1След всичко това Господ отново прояви Своя гняв против израилтяните. Той подбуди Давид и му нареди: „Иди, преброй мъжете от Израил и Юда.“ (1 Лет 21:1)2Тогава царят заповяда на военачалника си Йоав, който беше при него: „Обиколи всички Израилеви племена – от Дан до Вирсавия, и пребройте народа, за да зная колко са на брой.“3Йоав отговори на царя: „Господ, твоят Бог, да преумножи народа стократно! Нека очите на господаря ми, царя, да видят това. Но защо моят цар господар иска да предприема такова нещо?“4Обаче царската заповед към Йоав и военачалниците надделя. Затова Йоав заедно с военачалниците напусна царя и започна да преброява израилския народ.5Те преминаха Йордан и се спряха в Ароер, отдясно на града, който е в областта на племето на Гад, към Язер.6Така те отидоха в Галаад, както и в земята Тахтим-Ходши, като стигнаха в Дан-Яан и заобиколиха Сидон.7Отидоха в крепостта на Тир и във всички хивейски и хананейски градове. Така те потеглиха в Южна Юдея към Вирсавия,8обходиха цялата страна и след девет месеца и двадесет дена стигнаха в Йерусалим.9Йоав представи на царя общото число при преброяването на народа: израилтяните наброяваха осемстотин хиляди бойци, годни да въртят меч, а юдеите – петстотин хиляди.10След като Давид преброи народа, съвестта му започна да го бори. Затова Давид се помоли пред Господа: „Съгреших тежко, че постъпих така. А сега се моля пред Тебе, Господи, прости греха на Своя служител, защото аз постъпих твърде неразумно.“11Когато на другия ден Давид стана сутринта, дойде слово на Господ към пророка Гад, ясновидец при Давид:12„Иди и кажи на Давид: „Така говори Господ: „Три наказания ти предлагам. Избери си едно, което да те постигне“.“13Гад дойде при Давид и му извести това с думите: „Избери си – глад ли да те сполети в твоята страна в продължение на седем години, или три месеца да бягаш, преследван от неприятелите си, и те да те гонят, или пък три дена да върлува тежка епидемия по твоята страна? Сега размисли и реши – какво трябва да отговоря на Този, Който ме е изпратил?“14В отговор Давид каза на Гад: „Силно съм изплашен. Но предпочитам да попадна в ръцете на Господа, защото голямо е Неговото милосърдие – само да не попадна в човешки ръце[1].“15Тогава Господ изпрати тежка епидемия сред израилтяните от онази сутрин до определеното време. Поради това измряха седемдесет хиляди мъже сред народа – от Дан до Вирсавия.16Но когато ангелът на смъртта простря ръка над Йерусалим, за да го опустоши, Господ се разкая за това тежко бедствие и каза на ангела, който поразяваше народа: „Достатъчно, оттегли сега ръката си.“ А Господният ангел беше тогава при мястото за вършеене на йевусееца Орна.17Когато Давид видя ангела, който поразяваше народа, проговори пред Господа: „Ето аз съгреших, аз[2] извърших зло. Но тези овце какво са извършили? Умолявам Те, нека против мене и против бащиния ми дом се издигне Твоята ръка.“18В онзи ден Гад дойде при Давид и каза: „Иди, съгради жертвеник на Господа на мястото за вършеене на йевусееца Орна.“19И така, Давид отиде според заповедта на Господа, която Гад му беше предал.20Орна погледна и видя, че при него идват царят и служителите му. Той излезе и се поклони пред царя по лице до земята.21Орна попита: „Защо е дошъл моят цар господар при своя служител?“ Давид отговори: „Да купя от тебе мястото за вършеене, за да съградя жертвеник, посветен на Господа, за да престане тежката епидемия сред народа.“22А Орна заяви на Давид: „Господарят ми, царят, нека вземе и принесе в жертва каквото той желае. Ето воловете за всеизгаряне, както и диканята, и яремите за впрягане на воловете като дърва.23Всичко това, о, царю, Орна дава на царя.“ Орна продължи да говори на царя: „Господ, твоят Бог, да прояви благоволение към тебе!“24Обаче царят възрази на Орна: „Не, аз искам да купя от тебе всичко това срещу заплащане. Защото няма да принеса на Господа, своя Бог, жертва, взета безплатно.“ И така, Давид купи мястото за вършеене и воловете за петдесет сикли сребро.25Там Давид съгради жертвеник, посветен на Господа, и принесе всеизгаряне и мирни жертви[3]. А Господ се смили над тази страна и тежката епидемия сред израилтяните престана. (2 Цар 21:14)
