1Сам аз, Павел, който уж съм бил смирен, когато съм лично сред вас, и дързък спрямо вас, когато съм далече, ви призовавам с Христова кротост и снизхождение2и ви моля да не се налага и когато съм при вас, да прибягна към дързостта с онази убеденост, с която възнамерявам да се опълча против някои, които мислят, че ние действаме с човешко мерило.3Защото, макар и да живеем в плът, не воюваме от човешки подбуди.4Оръжията, с които воюваме, не са човешки, но имат от Бога силата да разрушават крепости. С тях побеждаваме лоши замисли (2 Кор 6:7)5и всяко превъзнасяне, което се надига срещу знанието за Бога, и пленяваме всеки помисъл, за да се покорява на Христос.6Готови сме да накажем всяко непослушание, когато вашето послушание стане пълно.7Погледнете нещата, каквито са! Който е уверен за себе си, че принадлежи на Христос, нека изхождайки от себе си, да прецени също, че както той е Христов, така и ние сме Христови.8Защото, дори и да се похваля малко повече с нашата власт, която Господ ни даде, за да ви подкрепим, а не да ви унищожим, няма да се засрамя. (2 Кор 13:10)9Не искам да излезе, че ви заплашвам с посланията си,10защото казват: „Посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и речта му – никаква.“11Който приказва такива неща, нека има предвид, че каквито сме на думи в посланията си, когато отсъстваме, такива сме и в делата си, когато присъстваме.12Наистина не смеем да се определяме или сравняваме с някои, които сами препоръчват себе си. Те не могат да разберат, че се мерят сами със себе си и се сравняват със себе си. (2 Кор 3:1; 2 Кор 5:12)13Ние обаче няма да се хвалим без мярка, а според определената ни от Бога мярка, с която ни довежда дори и до вас.14Нямаше да си позволим да се хвалим, ако не бяхме стигнали до вас. Но понеже стигнахме чак до вас с благовестието за Христос,15затова няма да се хвалим без мярка с чужди трудове. Надяваме се обаче, като расте вярата ви, да се увеличи и разрасне и нашият дял сред вас, (Рим 15:20)16така че да благовестим и по-далече от вас, а не да се хвалим с готовото в чужд дял.17И който се хвали, с Господа да се хвали. (Ер 9:22; 1 Кор 1:31)18Защото достоен е не този, който сам се препоръчва, а когото Господ препоръчва.
2 Коринтяни 10
Верен
1И сам аз, Павел, ви моля с кротостта и нежността на Христос – аз, който съм смирен, когато съм между вас, но когато отсъствам, ставам смел към вас –2моля ви, когато съм при вас, да не се принудя да употребя смелост с онази увереност, с която мисля да се одързостя срещу някои[1], които считат, че ние постъпваме плътски.3Защото, макар и да живеем в плът, ние не воюваме по плът.4Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, а са силни пред Бога за събаряне на крепости.5Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всяка мисъл да се покорява на Христос.6И сме готови да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание.7Погледнете това, което е пред очите ви! Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, нека размисли още веднъж в себе си, че както той е Христов, така и ние сме Христови.8Защото, ако бих се похвалил малко повече с нашата власт, която Господ ни даде за вашето изграждане, а не за вашето разрушение, не бих се засрамил.9Но нека не изглежда така, като че желая да ви плаша с писмата си.10Понеже – казват някои – писмата му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето – нищожно.11Такъв нека има предвид това, че каквито сме на думи в писмата си, когато сме далеч от вас, такива сме и на дело, когато сме при васст. 2;.12Защото не смеем да се причисляваме или да се сравняваме с някои от онези, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно.13Но ние няма да се похвалим извън мярката, а според мярката на областта, която Бог ни е определил като мярка, която да достигне дори до вас.14Защото ние не се простираме прекалено надалеч, като че ли не сме били достигали до вас, защото и до вас достигнахме с Христовото благовестие;15и не се хвалим с това, което е извън нашата мярка, тоест с чужди трудове, но имаме надежда, че с растежа на вашата вяра ние, според областта си за работа, ще се възвеличим още повече между вас,16така че да проповядваме благовестието и от вас по-нататък, а не да се хвалим с извършеното в чужда областст. 15;.17А „който се хвали, с Господа да се хвали.“18Защото не е одобрен този, който препоръчва сам себе си, а този, когото Господ препоръчва.