1– – Изминаха три години без война между арамейците и Израил. (3 Цар 22:29; 2 Лет 18:1; 2 Лет 18:28)2А в третата година юдейският цар Йосафат отиде при израилския цар.3И израилският цар каза на служителите си: „Знаете ли, че Рамот Галаадски ни принадлежи? А ние мълчим и не го отнемаме от ръцете на арамейския цар?“4Той попита Йосафат: „Ще тръгнеш ли с мене на война против Рамот в Галаад?“ А Йосафат отговори на израилския цар: „Както ти ще отидеш, така и аз; както твоят народ, така и моят народ; както твоите коне, така и моите коне.“ (4 Цар 3:7)5И Йосафат каза на израилския цар още: „Попитай за Господното слово.“6Тогава израилският цар събра пророците си – около четиристотин души – и ги запита: „Да ида ли на война срещу Рамот в Галаад или не?“ Те казаха: „Иди! Господ го предава в ръцете на царя.“7А Йосафат попита: „Няма ли още и някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?“ (4 Цар 3:11)8израилският цар отговори на Йосафат: „Има още един мъж – Михей, син на Йемвлай, чрез когото може да се запита Господ, но аз го ненавиждам, защото не пророчества за мене добро, но само лошо.“ Но Йосафат каза: „Царят не би трябвало да казва така.“9Тогава израилският цар повика един евнух и каза: „Бързо доведи Михей, син на Йемвлай!“10Израилският цар и юдейският цар Йосафат седнаха всеки на своя престол, облечени в царските одежди, при портата на Самария и всички пророци предсказваха пред тях.11А Седекия, син на Кенаана, си беше направил железни рога и каза: „Така говори Господ: „С тези ще промушваш арамейците, докато ги довършиш“.“12И всички пророци предсказваха същото, като казваха: „Тръгни срещу Рамот в Галлад и ще имаш успех, защото Господ ще го предаде в ръката на царя.“13Изпратеният, който беше отишъл да повика Михей, казваше на пророка: „Ето словата на пророците единогласно са добри за царя. Нека и твоята дума да бъде като словото на всеки от тях. Изречи и ти добро.“14А Михей каза: „Жив е Господ, ще кажа, което Господ ми каже.“15И той отиде при царя и царят го попита: „Михей, да тръгнем ли на война срещу Рамот в Галаад или не?“ И той му отговори: „Иди, ще имаш успех, Господ ще го предаде в ръцете на царя.“16А царят го попита: „Колко пъти трябва да те заклевам да не ми казваш нищо освен истината в името на Господа?“17Тогава той каза: „Аз видях всички израилтяни, пръснати по планините като овци, които нямат пастир, и Господ каза: „Тези нямат господар; нека всеки се върне в дома си в мир“.“ (Чис 27:17; Ез 34:5; Зах 10:2; Мт 9:36; Мк 6:34)18А израилският цар каза на Йосафат: „Не ти ли казах, че той не предсказва добро, а само лошо.“19Но Михей продължи: „Послушай словото на Господа. Аз видях Господа да седи на Своя престол и цялото небесно войнство стоеше при Него, отдясно и отляво на Него. (Ис 6:1)20И Господ каза: „Кой би подмамил Ахав да тръгне и падне при Рамот в Галаад? Един дух казваше така, а друг иначе.21Един дух излезе, застана пред лицето на Господа и каза: „Аз ще го подмамя.“ И Господ го запита: „С какво?“22И той отговори: „Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всички негови пророци.“ И Господ каза: „Ти би го подмамил и би изпълнил това. Излез и го направи“.“23И ето сега Господ допусна лъжлив дух в устата на всички тези твои пророци, обаче Господ е изговорил за тебе зло.“24А Кенаановият син Седекия се приближи, удари Михей по бузата и каза: „Как, нима е преминал Господният Дух от мене, за да говори в тебе?“25Тогава Михей отвърна: „Ето ще разбереш, когато бягаш от стая в стая, за да се скриеш.“26Тогава израилският цар каза: „Хванете Михей и го отведете при градския управител Амон и при царския син Йоас27и кажете: „Така говори царят: „Затворете този в тъмницата, хранете го с хляб и вода оскъдно, докато се завърна с мир“.“28А Михей каза: „Ако се върнеш с мир, Господ не е говорил чрез мене.“ И каза още: „Слушайте вие, цял народе!“29И така, израилският цар и юдейският цар Йосафат отидоха към Рамот в Галаад.30Тогава израилският цар каза на Йосафат: „Аз ще се преоблека и ще вляза в бой, а ти облечи своите царски одежди.“ И израилският цар се преоблече и влезе в бой.31А арамейският цар беше заповядал на своите тридесет и двама командири на колесници: „Не се бийте с малък или голям, а само с израилския цар!“32Когато командирите на колесниците видяха Йосафат, си помислиха: „Този трябва да е израилският цар“, и се отбиха да се сразят с него. Но Йосафат нададе юдейския боен вик.33И като разбраха, че той не е израилският цар, командирите на колесниците го оставиха.34А един воин случайно опъна лък и рани израилския цар през шевовете на ризницата му, поради което той каза на колесничаря си: „Обърни назад и ме изведи от битката, защото съм ранен.“35Но в този ден сражението се ожесточи, а царят стоеше в колесницата срещу арамейците и умря вечерта. А кръвта от неговата рана изтичаше по дъното на колесницата.36И към залеза на слънцето се понесе вик в редиците: „Всеки в своя град! Всеки в своята земя!“37Така царят умря, беше докаран в Самария и го погребаха там.38А колесницата измиха при Самарийския водоем, където се миеха блудници, и кучета лижеха кръвта му според думите на Господа, които Той беше казал.
Юдейското и израилското царство след Ахав
39– А останалите дела на Ахав, всичко, което извърши, и дворецът от слонова кост, който изгради, и всичките градове, които е построил, са записани в летописите на израилските царе. (3 Цар 22:41; 2 Лет 20:31; Ам 3:15)40Така Ахав почина и вместо него се възцари синът му Охозия.41А над Юдея се беше възцарил Йосафат, син на Аса, в четвъртата година на израилския цар Ахав. (2 Лет 17:1; 2 Лет 20:31)42Йосафат беше на тридесет и пет години, когато се възцари, и царува в Йерусалим двадесет и пет години, а името на майка му беше Азума, Салаилева дъщеря.43Той следваше във всичко пътя на баща си Аса, не се отклоняваше от него, като вършеше угодното пред Господа.44[1] Само светилищата по високите места не бяха премахнати. Народът все още принасяше жертви и кадеше по високите места.45Йосафат сключи мир с израилския цар.46А останалите дела на Йосафат и юначествата, които извърши, и как воюваше са записани в летописите на юдейските царе.47Той изтреби от страната колкото блудници бяха останали от времето на баща му Аса. (3 Цар 15:12)48В Едом тогава нямаше цар, а само царски наместник.49Йосафат построи таршишки кораби, за да отиват в Офир за злато, но те не отплаваха, понеже се разбиха в Ецион-Гевер. (3 Цар 9:26)50Тогава Ахавовият син Охозия каза на Йосафат: „Нека моите служители тръгнат с твоите служители на корабите.“ Но Йосафат не се съгласи.51И Йосафат почина и беше погребан при тях в града на баща си Давид, и вместо него се възцари синът му Йорам.52Ахавовият син Охозия се възцари над Израил в Самария в седемнадесетата година на юдейския цар Йосафат и царува над израилтяните две години.53Той вършеше зло пред очите на Господа, като ходеше по пътя на баща си и по пътя на майка си, и по пътя на Йеровоам, който въвлече в грях Израил.54Той също служеше на Ваал, покланяше му се и огорчи Господа, Бога Израилев, с всичко, което беше вършил баща му.
