1Така бяха завършени небето и земята, и всичко в тях.2И в седмия ден Бог завърши Своите дела, които направи, и си почина от всичките дела, които беше извършил. (Евр 4:4)3Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всички Свои дела, които бе сътворил и създал. (Изх 20:11; Изх 31:16; Евр 4:10)
Човекът в Едемската градина
4Това е произходът на небето и земята при сътворението им. Когато Господ Бог създаваше небето и земята, (Бит 1:1)5все още нямаше полски храст по земята и никаква полска трева не растеше, защото Господ Бог не пращаше дъжд на земята и нямаше човек, който да я обработва,6но пара се издигаше от земята и оросяваше цялата и повърхност.7Тогава Господ Бог извая човека от земна пръст и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание, и човекът стана живо същество. (Йов 33:4; Пс 104:29; Екл 3:20; 1 Кор 15:45)8И Бог насади райска градина в Едем, на изток, и настани там човека, когото създаде.9И Господ Бог направи да израснат от земята всякакви дървета, хубави наглед и добри за храна, и посред градината дърво на живота и дърво за познаване добро и зло. (Бит 3:22; Отк 2:7; Отк 22:2; Отк 22:14)10И една река течеше в Едем да напоява градината; оттам тя се разклоняваше на четири реки.11Името на първата беше Пишон. Тя е, която обикаля по цялата Хавилска земя, където има злато.12Златото на тази земя е добро. Там има бделий и ониксов камък.13Името на втората река е Гихон. Тя обикаля през цялата земя Куш.14Името на третата река е Тигър и тече на изток от Ашур. Четвъртата река е Ефрат.15След това Господ Бог взе човека и го засели в градината Едем да я обработва и да я пази.16И Господ Бог заповяда на човека, като каза: „Ти можеш свободно да ядеш от всяко дърво в градината17освен от дървото за познаване на добро и зло – да не ядеш от него, защото в деня, когато ядеш от него, ти със сигурност ще умреш.“18И Господ Бог каза: „Не е добре за човека да бъде сам. Ще му създам подходящ помощник.“19И Господ Бог извая от земята всички полски животни и всички птици в небето и ги отведе при човека, за да види как той ще ги наименува, и както човекът нарече всяко едно живо същество, така да бъде името му. (Екл 3:20)20И човекът наименува всеки вид добитък и птиците в небето, и всички полски зверове, но не се намери за човека помощник, подходящ за него.21Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън и когато той заспа, взе едно от ребрата му и запълни мястото му с плът.22И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека. (1 Кор 11:8; 1 Тим 2:13)23И човекът каза: „Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа.24Затова човек ще остави баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и двамата ще бъдат една плът.“ (Мт 19:5; Мк 10:7; 1 Кор 6:16; Еф 5:31)25И двамата, човекът и жена му, бяха голи, но не се срамуваха.