1При царуването на Давид три години наред настъпи глад по земята. Давид се допита до Господа за причината. А Господ изрече: „Това е поради Саул и кръвожадния му дом, защото изби гаваонците.“2Тогава царят повика гаваонците и говори с тях. Гаваонците не бяха от израилтяните, а остатъци от аморейците. Израилтяните се бяха заклели пред тях да ги пощадят, но Саул в ревността си към израилтяните и юдеите искаше да ги избие. (И Н 9:3)3Затова Давид каза на гаваонците: „Какво да направя за вас? Как да постигна примирение с вас, за да благословите Господнето наследство?“4Гаваонците му отговориха: „Не е въпрос нито за сребро, нито за злато между нас и Саул или неговия дом, нито е наша работа да убием човек в Израил.“ Давид пак попита: „Каквото поискате, това ще направя за вас.“5А те отговориха на царя: „От наследниците на онзи човек, който ни е погубвал и възнамеряваше да ни избие, така че да не остане повече нито един от нас по цялата израилска страна6– от неговите потомци ни предай седем души. Ние ще ги обесим пред Господа в Гива, града на Саул, Господния избраник.“ След това царят обеща: „Ще ги предам.“7Но той искаше да пощади Мемфивостей, син на Йонатан, Сауловия син, поради клетвата в името на Господа помежду им – между Давид и Сауловия син Йонатан. (1 Цар 20:15; 2 Цар 9:1)8Царят взе Армон и Мемфивостей, двамата синове на Рицпа, дъщерята на Айя, които тя бе родила на Саул, както и петимата синове на Сауловата дъщеря Мелхола, които тя бе родила на Адриел, син на мехолатеца Верзелий. (1 Цар 18:19; 2 Цар 3:7)9Тях той предаде в ръцете на гаваонците и те ги обесиха на планината пред Господа. Така загинаха и седемте души заедно, те бяха умъртвени в първите дни на жътвата, в началото на ечемичната жътва.10Тогава Рицпа, дъщерята на Айя, взе вретище, постла си го на скалата и остана там при убитите от началото на жътвата, докато падна върху тях дъжд от небето. Така тя не остави да се докоснат до тях денем небесните птици и нощем – полските зверове.11Съобщено беше на Давид какво е извършила Сауловата наложница Рицпа, дъщерята на Айя[1].12Тогава Давид отиде, взе костите на Саул и костите на сина му Йонатан от жителите на Явис в Галаад, които тайно ги бяха взели от улицата на Бет-Сан, където филистимците ги бяха обесили, когато убиха Саул в Гелвуй. (1 Цар 31:8)13Оттам той пренесе костите на Саул и на сина му Йонатан; събраха и костите на обесените.14След това погребаха костите на Саул и на сина му Йонатан[2] в земята на Вениаминовото племе, в Цела, в гроба на баща му Кис. Така беше извършено всичко, което царят беше заповядал. След това Бог се умилостиви над страната.
Победи над филистимците
15Отново избухна война между филистимците и израилтяните. Давид потегли заедно с воините си и воюваха с филистимците. Но Давид се умори. (1 Лет 20:4)16Йесвий, един от потомците на исполините[3], чието копие тежеше триста медни сикли и който беше препасан с нов меч, възнамеряваше да убие Давид.17Но Саруевият син Авеса му помогна, порази филистимеца и го уби. Тогава Давидовите воини положиха клетва пред него с думите: „Ти няма вече да участваш заедно с нас при сражения, за да не угасне светилото на Израил.“ (2 Цар 14:7; 3 Цар 11:36; 3 Цар 15:4; 4 Цар 8:19)18След това отново имаше война с филистимците в Гоб, когато хушатецът Совохай уби Сафут, един от потомците на исполините. (1 Лет 20:4)19И друго сражение се разрази в Гоб. Тогава Елханан, син на витлеемеца Ягаре-Оргим, уби Голиат от Гет, дръжката на чието копие беше като кросно на тъкач. (1 Цар 17:4)20И пак избухна война в Гет. И там също имаше един едър човек, пак от потомците на исполините, с по шест пръсти на ръцете и краката си, всичко двадесет и четири на брой.21Когато той хулеше израилтяните, синът на Давидовия брат Сафай го уби.22Тези четиримата бяха от рода на исполините в Гет – паднаха поразени от Давид и воините му.