3 Царе 22
Верен
1И минаха три години без война между Арам и Израил.2А в третата година юдовият цар Йосафатст. 41; слезе при израилевия цар.3И израилевият цар каза на слугите си: Знаете ли, че Рамот-Галаад е наш, а ние си мълчим и не го вземаме от ръката на арамейския цар?4И той каза на Йосафат: Ще дойдеш ли с мен на бой в Рамот-Галаад? И Йосафат каза на израилевия цар: Аз съм като теб, моят народ – като твоя народ, моите коне – като твоите коне.5И Йосафат каза на израилевия цар: Моля те, допитай се първо до ГОСПОДНОТО слово.6Тогава израилевият цар събра пророците, около четиристотин мъже, и им каза: Да отида ли на бой срещу Рамот-Галаад, или да не отида? А те казаха: Изкачи се, и Господ ще го предаде в ръката на царя!7Но Йосафат каза: Тук няма ли вече ГОСПОДЕН пророк, за да се допитаме чрез него?8И израилевият цар каза на Йосафат: Има още един човек, чрез когото можем да се допитаме до ГОСПОДА, но аз го мразя, защото не пророкува добро за мен, а само зло – Михей, сина на Емла. А Йосафат каза: Нека не говори така царят!9Тогава израилевият цар повика един скопец и каза: Доведи бързо Михей, сина на Емла.10А израилевият цар и юдовият цар Йосафат седяха всеки на престола си, облечени в одеждите си, на едно открито място при входа на самарийската порта и всичките пророци пророкуваха пред тях.11Тогава Седекия, синът на Ханаана, си направи железни рогове и каза: Така казва ГОСПОД: С тези ще бодеш арамейците, докато ги довършиш.12И всичките пророци пророкуваха така и казваха: Изкачи се в Рамот-Галаад и ще успееш, защото ГОСПОД ще го предаде в ръката на царя.13И пратеникът, който отиде да повика Михей, му говори и каза: Ето сега, думите на пророците единодушно са добри за царя. Моля те, нека и твоята дума да бъде като думата на един от тях, и ти говори добро!14А Михей каза: Жив е ГОСПОД – каквото ми каже ГОСПОД, това ще говоря!15И когато дойде при царя, царят му каза: Михей, да отидем ли на бой в Рамот-Галаад, или да не отидем? А той му каза: Изкачи се и ще успееш, защото ГОСПОД ще го предаде в ръката на царяст. 12;.16Тогава царят му каза: Колко пъти да те заклевам да не ми говориш нищо друго освен истината в ГОСПОДНОТО Имест. 14;!17Тогава той каза: Видях целия Израил пръснат по планините като овце, които нямат овчар. И ГОСПОД каза: Тези нямат господар. Нека се върнат всеки у дома си с мир.18Тогава израилевият цар каза на Йосафат: Не ти ли казах, че няма да пророкува добро за мен, а злост. 8;?19А Михей каза: Затова чуй ГОСПОДНОТО слово: Видях ГОСПОДА, седнал на престола Си, и цялото небесно войнство стоеше около Него от дясната Му страна и от лявата Му страна.20И ГОСПОД каза: Кой ще примами Ахав, за да се изкачи и да падне в Рамот-Галаад? И един каза едно, а друг каза друго.21Тогава излезе един духбукв.: духът и застана пред ГОСПОДА, и каза: Аз ще го примамя.22И ГОСПОД му каза: Как? А той каза: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И ГОСПОД каза: Примами го и ще сполучиш; излез и направи така.23И сега, ето, ГОСПОД е сложил лъжлив дух в устата на всички тези твои пророци и ГОСПОД е говорил зло за теб.24Тогава Седекия, синът на Ханаана, се приближи и удари Михей по бузата, и каза: Откъде мина ГОСПОДНИЯТ дух от мен, за да говори на теб?25А Михей каза: Ето, ще видиш това в онзи ден, когато ще бягаш от стая в стая, за да се криеш.26Тогава израилевият цар каза: Хвани Михей и го върни при градоначалника Амон и при