2 Царе 24
Верен
1И гневът на ГОСПОДА отново пламна против Израил и Той подбуди Давид против тях да каже: Иди, преброй Израил и Юда.2И царят каза на Йоав, военачалника, който беше с него: Премини сега през всичките израилеви племена, от Дан до Вирсавее[1], и пребройте народа, за да зная броя на народа.3А Йоав каза на царя: Дано ГОСПОД, твоят Бог, прибави към народа стократно повече, отколкото е, и нека очите на господаря ми, царя, го видят! Но защо господарят ми, царят, желае това нещо?4Но думата на царя надделя над Йоав и военачалниците. И така, Йоав и военачалниците излязоха от присъствието на царя, за да преброят народа Израил.5И те преминаха Йордан и се разположиха на стан в Ароир, вдясно от града, който е в средата на долината на Гад, и продължиха към Язир.6После дойдоха в Галаад и в земята Тахтим-Одси и дойдоха до Дан-Яан и околностите на Сидон;7и дойдоха до укрепения град Сор[2] и до всичките градове на евейците и на ханаанците, и излязоха в южната част на Юда, до Вирсавее.8Така преминаха през цялата земя и дойдоха в Ерусалим след девет месеца и двадесет дни.9И Йоав предаде на царя броя на преброения народ. И в Израил имаше осемстотин хиляди военни мъже, които теглеха меч, а юдовите мъже бяха петстотин хиляди.10Но сърцето на Давид го изобличи, след като беше преброил народа. И Давид каза на ГОСПОДА: Съгреших много с това, което направих. И сега, ГОСПОДИ, отмахни, моля Те, беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост!11И когато Давид стана на сутринта, ГОСПОДНОТО слово беше към пророк Гад, гледача на Давид, и каза:12Иди и кажи на Давид: Така говори ГОСПОД: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях, за да ти го направя.13И Гад дойде при Давид и му съобщи, и му каза: Да дойдат ли седем години глад в земята ти, или да бягаш три месеца от враговете си, докато те преследват, или да има три дни мор в земята ти? Размисли сега и виж какъв отговор да върна на Този, който ме изпрати.14А Давид каза на Гад: В голямо притеснение съм. Моля те, нека паднем в ръката на ГОСПОДА, защото Неговите милости са големи, а в ръката на човек да не падам!15И ГОСПОД изпрати мор върху Израил от сутринта до определеното време и измряха седемдесет хиляди мъже от народа от Дан до Вирсавее[3].16И когато ангелът простря ръката си срещу Ерусалим, за да го погуби, ГОСПОД се смили заради злото и каза на ангела, който погубваше сред народа: Достатъчно! Оттегли сега ръката си! А Ангелът ГОСПОДЕН беше при хармана на евусееца Орна.17И когато Давид видя ангела, който поразяваше сред народа, говори на ГОСПОДА и каза: Ето, аз съгреших[4] и аз постъпих криво! А тези овце какво са сторили? Моля те, нека ръката Ти бъде срещу мен и срещу моя бащин дом!18И в същия ден Гад дойде при Давид и му каза: Изкачи се и издигни на ГОСПОДА олтар на хармана на евусееца Орнаст. 16;.19И Давид се изкачи според словото на Гад, както ГОСПОД беше заповядал.20И Орна погледна и видя царя и слугите му да идват към него, и Орна излезе и се поклони пред царя с лице до земята.21И Орна каза: Защо идва господарят ми, царят, при слугата си? А Давид каза: За да купя от теб хармана, за да построя олтар на ГОСПОДА, за да се оттегли язвата от народа.22А Орна каза на Давид: Нека господарят ми, царят, вземе и принесе в жертва каквото му се вижда добро. Ето говедата за всеизгаряне и диканите и впряговете на говедата за дърва.23Всичко това, царю, Орна дава на царя. И Орна каза на царя: Дано ГОСПОД, твоят Бог, благоволи в теб!24Но царят каза на Орна: Не, непременно ще го купя от теб за определената цена и няма да принеса на ГОСПОДА, своя Бог, всеизгаряния, които не ми струват нищо! И Давид купи хармана и говедата за петдесет сикъла сребро.25И Давид построи там олтар на ГОСПОДА и принесе всеизгаряния и примирителни жертви. И ГОСПОД чу молитвата за земята и язвата се оттегли от Израил.