1– След тези събития и тази проявена вярност дойде Сенахирим, асирийският цар, и навлезе в Юдея, обсади укрепените градове с намерението да ги превземе. (4 Цар 18:13; 4 Цар 18:17; 2 Лет 32:9; Ис 36:1)2А Езекия, като видя, че Сенахерим е дошъл, за да воюва против Йерусалим,3се посъветва със знатните и военачалниците си дали да не засипят водните извори извън града. Те се съгласиха.4И се събраха много хора, засипаха всички извори и потока, течащ през долината, с мисълта: „Нека като дойдат асирийските царе, да не намерят достатъчно вода!“ (Ис 22:9)5Езекия укрепна, изгради отново цялата стена, където беше съборена, издигна кулите по-високи, построи отвън втора стена, укрепи Мило в Давидовия град и направи много копия и щитове.6Постави военачалници над народа, събра всички при себе си на площада при градските порти и ги насърчи с думите:7„Бъдете силни и храбри, не бойте се и не се страхувайте от асирийския цар и от многобройната му войска, защото на наша страна има повече, отколкото на негова.8С него са десници от плът, а с нас е Господ, нашият Бог, за да ни помага и да се сражава в битките ни.“ И народът се успокои от думите на Езекия, царя на юдеите.9Тогава асирийският цар Сенахерим, който все още държеше под обсада Лахис с цялата си войска, изпрати свои слуги в Йерусалим, за да съобщят на юдейския цар Езекия и на всички юдеи.10Ето посланието на Сенахерим, асирийския цар: „На какво се надявате? Как ще издържите обсадата на Йерусалим?11Не ви ли мами Езекия, за да ви предаде на смърт от глад и жажда, като ви казва: „Господ, нашият Бог, ще ни избави от ръката на асирийския цар“?12Нали този Езекия премахна оброчищата Му и жертвениците Му и заповяда на Юдея и Йерусалим: „Пред един жертвеник се покланяйте и на него кадете!“13Нима не знаете какво направихме аз и предците ми с всички народи по земята? Съумяха ли народите по земята да избавят страната си от моята ръка?14Кой от всички богове на онези народи, които предците ми изтребиха, е могъл да избави своя народ от ръката ми, за да може и вашият Бог да ви спаси от моята ръка?15Затова не се оставяйте Езекия да ви мами така и да ви увещава и не му вярвайте. След като никой бог на нито един народ или царство не е избавил народа си от моята ръка, нима вашият Бог ще направи това?“16И много още говореха слугите му против Господа Бога и против Езекия, Неговия раб.17Той написа и писмо, в което хулеше Господа, Бога на Израил, и говореше против Него, като твърдеше: „Както боговете на народите по земята не спасиха своите народи от ръката ми, така и Езекиевият Бог няма да спаси народа Си от моята ръка.“18Всичко това асирийците викаха на еврейски език към жителите на Йерусалим, които бяха по градските стени, за да ги уплашат и обезкуражат и така да превземат града.19Те говореха за Бога на Йерусалим, както за боговете на другите народи – дело на човешките ръце.20Цар Езекия и пророк Исая, Амоцовият син, отправиха молитва за помощ към небето.21И Господ изпрати ангел, който погуби всички храбри мъже, предводители и военачалници във войската на асирийския цар. Така той се върна посрамен в страната си. И когато влезе в светилището на своя бог, неговите синове го убиха с меч.22Така Господ избави Езекия и жителите на Йерусалим от ръката на асирийския цар и от всички врагове и им дари мир отвред.23И мнозина донесоха дарове на Господа в Йерусалим и скъпоценности на юдейския цар Езекия, който след тези събития беше особено почитан от всички народи.
Краят на царуването на Езекия
24По това време Езекия легна смъртно болен и се помоли на Господа. И Господ го послуша и му даде знамение. (4 Цар 20:1; Ис 38:1)25Но Езекия не благодари за сторените му добрини, напротив, сърцето му се възгордя. Затова наказание сполетя него, Юдея и Йерусалим.26Тогава Езекия и жителите на Йерусалим смириха гордостта в сърцата си и наказанието от Господа ги отмина в дните на Езекия.27И Езекия натрупа голямо богатство и много слава. Затова си направи съкровищница за сребро, злато и скъпоценни камъни, за благовония, за щитове и всякакви отбрани съдове; (4 Цар 20:20)28направи още хранилища за жито, вино, елей, обори за добитък и кошари за стадата.29Изгради и градове. А стада от дребен и едър добитък имаше в изобилие, защото Бог бе твърде щедър към него.30Именно той, Езекия, отби горния приток на Геон и отведе водите му на запад към Давидовия град. Езекия успяваше във всяко от своите начинания.31Така беше и когато вавилонските първенци изпратиха при него пратениците си, за да разпитат за знамението, станало в страната. Тогава Господ го остави да постъпи по своя воля, за да го изпита и разбере какво е в сърцето му. (Ис 39:1)32А останалите дела на Езекия и неговите добродетели са описани във видението на пророк Исаия, Амоцовия син, и в книгата на юдейските и израилските царе.33Езекия почина при предците си и го погребаха при гробниците на Давидовите потомци. И цяла Юдея и жителите на Йерусалим му отдадоха почест при смъртта му. И вместо него се възцари синът му Манасия.
