1[1] Давид стана и си отиде, а Йонатан се върна в града.
Бягство на Давид от Саул в Номва
2И Давид отиде в Номва при свещеник Ахимелех. Изплашен, Ахимелех посрещна Давид и попита: „Защо си сам и няма никой с тебе?“3Давид отговори на свещеник Ахимелех: „Царят ми възложи една работа и ми каза: ‘Никой не трябва да знае за каква работа съм те изпратил и какво съм ти заповядал.’ Затова оставих моите момчета на това и това място.4А сега, какво имаш подръка? Дай ми пет хляба или каквото се намира!“5А свещеникът каза на Давид: „Нямам подръка обикновен хляб, но има осветен хляб само ако твоите момчета се въздържат от жена.“6Тогава Давид отвърна на свещеника: „Въздържахме се от жена още вчера и завчера, откакто съм потеглил, и съдовете на момчетата са чисти.“7И свещеникът му даде от осветения хляб, защото нямаше друг хляб там освен хлябовете на предложението*, които бяха пред лицето на Господа и бяха взети, за да се постави топъл хляб в деня, когато се вземат. (Изх 25:30; Лев 24:5; Мт 12:3; Мк 2:25; Лк 6:3)8И там, пред Господа, беше един от служителите на Саул на име Доик, едомец, началник на Сауловите пастири. (1 Цар 22:9)9Давид запита Ахимелех: „Нямаш ли тук подръка копие или меч, защото не взех нито своя меч, нито друго свое оръжие, понеже поръчението на царя беше спешно.“10Свещеникът отговори: „Мечът на филистимеца Голиат, когото ти уби в дъбовата долина, ето той е увит в дреха зад ефода. Ако искаш да го вземеш, вземи го! Освен него нямам тук друго оръжие.“ Тогава Давид каза: „Като него няма друг. Дай ми го!“[2] (1 Цар 17:51)11Тогава Давид стана и избяга от Саул. И отиде при гетския цар Анхус. (Пс 56:1)12И служителите на Анхус му казаха: „Това не е ли Давид, царят на онази страна? Не пееха ли за него по хората: ‘Саул уби хиляди, а Давид десетки хиляди’?“ (1 Цар 18:7; 1 Цар 29:5)13И Давид вложи тези думи в сърцето си и се боеше много от гетския цар Анхус.14И Давид промени държанието си пред тях и се държеше безумно в тяхно присъствие, драскаше по крилата на портата и пускаше слюнки по брадата си. (Пс 34:1)15Тогава Анхус каза на служителите си: „Ето виждате, този мъж е луд. Защо сте го довели при мене?16Малко ли са лудите при мене, та сте довели този да буйства пред мене? Би ли трябвало да влезе този в дома ми?“
1 Царе 21
Верен
1А Давид дойде в Ноб при свещеника Ахимелех. И Ахимелех дойде разтреперен да посрещне Давид и му каза: Защо си сам и няма никой с теб?2А Давид каза на свещеника Ахимелех: Царят ми възложи една работа и ми каза: Никой да не знае нищо за работата, по която те изпращам и която съм ти възложил. И аз отпратих младежите на едно място.3А сега какво имаш под ръка? Дай в ръката ми пет хляба или каквото ти се намира.4И свещеникът отговори на Давид и каза: Няма под ръка обикновен хляб, а има само осветен хляб – стига младежите да са се въздържали поне от жени.5И Давид отговори на свещеника и му каза: Да, жените са били далеч от нас тези три дни, откакто съм излязъл, и съдовете на младежите са чисти. И хлябът е някак обикновен, още повече, че днес има друг осветен в съдовете.6И свещеникът му даде от осветения хляб, защото там нямаше друг хляб освен присъствения хляб, който беше вдигнат отпред ГОСПОДА, за да сложат вместо него топъл хляб в деня, когато го вдигнаха.7А в онзи ден там беше един от слугите на Саул, задържан пред ГОСПОДА; и името му беше Доик. Той беше едомец, надзирател на Сауловите овчари.8И Давид каза на Ахимелех: А нямаш ли тук под ръка някое копие или меч? Защото не взех в ръката си нито меча си, нито оръжията си, понеже царската работа беше спешна.9Тогава свещеникът каза: Мечът на филистимеца Голиат, когото ти уби в долината Ила, ето, увит е в дреха зад ефода. Ако искаш да го вземеш, вземи го, защото тук няма друг освен него. И Давид каза: Няма друг като него, дай ми го.10И Давид стана и побягна в онзи ден от Саул, и отиде при гетския цар Анхус.11А слугите на Анхус му казаха: Това не е ли Давид, царят на земята? Не пееха ли за този, докато танцуваха и казваха: Саул уби хилядите си и Давид – десетките си хиляди?12И Давид взе тези думи присърце и много се уплаши от гетския цар Анхус.13Затова той промени поведението си пред тях, престори се на луд в ръцете им, драскаше по вратите на портата и оставяше слюнката си да тече по брадата му.14Тогава Анхус каза на слугите си: Ето, виждате, че човекът е луд. Защо ми го водите?15Да не би да ми липсват луди, че сте довели този да беснее пред мен? Да влезе ли такъв в дома ми?