Битие 41 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

1 Две години по-късно фараонът сънува, че стои край Нил 2 и ето от реката излязоха седем крави, хубави и тлъсти, и пасяха в тръстиката; 3 след тях от реката излязоха други седем крави, грозни и мършави, и се смесиха с другите крави на речния бряг; 4 грозните и мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. В този момент фараонът се събуди, 5 но пак заспа. И сънува този път как седем пълни и хубави класове израснаха на едно стъбло; 6 но ето след тях израснаха седем празни и изсушени от източния вятър класове; 7 и празните класове погълнаха седемте тлъсти и пълни класове. Тогава фараонът се събуди и разбра, че отново беше сънувал. 8 На сутринта фараонът беше смутен и изпрати да повикат всички египетски пророци и мъдреци. Разказа им съня си, но никой не го изтълкува. 9 Тогава главният виночерпец каза на фараона: „Сега си спомням задължението си; 10 когато фараонът се беше разгневил на мене и главния хлебар и ни хвърли в тъмницата в дома на началника на затвора, 11 там аз и хлебарят сънувахме в една нощ различни сънища; 12 с нас беше и един млад евреин, роб на началника на охраната. Ние му разказахме какво сме сънували и той изтълкува съня на всеки от нас; 13 каквото ни каза, се сбъдна: аз бях възстановен на своето място, а другият беше обесен.“ 14 Тогава фараонът изпрати да повикат Йосиф. Изведоха го бързо от тъмницата, той се обръсна, преоблече се и дойде при фараона. 15 Фараонът каза на Йосиф: „Сънувах и няма кой да изтълкува съня ми, а за тебе съм слушал, че можеш да тълкуваш сънища.“ 16 Йосиф отговори на фараона: „Не аз, а Бог за доброто на фараона ще даде отговор.“ (Бит 40:8; Дан 2:27) 17 И фараонът каза на Йосиф: „Сънувах, че стоя на брега на реката 18 и ето от реката излязоха седем тлъсти и хубави крави и пасяха в тръстиката; 19 а след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави – никъде в цял Египет не бях виждал толкова грозни крави. 20 Занемарените и мършави крави изядоха първите седем угоени крави. 21 Тлъстите бяха погълнати, но по нищо не личеше, че бяха в стомасите на слабите. Те бяха все тъй мършави, както и преди това. И аз се събудих. 22 После сънувах, че на едно стъбло израснаха седем пълни и хубави класове; 23 но ето след тях израснаха седем тънки, празни и изсушени от източния вятър класове, 24 които погълнаха седемте хубави класове. Аз разказах това на мъдреците, но никой не ми го изтълкува.“ 25 Тогава Йосиф рече на фараона: „Сънят е един и с него Бог иска да съобщи на фараона какво ще стори. 26 Седемте хубави крави са седем години и седемте хубави класа – също. Сънят е един. 27 Седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни и изсушени от източния вятър класове са седем гладни години. 28 Ето защо казах на фараона, че Бог иска да му покаже какво ще стори. 29 Следват седем години на голямо изобилие по цялата египетска земя; 30 след тях ще дойдат седем гладни години и ще се забрави всичкото онова изобилие в Египет, и глад ще изтощи земята. 31 Предишното изобилие ще бъде бързо забравено, защото гладът, който ще настане, ще бъде непоносим. 32 А щом се е присънило на фараона два пъти, това е потвърждение за истинността на Божието слово и Бог скоро ще го изпълни. 33 Нека фараонът си намери един разумен и мъдър човек и да го постави да управлява цялата египетска земя. 34 По заповед на фараона да бъдат поставени по земята надзиратели и през седемте изобилни години да се събира петата част от излишъка в Египет. 35 Надзирателите да събират всякаква храна през следващите плодородни години и според разпоредбата на фараона да складират житото в градовете и да го пазят; 36 и тази храна да бъде запазена за седемте гладни години, които ще настанат в Египет, за да не загинат жителите на тази земя от глад.“

Йосиф – господар над египетската земя

37 Това се понрави на фараона и на всичките му служители. 38 Тогава фараонът попита служителите си: „Ще намерим ли човек като него, у когото да има Божий Дух?“ 39 И фараонът каза на Йосиф: „След като тъкмо на тебе Бог откри всичко това, то няма друг по-подходящ, така разумен и мъдър като тебе. 40 Ти ще бъдеш първи в двореца и ще определяш прехраната на народа ми. Само с трона си ще стоя по-високо от тебе.“ (Пс 105:21; Д А 7:10) 41 И добави още: „Поставям те да управляваш цялата египетска земя.“ 42 Тогава фараонът свали пръстена от ръката си и го сложи на ръката на Йосиф; облече го в скъпи дрехи и окачи на врата му златна огърлица; 43 заповяда да го возят на втората от своите колесници и глашатаи да възгласят пред него: „Поклонете се!“ И го постави за управител на цялата египетска земя. 44 И рече фараонът на Йосиф: „Тук аз съм фараон, но без твоята дума никой няма да извърши нещо, нито ще отиде някъде в цялата египетска земя.“ 45 Фараонът нарече Йосиф Цафнат-Панеах и му даде за жена Асенета, дъщеря на Поти-Фера, жрец в Илиопол. И Йосиф тръгна да обиколи египетската земя. 46 Йосиф беше на тридесет години, когато се срещна с фараона, египетския цар. И сбогува се Йосиф с фараона, и тръгна да обикаля цялата египетска земя. 47 А през седемте плодородни години земята даваше преизобилно. 48 И Йосиф събра през седемте години на изобилие в Египет различни храни и ги складира по градовете. Във всеки град прибра храната от околните земи. 49 Йосиф събра и твърде много жито, колкото е морският пясък, и престана да смята количествата, защото те нямаха брой. 50 Преди да настанат гладните години, Асенета, дъщеря на илиополския жрец Поти-Фера, роди на Йосиф двама синове. 51 Йосиф нарече първородния Манасия, защото, както каза той: „Бог ми даде да забравя всички свои неволи и бащиния ми род“, 52 а на втория даде име Ефрем, защото, както каза той: „Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.“ 53 Като изминаха седемте години на изобилие в египетската земя, 54 настъпиха седемте гладни години, както беше предсказал Йосиф. И настана глад по света, и само в египетската земя имаше хляб. (Пс 105:16; Д А 7:11) 55 Всички в цялата египетска земя усетиха глада и поискаха от фараона хляб. И фараонът каза на всички египтяни: „Идете при Йосиф и правете, каквото той ви каже.“ 56 Гладът се разпростря по цялата земя. Тогава Йосиф отвори всички житници и започна да продава жито на египтяните. А гладът се усилваше в египетската земя. 57 И от всички страни идваха в Египет да купуват жито от Йосиф, защото гладът беше навсякъде.