2 Царе 21
Верен
1В дните на Давид настана глад три години подред. И Давид потърси лицето на ГОСПОДА и ГОСПОД каза: Това е заради Саул и заради кръвожадния му дом, понеже изби гаваонците.2Тогава царят повика гаваонците и им говори. А гаваонците не бяха от израилевите синове, а от остатъка на аморейците. И израилевите синове им се бяха заклели да ги пощадят, но Саул беше поискал да ги убие в ревността си за синовете на Израил и Юда.3И Давид каза на гаваонците: Какво да направя за вас? И с какво да направя умилостивение, за да благословите ГОСПОДНОТО наследство?4А гаваонците му казаха: Не ни е нито за сребро, нито за злато от Саул и неговия дом, нито пък да убиеш за нас някого в Израил. И той каза: Каквото кажете, ще направя за вас.5Тогава те казаха на царя: От човека, който ни погубваше и който замисляше зло против нас, да бъдем изтребени и да не останем в никоя от израилевите области,6нека ни се дадат седем мъже от синовете му, за да ги обесим пред ГОСПОДА в Гавая на Саул, избрания на ГОСПОДА. И царят каза: Ще ви ги дам.7Но царят пожали Мемфивостей, сина на Йонатан, сина на Саул, заради ГОСПОДНАТА клетва, която беше между тях, между Давид и Йонатан, сина на Саул.8И царят взе двамата сина на Ресфа, дъщерята на Аия, които беше родила на Саул, Армоний и Мемфивостей, и петимата сина на Михала[1], дъщерята на Саул, които беше родила на Адриил, сина на меолатянина Верзелай,9и ги предаде в ръцете на гаваонците. И те ги обесиха на хълма пред ГОСПОДА. Така седемте паднаха заедно и бяха убити в първите дни на жетвата, в началото на ечемичната жетва.10А Ресфа, дъщерята на Аия, взе вретище и си го постла на скалата от началото на жетвата докато дъждът се изля върху мъртвите от небето; и не оставяше да се докоснат до тях нито небесните птици през деня, нито полските зверове през нощта.11И съобщиха на Давид какво беше направила Ресфа, дъщерята на Аия, наложницата на Саул.12Тогава Давид отиде и взе костите на Саул и костите на сина му Йонатан от гражданите на Явис-Галаад, които ги бяха откраднали от площада на Ветсан, където филистимците ги бяха обесили в деня, когато филистимците убиха Саул в Гелвуе.13И той изнесе оттам костите на Саул и костите на сина му Йонатан. После събраха костите на обесените,14и ги погребаха с костите на Саул и на сина му Йонатан във вениаминовата земя в Сила, в гроба на баща му Кис. Така те изпълниха всичко, което царят заповяда. И след това Бог чу молитвата за земята.15И филистимците отново направиха война с Израил. И Давид слезе, и слугите му с него, и се биха срещу филистимците. И Давид се изтощи.16И Исви-Венов, който беше от синовете на Рафа[2], чието копие тежеше триста сикъла бронз, и който беше препасан с нов меч, мислеше да убие Давид.17Но Ависей, синът на Саруя, му дойде на помощ и удари филистимеца, и го уби. Тогава мъжете на Давид му се заклеха и казаха: Ти няма повече да излизаш с нас на бой, за да не угасиш светилото на Израил!18А след това отново настана бой с филистимците в Гов. Тогава хусатецът Сивехай уби Саф, който беше от синовете на Рафа.19И отново настана бой с филистимците в Гов. Тогава Елханан, синът на витлеемеца Яаре-Орегим уби гетеца Голиат, а дръжката на копието му беше като кросно на тъкач.20И отново настана бой в Гет. Там имаше един мъж с висок ръст, който имаше по шест пръста на ръцете си и по шест пръста на краката си – двадесет и четири на брой; и той също се беше родил на Рафа.21И когато той хвърли позор върху Израил, Йонатан, синът на Давидовия брат Сама, го уби.22Тези четиримата се бяха родили на Рафа в Гет. И те паднаха чрез ръката на Давид и чрез ръката на слугите му.