1[1] Сутринта рано Лаван целуна внуците и дъщерите си, благослови ги и се отправи на път, за да се върне у дома си.
Яков се подготвя да срещне Исав
2След това Яков продължи своя път. Тогава го срещнаха Божии ангели.3Когато ги видя, Яков възкликна: „Това е Божие войнство.“ И нарече онова място Маханаим.4Яков изпрати пред себе си вестители до брат си Исав в земята Сеир, в страната Едом.5Той им заповяда да му предадат следното: „Господарю мой Исав, така говори твоят роб Яков: „Аз живях при Лаван.6Придобих говеда, осли, овце и кози, роби и робини. Сега изпращам да известят за мене на тебе – моя господар, за да намеря аз благоволение пред тебе.“7Вестителите се върнаха при Яков и му съобщиха: „Ходихме при брат ти Исав. Ето той идва сам да те посрещне, а с него има четиристотин мъже.“8Мъчителен страх обхвана Яков. Затова той раздели на два стана всички, които бяха заедно с него, а също дребния и едрия добитък, както и камилите.9Той си мислеше: „Ако Исав налети на единия стан и го избие, другият ще може да се спаси.“10Тогава Яков се помоли: „О, Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак! Господи, Ти беше ми заповядал: „Върни се в твоята земя, в родината си – Аз ще те закрилям!“ (Бит 31:3)11Не съм достоен за всички милости и благодеяния, които непрестанно си оказвал на Своя роб. Преминах Йордан само с една тояга, а сега имам два стана.12Спаси ме от моя брат, от Исав, защото съм в ужас – да не би той да дойде, да убие мене, както и майките с децата.13Ти обеща: „Аз ще те закрилям и ще направя твоето потомство да бъде като морския пясък, което поради множеството си ще бъде неизброимо“.“ (Бит 22:17; Бит 28:14; Евр 11:12)14Онази нощ Яков пренощува там. От това, което притежаваше, той подбра дарове за своя брат Исав15– двеста кози, двадесет козли, двеста овце, двадесет овни,16тридесет дойни камили с камилчетата им, четиридесет крави, десет бика, двадесет ослици и десет осела.17Той предостави на робите си всяко стадо поотделно. Нареди им: „Тръгнете пред мене и оставяйте разстояние между едно стадо и друго.“18След това заповяда на първия роб: „Когато те срещне брат ми Исав и те попита: „Чий роб си ти, къде отиваш и чие е това стадо пред тебе?“,19ти отговори: „Този добитък е на твоя роб Яков, пратен като дар на моя господар Исав. А сам той идва след нас“.“20Същото заповяда на втория роб, както и на третия – на всички, които вървяха след стадата: „Така кажете на Исав, когато го срещнете:21„Ето твоят роб Яков идва след нас“.“ Защото си мислеше: „Ще го умилостивя с даровете, които вървят пред мене. След това ще видя лицето му – може би ще ме приеме благосклонно.“22Като изпрати даровете пред себе си, през онази нощ той пренощува в стана.
Борбата на Яков с Бога
23А през нощта Яков стана, взе двете си жени и двете си робини, както и единадесетте си синове и преброди река Явок. (Изх 4:24)24Всички тях той преведе на другия бряг, преведе и всичко, което притежаваше.25А Яков остана сам. И ето с него до зори се бори един Мъж.26Мъжът, като разбра, че не може да надвие Яков, по време на борбата го удари по бедрото така, че навехна ставата на Якововото бедро.27Той му каза: „Пусни Ме, защото вече се зазори.“ Яков отговори: „Няма да Те пусна, докато не ме благословиш.“28Мъжът попита: „Как ти е името?“ Той отговори: „Яков.“29Тогава мъжът каза: „Отсега няма да се наричаш Яков, а Израил – нали ти се бори с Бога, както и с човеци, и излизаше победител.“ (Бит 35:10; Ос 12:5)30Яков попита: „Кажи ми – какво е Твоето име?“ Но Той отговори: „Защо Ме питаш за Моето име?[2]“ Тогава Мъжът благослови Яков там. (Съд 13:17)31Това място Яков нарече Фануил. Защото, казваше той, „видях Бога лице в лице, а животът ми беше запазен.“ (Изх 33:20)32Слънцето вече беше изгряло, когато той отминаваше Фануил. Той куцаше с бедрото си.33Затова и досега потомците на Израил не ядат жилата, която е на бедрената става, защото Този, Който се бори с Яков, беше навехнал ставната жила на бедрото му.