2 Летописи 32
Верен
1След тези дела и тази вярност дойде асирийският цар Сенахирим. Той нахлу в Юда и разположи стана си против укрепените градове, като намисли да ги покори за себе си.2И когато Езекия видя, че Сенахирим дойде с намерение да воюва против Ерусалим,3той се съветва с началниците си и силните си мъже да запуши водните извори, които бяха извън града. И те го подкрепиха.4И се събра много народ и запушиха всичките извори и потокаст. 30;, който тече сред земята, защото казаха: Защо, като дойдат асирийските царе, да намерят много вода?5И Езекия се насърчи и построи цялата стена, където беше съборена, направи кулите ѝ по-високи[1], построи и другата стена отвън, и укрепи Мило на Давидовия град; направи и много копия и щитове.6И постави военачалници над народа, и като ги събра при себе си на площада при градската порта, им говори на сърцата им и каза:7Бъдете силни и храбри, не се бойте и не се плашете от асирийския цар и пред голямото множество, което е с него, защото с нас е Един по-велик отколкото с него.8С него е ръка от плът, а с нас е ГОСПОД, нашият Бог, за да ни помага и да воюва в боевете ни. И народът се довери на думите на юдовия цар Езекия.9След това асирийският цар Сенахирим изпрати слугите си в Ерусалим – а той беше пред Лахис и цялата му сила с него – до юдовия цар Езекия и до целия Юда, който беше в Ерусалим, да кажат:10Така казва асирийският цар Сенахирим: На какво се надявате, че стоите в обсада в Ерусалим?11Не ви ли мами Езекия, за да ви предаде на смърт от глад и жажда, като казва: ГОСПОД, нашият Бог, ще ни избави от ръката на асирийския цар?12Не е ли Езекия, който премахна Неговите високи места и Неговите жертвеници и заповяда на Юда и на Ерусалим, като каза: Само пред един олтар да се покланяте и върху него да кадите?13Не знаете ли какво направихме аз и бащите ми на всичките народи на страните? Можаха ли боговете на народите на страните да избавят някак страните си от ръката ми?14Кой от всичките богове на онези народи, които бащите ми изтребиха, можа да избави народа си от ръката ми, че да може вашият Бог да ви избави от ръката мист. 13;?15И сега, да не ви мами Езекия и да не ви подвежда по този начин! Не му вярвайте, защото никой бог на който и да било народ или царство не е могъл да избави народа си от ръката ми и от ръката на бащите ми – колко по-малко вашият Бог ще ви избави от ръката ми!16И слугите му говориха още повече против ГОСПОДА, Бога, и против слугата Му Езекия.17Той писа и писма да хвърля позор върху ГОСПОДА, Израилевия Бог, и да говори против Него, като казваше: Както боговете на народите на страните не избавиха народа си от ръката ми, така и Богът на Езекия няма да избави Своя народ от ръката ми.18И викаха със силен глас на юдейски на народа от Ерусалим, който беше на стената, за да го уплашат и да го смутят, за да превземат града.19И говориха за Бога на Ерусалим както за боговете на народите на земята, които са дело на човешки ръце.20Затова цар Езекия и пророк Исая, синът на Амос, се молиха и викаха към небето.21Тогава ГОСПОД изпрати ангел, който погуби всичките силни и храбри мъже и първенците, и началниците в стана на асирийския цар. Така той се върна в земята си с посрамено лице. И когато влезе в дома на бога си, тези, които бяха излезли от тялото му, го повалиха там с меч.22Така ГОСПОД избави Езекия и жителите на Ерусалим от ръката на асирийския цар Сенахирим и от ръката на всички други, и ги пазеше[2] отвсякъде.23И мнозина донесоха дарове на ГОСПОДА в Ерусалим и скъпоценности на юдовия цар Езекия. И оттогава нататък той се възвеличи пред всичките народи.24В това време Езекия се разболя до смърт и се помоли на ГОСПОДА, и Той му говори и му даде знамение.25Но Езекия не отдаде слава според благодеянието, което му беше сторено, защото сърцето му се надигна; и гняв беше върху него и Юда, и Ерусалим.26Но Езекия се смири за надигането на сърцето си, той и жителите на Ерусалим, и гневът на ГОСПОДА не дойде върху тях в дните на Езекия.27Езекия имаше много голямо богатство и слава и направи съкровищници за сребро и злато, и скъпоценни камъни, и за аромати, и за щитове, и за всякакви избрани вещи,28а също и житници за добива от жито, от вино и от маслинено масло, и обори за всякакъв добитък и стада в кошари.29Той си направи градове и придоби много стада от дребен добитък и говеда, защото Бог му даде много голям имот[3].30Същият този Езекия запуши горния извор на водата на Гион[4], и я отведе долу на запад към Давидовия град. И Езекия имаше успех във всичките си дела.31И в случая с посланиците, които вавилонските началници изпратиха до него да разпитат за чудото, което беше станало в страната, Бог го остави, за да го изпита, за да познае всичко, което беше в сърцето му.32А останалите дела на Езекия и добрините му, ето, записани са във видението на пророк Исая, сина на Амос, в Книгата на юдовите и израилевите царе.33И Езекия легна при бащите си и го погребаха в най-горния от гробовете на Давидовите синове. И целият Юда и жителите на Ерусалим му отдадоха почест при смъртта му. А вместо него се възцари синът му Манасия.