1Една жена от жените на пророческите ученици с плач казваше на Елисей: „Твоят служител, мъжът ми, умря. Ти знаеш, че той се боеше от Господа, но лихварят дойде да вземе двете ми деца за роби.“ (3 Цар 17:8)2Елисей я попита: „Какво да направя за тебе? Кажи ми какво имаш вкъщи.“ Тя отговори: „Твоята слугиня няма нищо вкъщи освен един съд за маслиново масло.“3Тогава Елисей каза: „Иди и вземи назаем празни съдове от всички твои съседи, много на брой.4Тогава влез и затвори вратата след себе си и своите синове, и наливай маслиново масло във всички тези съдове. Когато един се напълни, поставяй го настрана.“5Тя си отиде и затвори вратата след себе си и синовете си. Те ѝ носеха съдове, докато тя наливаше.6Когато съдовете се напълниха, тя каза на един от синовете си: „Донеси ми още съдове!“ Но той ѝ отговори: „Няма повече.“ Тогава маслиновото масло престана да тече.7Тя отиде и съобщи на Божия човек, а той ѝ каза: „Иди, продай маслиновото масло и плати на кредиторите си, а ти и синовете ти можете да живеете с останалото.“8Един ден Елисей пътуваше за Сунам, където живееше една заможна жена, която обикновено го канеше у дома си да се храни. И колкото пъти минаваше, той всякога се отбиваше и се хранеше с нея.9Тя каза на мъжа си: „Ето зная, че Божият човек, който често минава край нас, е свят.10Нека направим за него малка, оградена със стени горна стая и да му поставим там легло, маса, стол и лампа. Така че когато идва при нас, да може да стои там.“11Един ден Елисей отиде пак там, качи се в горната стая и полегна.12Тогава той каза на Гиезий, младия си служител: „Повикай тази сунамитка!“ Гиезий я повика и тя застана пред него.13Тогава Елисей му каза: „Кажи ѝ сега: Ето ти полагаш целия този труд заради нас, какво да направим за тебе? Има ли нещо, което да бъде казано за тебе на царя или на военачалника?“ Тя отговори: „Не, аз живея сред народа си.“14Но Елисей настояваше: „Какво може да се направи за нея?“ Тогава Гиезий каза: „Виж, тя няма дете, а мъжът ѝ е стар.“15Тогава Елисей отвърна: „Повикай я.“ Той я повика и тя застана при входа.16Той каза: „След година пак по това време ти ще притискаш в прегръдките си син.“ Тогава тя рече: „Не, господарю мой! Ти, Божий човече, не лъжи своята слугиня.“ (Бит 18:10)17Но жената забременя и роди син на другата година по същото време, както ѝ каза Елисей.18Детето порасна и един ден излезе при баща си, при жътварите. (3 Цар 17:17; 4 Цар 8:1)19То каза на баща си: „Главата, главата ме боли!“ И той нареди на слугата: „Отнеси го на майка му.“20Слугата го вдигна, занесе го на майка му и то седя в скута ѝ до пладне. Тогава умря.21Тя се качи горе и го постави на леглото на Божия човек, затвори вратата след него и излезе.22След това повика мъжа си и каза: „Изпрати ми един от слугите си и една ослица, аз ще отида бързо при Божия човек и ще се върна.“23Но той запита: „Защо искаш да ходиш при него днес? Нито е новолуние, нито събота.“ Но тя отговори: „Това не пречи!“24И тя оседла ослицата и каза на слугата си: „Води и върви! Не забавяй, докато не ти кажа.“25Така тя тръгна и отиде при Божия човек на планината Кармил. Когато Божият човек я видя отдалече, каза на служителя си Гиезий: „Ето това е сунамитката.26Сега изтичай да я посрещнеш и я попитай: ‘Здрава ли си? Здрав ли е мъжът ти? Здрав ли е твоят син?’“ И тя отговори: „Всичко е наред.“27Когато тя дойде при Божия човек на планината, сграбчи краката му. Гиезий се приближи, за да я пропъди, но Божият човек каза: „Остави я, защото душата ѝ е огорчена, а Господ скри от мене и не ми откри.“28Тя каза: „Поисках ли син от моя господар? И не казвах ли да не ме заблуждава?“29Тогава той се обърна към Гиезий с думите: „Приготви се. Вземи тоягата ми в ръката си и върви. Ако срещнеш някого, не го поздравявай и ако някой те поздрави, не му отговаряй. И сложи тоягата ми върху лицето на момчето.