1А вие сами знаете, братя, че идването ни при вас не беше напразно.2Както знаете, макар и преди това да бяхме пострадали и унизени във Филипи, ние бяхме насърчени от нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие при тежка борба. (Д А 16:19)3Защото нашата проповед не произлиза от заблуждение, нито от нечисти подбуди, нито пък е от коварство.4И така, понеже Бог ни удостои да ни повери благовестието, говорим, не за да угаждаме на хората, а на Бога, Който изпитва сърцата ни, (Ер 11:20; Гал 1:10; 1 Тим 1:11)5като не си послужихме нито с ласкателни думи, както знаете, нито с користни помисли. Бог е свидетел!6Не търсехме похвала от хората – нито от вас, нито от други,7макар че като Христови апостоли можехме да се държим властно. При все това бяхме внимателни към вас, както майка се отнася нежно към децата си.8Така ви обикнахме, че бяхме готови да споделим с вас не само Божието благовестие, но и собствения си живот, понеже ни станахте мили. (2 Кор 12:15)9Нали помните, братя, нашия труд и усилия – като работехме денем и нощем, за да не обременим някого от вас, докато ви проповядвахме Божието благовестие. (Д А 18:3; 1 Кор 4:12; 2 Сол 3:6)10Свидетели сте вие и Бог колко благоговейно, справедливо и безукорно постъпвахме към вас, вярващите,11защото знаете, че се отнасяхме с всеки от вас, както баща с децата си,12и ви насърчавахме, утешавахме и убеждавахме да постъпвате достойно пред Бога, Който ви призова в Своето царство и слава.13Затова и ние благодарим непрестанно на Бога, че възприехте слушаното от нас Божие слово не като човешко слово, но като Божие слово, каквото е наистина и което действа във вас, вярващите. (1 Сол 1:2)14Вие, братя, вярващи в Иисус Христос, последвахте примера на Божиите църкви в Юдея, понеже и вие претърпяхте същото от своите съплеменници, както и те от юдеите, (Мт 23:34; Д А 17:5)15които убиха и Господ Иисус, и своите[1] пророци, а нас прогониха. Те не вършат благоугодното за Бога и се противят на всички хора, (Д А 9:23; Д А 13:45; Д А 14:2; Д А 18:12)16пречат ни, когато проповядваме на езичниците да се спасят, и с това се изпълват с все повече грехове. Но накрая Божият гняв ги достигна.
Апостолът желае да посети солунската църква
17А ние, братя, отделени от вас за кратко време – външно, но не в сърцето си, с още по-голямо желание се стараехме да ви видим. (1 Сол 3:10)18Желаехме да дойдем при вас – особено аз, Павел, няколко пъти, но Сатана ни попречи.19Наистина, кой е наша надежда или радост, или венец на прослава? Не сте ли вие пред нашия Господ Иисус при Неговото пришествие? (2 Кор 1:14; Фил 2:16; Фил 4:1; 1 Сол 3:13; 1 Сол 5:23)20Тъкмо вие сте нашата слава и радост.
1 Солунци 2
Верен
1Защото вие сами знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразен,2но макар и пострадали и опозорени по-рано във Филипи, както знаете, ние придобихме смелост в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие сред голяма борба.3Защото нашето увещание не е от заблуда, нито от нечисти подбуди, нито с измама,4а както сме били одобрени от Бога да ни се повери благовестието, така и говорим – не за да угаждаме на хора, а на Бога, който изпитва сърцата ни.5Защото, както знаете, никога не сме употребявали ласкателни думи или прикрито сребролюбие – Бог е свидетел –6нито сме търсили слава от хора – било от вас, или от други – макар и да сме могли да се държим с тежест като Христови апостоли,7но сме се държали нежно с вас, като майка-кърмачка, която се грижи за децата си.8Така, като имахме гореща любов към вас[1], бяхме готови да ви предадем не само Божието благовестие, но и своя живот, защото ни бяхте станали мили.9Защото вие помните, братя, нашия труд и усилие – как, като работехме ден и нощ, за да не натежим на нито един от вас, ние ви проповядвахме Божието благовестие.10Вие сте свидетели, и Бог също, как свято, праведно и безукорно се държахме към вас, вярващите,11като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, както баща – децата си,12и ви насърчавахме да живеете достойно за Бога, който ви призовава в Своето царство и слава.13И затова и ние непрестанно благодарим на Бога за това, че като приехте чрез нас словото на Божието послание, го приехте не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина, което и действа във вас, вярващите.14Защото вие, братя, станахте подражатели на Божиите църкви в Христос Иисус, които са в Юдея, понеже и вие пострадахте по същия начин от своите сънародници, както те – от юдеите,15които убиха и Господ Иисус, и пророците и прогониха и нас, и на Бога не угаждат, и на всички хора се противопоставят,16като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят и те. Така те винаги допълват греховете си, но гневът ги постигна окончателно.17А ние, братя, като останахме без вас за кратко време – като присъствие, а не в нашето сърце – се постарахме още повече, с голямо желание да видим лицето ви[2].18Затова пожелахме да дойдем при вас – поне аз, Павел, и веднъж, и два пъти – но Сатана ни попречи.19Понеже, коя е нашата надежда или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие пред нашия Господ Иисус при Неговото пришествие?20Защото вие сте нашата слава и радост.