царския син Йоас;27и кажи: Така казва царят: Хвърлете този в затвора и го хранете с хляб на скръб и вода на скръб, докато се върна в мир.28А Михей каза: Ако някога се върнеш в мир, ГОСПОД не е говорил чрез мен. И каза: Чуйте, всички народи!29И израилевият цар и юдовият цар Йосафат се изкачиха в Рамот-Галаад.30И израилевият цар каза на Йосафат: Аз ще се предреша и ще вляза в битката, а ти облечи одеждите си. Така израилевият цар се предреши и влезе в битката.31А арамейският цар беше заповядал на тридесет и двамата началници на колесниците си и беше казал: Не се бийте нито с малък, нито с голям, а само с израилевия цар!32И когато началниците на колесниците видяха Йосафат, казаха: Сигурно това е израилевият цар! – и се отклониха към него, за да се бият. Но Йосафат извика,33и когато началниците на колесниците видяха, че не беше израилевият цар, го оставиха и не го преследваха.34А един човек запъна лъка си, без да цели, и улучи израилевия цар между ставите на бронята му. И той каза на водача на колесницата си: Обърни ръцете си и ме изведи от битката, защото съм ранен.35И в онзи ден битката се засили; и царят се удържа прав в колесницата срещу арамейците, а вечерта умря и кръвта от раната течеше на дъното на колесницата.36И при залез слънце през стана се разнесе вик и се каза: Всеки в града си и всеки в земята си!37Така царят умря и го докараха в Самария и погребаха царя в Самария.38После измиха колесницата при самарийския водоем и кучетата лижеха кръвта му, където се къпеха блудниците, според словото на ГОСПОДА, което Той беше говорил.39А останалите дела на Ахав и всичко, което той извърши, и къщата от слонова кост, която построи, и всичките градове, които построи, не са ли записани в Книгата на летописите на израилевите царе?40И Ахав легна при бащите си, а вместо него се възцари синът му Охозия[1].41А Йосафат, синът на Аса, се възцари над Юда[2] в четвъртата година на израилевия цар Ахав.42Йосафат беше на тридесет и пет години, когато се възцари, и царува двадесет и пет години в Ерусалим. Името на майка му беше Азува, дъщеря на Силей.43Той ходи във всичките пътища на баща си Аса; не се отклони от тях, като вършеше това, което беше право пред ГОСПОДА. Само високите места не се премахнаха; народът още жертваше и кадеше по високите места.44И Йосафат имаше мир с израилевия цар.45А останалите дела на Йосафат и юначествата, които извърши, и как воюваше, не са ли записани в Книгата на летописите на юдовите царе?46И той измете от земята остатъка от посветените блудници, които бяха останали във времето на баща му Аса.47А тогава в Едом нямаше цар; един управител беше цар.48Йосафат направи тарсийски кораби, за да отидат в Офир за злато, но не отидоха, защото корабите се разбиха в Есион-Гавер.49Тогава Охозия, синът на Ахав, каза на Йосафат: Нека моите слуги отидат с твоите слуги на корабите. Но Йосафат не се съгласи.50И Йосафат легна при бащите си и беше погребан при бащите си в града на баща си Давид, а вместо него се възцари синът му Йорам.51Охозия, синът на Ахав, се възцари над Израилст. 40; в Самария в седемнадесетата година на юдовия цар Йосафат и царува над Израил две години.52Той върши зло пред ГОСПОДА и ходи в пътя на баща си и в пътя на майка си, и в пътя на Еровоам, сина на Нават, който въведе Израил в грях.53И той служи на Ваал и му се поклони, и разгневи ГОСПОДА, Израилевия Бог, според всичко, което беше вършил баща му