1– –; – Тогава всички Израилеви племена дойдоха при Давид в Хеврон и говореха: „Ето ние сме твоя плът и кости. (2 Цар 5:6; 2 Цар 5:11; 2 Цар 5:17; 1 Лет 3:5; 1 Лет 11:1; 1 Лет 11:4; 1 Лет 14:1; 1 Лет 14:8)2И по-напред, когато Саул царуваше над нас, ти беше, който предвождаше в битки воините на Израил и Господ даде пред тебе обещание: „Ти ще ръководиш Моя народ Израил и ти ще бъдеш негов вожд“.“3Тогава всички Израилеви старейшини дойдоха при царя в Хеврон. Цар Давид сключи с тях завет пред Господа в Хеврон. Помазаха Давид за цар над Израил.4Когато се възцари, Давид беше на тридесет години. Той царува четиридесет години.5В Хеврон царува над Юдея седем години и шест месеца, а в Йерусалим царува тридесет и три години над цял Израил и над Юдея. (2 Цар 2:11; 3 Цар 2:11; 1 Лет 3:4; 1 Лет 29:27)6След това царят потегли заедно с воините си към Йерусалим против йевусейците, жители на тази земя. А те казваха на Давид: „Ти няма да влезеш тук; слепи и куци ще те отблъснат“, което означаваше: Давид няма да влезе тук. (И Н 15:63; Съд 1:21; 1 Лет 11:4)7Обаче Давид превзе крепостта Сион и тя стана Давидов град.8И в онзи ден Давид каза: „Всеки, който иска да победи йевусейците, нека поразява с копие и слепи, и куци, които са омразни на Давид.“ Затова се и казва: „Слепи и куци няма да влязат в дома[1].“9След това Давид се засели в тази крепост и и даде името Давидов град. Той построи здания наоколо – от Мило чак навътре до крепостта.10Така Давид преуспяваше и ставаше все по-велик. Господ Бог Вседържител беше с него. (Бит 39:2)11Царят на Тир Хирам изпрати при Давид пратеници, както и кедрови дървета, дърводелци и каменоделци – те съградиха дворец на Давид. (3 Цар 5:15; 1 Лет 14:1)12Давид разбра, че Господ го е утвърдил за цар над Израил и е въздигнал царството му заради Своя народ Израил.13Давид си взе още наложници и жени от Йерусалим, след като дойде от Хеврон.14И на Давид се родиха още синове и дъщери. Ето имената на онези, които му се родиха в Йерусалим: Самус, Совав, Натан и Соломон, (1 Лет 3:5)15Евеар, Елисуа, Нафек и Яфия,16Елисама, Елидае и Елифалет.17Когато филистимците чуха, че Давид е помазан за цар над Израил, те дойдоха, за да пленят Давид. Като чу за това, Давид отиде в крепостта. (1 Лет 14:8)18А филистимците дойдоха и се разположиха в долината Рефаим.19И Давид се допита до Господ: „Да нападна ли филистимците? Ще ги предадеш ли под моя власт?“ И Господ отговори на Давид: „Нападни ги, защото Аз ще предам филистимците под твоя власт.“20Тогава Давид потегли към Ваал-Перацим и там ги победи, като каза: „Господ разби пред очите ми редица врагове, както вода разбива дига.“ Поради това и онова място бе наречено Ваал-Перацим[2]. (Ис 28:21)21Там филистимците изоставиха идолите си, а Давид с войните си ги взе като плячка.22Филистимците пак дойдоха и се разположиха в долината Рефаим.23Когато Давид се допита до Господ, Той му отговори: „Не потегляй срещу тях, а ги заобиколи отзад и ги нападни откъм черниците.24А когато чуеш шум като от стъпки по върховете на черниците, потегли, защото тогава Господ тръгва пред тебе, за да порази филистимската войска.“ (4 Цар 7:6)25Давид постъпи, както Господ му заповяда, и порази филистимците от Гавая чак до Газер.
2 Царе 5
Верен
1И всичките израилеви племена дойдоха при Давид в Хеврон и говориха и казаха: Ето, ние сме твоя кост и твоя плът.2Още преди, когато Саул беше цар над нас, ти беше този, който извеждаше и въвеждаше Израил. И на теб каза ГОСПОД: Ти ще пасеш народа Ми Израил и ти ще бъдеш княз над Израил.3Така всичките израилеви старейшини дойдоха при царя в Хеврон и цар Давид направи с тях завет пред ГОСПОДА в Хеврон. И те помазаха Давид за цар над Израил.4Давид беше на тридесет години, когато се възцари, и царува четиридесет години.5В Хеврон царува седем години и шест месеца над Юда, а в Ерусалим царува тридесет и три години над целия Израил и Юда.6А царят отиде с мъжете си в Ерусалим против евусейците, жителите на земята. А те говориха на Давид и казаха: Няма да влезеш тук, а куците и слепите ще те отблъснат! – с което искаха да кажат: Давид не може да влезе тук.7Но Давид превзе крепостта Сион, която е Давидовия град.8И Давид каза в онзи ден: Който се изкачи през водопровода и избие евусците, и с куците и слепите, които са омразни на душата на Давид, той ще бъде военачалник. Защото те казват: Слепият и куцият няма да влезе в дома.9Така Давид се засели в крепостта и я нарече Давидовият град[1]. И Давид застрои всичко наоколо от Мило[2] и навътре.10Така Давид ставаше все по-велик и по-велик и ГОСПОД, Бог на Войнствата, беше с него.11И Хирам, царят на Тир, изпрати до Давид пратеници и кедрови дървета, и дърводелци, и зидари; и те построиха за Давид къща.12И Давид позна, че ГОСПОД го беше утвърдил за цар над Израил и че беше възвисил царството му заради народа Си Израил.13И Давид си взе още наложници и жени от Ерусалим, след като дойде от Хеврон; и още синове и дъщери се родиха на Давид.14И ето имената на тези, които му се родиха в Ерусалим: Самуа и Совав, и Натан, и Соломон,15и Евар, и Елисуа, и Нефег, и Яфия,16и Елисама, и Елиада, и Елифалет.17А когато филистимците чуха, че Давид бил помазан за цар над Израил, всички филистимци се изкачиха да търсят Давид. И Давид чу и слезе в крепостта.18И филистимците дойдоха и се разпростряха в долината Рафаим.19И Давид се допита до ГОСПОДА и каза: Да се изкача ли против филистимците? Ще ги предадеш ли в ръката ми? И ГОСПОД каза на Давид: Изкачи се, защото непременно ще предам филистимците в ръката ти.20И Давид дойде във Ваал-Ферасим и Давид ги разби там, и каза: ГОСПОД разсече пред мен враговете ми, както водите правят пролом. Затова той нарече онова място Ваал-Ферасим[3].21И те оставиха идолите си там и Давид и мъжете му ги взеха.22А филистимците пак излязоха и се разпростряха в долината Рафаим[4].23И Давид се допита до ГОСПОДА и Той каза: Не се изкачвай, заобиколи ги в гръб и ги нападни откъм черниците.24И когато чуеш шум като от маршируване по върховете на черниците, тогава побързай, защото тогава ГОСПОД ще излезе пред теб, за да разбие стана на филистимците.25И Давид направи, както му заповяда ГОСПОД, и разби филистимците от Гава до мястото, откъдето се влиза в Гезер.