“30Тогава майката на детето каза: „Жив е Господ, жив е, бъди и ти жив, няма да те изоставя!“ И той стана и тръгна след нея.31Гиезий вървеше пред тях и сложи тоягата върху лицето на момчето, но нямаше нито звук, нито отговор. Той се върна, излезе срещу Елисей и му каза: „Момчето не се събуди.“32Тогава Елисей влезе в къщата и момчето, лежащо на постелята си, беше мъртво.33Той влезе, затвори вратата след себе си и се помоли на Господа.34След това се покачи на леглото и легна върху момчето лице в лице и очи в очи, и се простря върху него, и тялото на момчето се затопли.35Елисей слезе, започна да ходи напред-назад пред къщата, после пак се покачи на леглото и се наведе над него, и момчето кихна седем пъти и отвори очите си.36Тогава той повика Гиезий и каза: „Повикай сунамитката!“ Той я повика, тя дойде при него и той каза: „Вземи сина си!“37Тя влезе, падна в краката му и се поклони до земята, след това взе сина си и излезе. (Евр 11:35)38Елисей се завърна в Галгал, а в страната имаше глад. Пророческите ученици се събраха пред него и той каза на прислужника си: „Постави голямото гърне и свари вариво за пророческите ученици!“39И един от тях излезе на полето, за да събира растения, и намери дива лоза, набра от нея пълен скут диви плодове. Върна се, наряза ги на парчета и ги хвърли в гърнето с варивото, без да ги познава.40Сипаха на мъжете да ядат. Но щом започнаха да ядат от варивото, те извикаха и казаха: „Божий човече, в гърнето има смърт!“ И не можеха да ядат.41Тогава той каза: „Донесете брашно!“ И той го изсипа в гърнето. След това каза на Гиезий: „Сипи на хората!“ И ядоха, и нямаше в гърнето нищо вредно.42И един мъж дойде от Ваалшалиша и донесе на Божия човек хляб от първите плодове – двадесет ечемични самуна и сурови зърна с люспите. Той каза: „Дай на хората да ядат.“ (Мт 14:15; Мт 15:32)43Но прислужникът му попита: „Как мога да дам това на сто души?“ Той настояваше: „Дай на хората да ядат, защото така казва Господ: ‘Ще ядат, и ще остане’.“44Така той им даде, те се наядоха и остана още според словото на Господа.
4 Царе 4
Верен
1И една жена от жените на учениците на пророците[1] извика към Елисей и каза: Слугата ти, мъжът ми, умря; а ти знаеш, че слугата ти се боеше от ГОСПОДА; и заемодавецът дойде да си вземе двамата ми сина за роби.2И Елисей ѝ каза: Какво да направя за теб? Кажи ми какво имаш вкъщи? А тя каза: Слугинята ти няма нищо вкъщи освен един съд с маслинено масло.3И той ѝ каза: Иди, поискай отвън съдове от всичките си съседи, празни съдове, вземи не малко!4После влез и затвори вратата зад себе си и зад синовете си, и наливай от маслото във всички тези съдове, и което е пълно, го слагай настрана.5И тя си отиде от него и затвори вратата зад себе си и зад синовете си. И те ѝ подаваха съдовете, а тя наливаше.6И като се напълниха съдовете, тя каза на един от синовете си: Донеси ми още един съд. А той ѝ каза: Няма друг съд. И маслото престана.7И тя дойде и разказа на Божия човек. И той каза: Иди, продай маслото и плати дълга си, и живей с останалото, ти и синовете ти.8И един ден Елисей отиде в Сунам. И там имаше една богата жена и тя го принуди да яде хляб. И колкото пъти минаваше оттам, той се отбиваше, за да яде хляб.9И тя каза на мъжа си: Ето сега, разбирам, че този, който постоянно наминава у нас, е свят Божи човек.10Моля те, нека направим една малка горна стаичка на стената и да му сложим в нея легло и маса, и стол, и светилник, за да се отбива там, когато идва при нас.11И един ден той дойде там и се отби в стаичката, и спа там.12И каза на слугата си Гиезий: Повикай тази сунамка. И той я повика и тя застана пред него.13И той каза на Гиезий: Кажи ѝ сега: Ето, ти си положила всички тези грижи за нас. Какво да направим за теб? Искаш ли да се говори за теб на царя или на военачалника? А тя отговори: Аз живея сред своя народ.14И той каза: Какво тогава да направим за нея? А Гиезий отговори: Виж, тя няма син, а мъжът ѝ е стар.15И той каза: Повикай я. И той я повика и тя застана при вратата.16И Елисей ѝ каза: Догодина по това време ще имаш син в обятията си. А тя каза: Не, господарю мой, Божи човече[2], не лъжи слугинята си!17И жената забременя и роди син на другата година по това време, което ѝ беше казал Елисей.18И когато детето порасна, един ден излезе при баща си при жетварите.19И каза на баща си: Главата ми! Главата ми! А той каза на слугата: Занеси го при майка му.20И той го взе и го занесе при майка му; и детето седя на коленете ѝ до пладне и умря.21И тя се качи и го положи на леглото на Божия човек, затвори вратата след него и излезе.22И повика мъжа си и каза: Моля те, изпрати ми един от слугите и една от магариците и аз ще изтичам при Божия човек и ще се върна.23А той каза: Защо ще ходиш днес при него? Не е нито новолуние, нито събота. А тя каза: Бъди спокоен.24И оседла магарицата и каза на слугата си: Карай бързо! Не забавяй язденето заради мен, освен ако не ти заповядам!25И така отиде и дойде при Божия човек на планината Кармил. А когато Божият човек я видя отдалеч, каза на слугата си Гиезий: Ето, това там е сунамката!26Изтичай, моля те, да я посрещнеш и ѝ кажи: Добре ли си? Добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето? А тя отговори: Добре.27И дойде при Божия човек на планината и се хвана за краката му, а Гиезий се приближи, за да я отблъсне. Но Божият човек каза: Остави я, защото душата ѝ е преогорчена в нея, а ГОСПОД е скрил причината от мен и не ми я е изявил.28А тя каза: Искала ли съм син от господаря си? Не казах ли: Не ме лъжи?29Тогава Елисей каза на Гиезий: Препаши слабините си и вземи тоягата ми в ръка, и иди. Ако срещнеш някого, не го поздравявай и ако някой те поздрави, не му отговаряй. И положи тоягата ми върху лицето на момчето.30А майката на детето каза: Жив е ГОСПОД и жива душата ти – няма да те оставя! Тогава той стана и отиде след нея.31А Гиезий беше отишъл пред тях и беше положил тоягата върху лицето на момчето, но нямаше нито глас, нито слушане. И той се върна да го посрещне и му съобщи и каза: Момчето не се събуди.32И когато Елисей влезе в къщата, ето, момчето умряло, положено на леглото му.33И той влезе и затвори вратата зад тях двамата, и се помоли на ГОСПОДА.34После се качи на леглото и легна върху детето и сложи устата си върху неговата уста и очите си върху неговите очи, и ръцете си върху неговите ръце, и се простря върху него. И тялото на детето се стопли.35После се върна и отиде веднъж насам и веднъж натам в къщата, и пак се качи и се простря върху него. И момчето кихна седем пъти и момчето отвори очите си.36И той извика Гиезий и каза: Повикай тази сунамка. И той я повика и когато влезе при него, ѝ каза: Вземи сина си.37И тя дойде, падна в краката му и се поклони до земята, и взе сина си и излезе.38А Елисей се върна в Галгал. А в земята имаше глад. И учениците на пророците[3] седяха пред него. И той каза на слугата си: Сложи големия котел и сготви ядене за учениците на пророците.39И един излезе на полето да набере зеленище, и като намери диво растение, набра от него диви тиквички, и напълни дрехата си. И като се върна, ги наряза в котела с яденето, понеже не знаеха, че са отровни.40После сипаха на мъжете да ядат. А като ядоха от яденето, извикаха и казаха: Божи човече, смърт има в котела! И не можеха да ядат от него.41А той каза: Тогава донесете брашно. И като го хвърли в котела, каза: Сипи на хората да ядат. И в котела нямаше вече нищо вредно.42И дойде един човек от Ваалсалиса и донесе на Божия човек хляб от първите плодове, двадесет ечемични хляба и пресни житни класове в торбата си. И той каза: Дай на хората да ядат.43А слугата му каза: Как да сложа това пред сто души? А той каза: Дай на хората да ядат, защото така казва ГОСПОД: Ще ядат и ще остане излишък.44Тогава той сложи пред тях и ядоха, и остана излишък, според словото на ГОСПОДА.