египетска земя.“ Сърцето на Яков обаче не трепна, защото не им вярваше.27Но когато му предадоха казаното от Йосиф и като видя колесниците, изпратени от него да го вземат, Яков се оживи.28И каза Израил: „Стига ми това, че синът ми Йосиф е още жив. Искам да отида да го видя преди да умра.“