1В сто седемдесет и втората година цар Деметрий събра войските си и се отправи за Мидия, за да получи помощ във войната против Трифон.2Но Арсак, царят на Персия и Мидия, като научи, че Деметрий е навлязъл в пределите му, изпрати един от военачалниците си да го залови жив.3И той отиде, разби войската на Деметрий, плени го и го отведе при Арсак, който го затвори в тъмница.4Така докато Симон беше жив, настана мир в страната. Той се грижеше за благото на своя народ, който през всичките му дни се радваше на неговата мощ и слава.5Към цялата си слава той добави и завладяването на Йопия като пристанище и отвори излаз към островите в морето.6Завоюва нови предели за своя народ и наложи властта си в страната.7Той върна много от пленените, завладя Газара и Ветсура, а също и крепостта на Йерусалим, която очисти от осквернения. И нямаше никой, който да му се противопостави. (1 Мак 13:50)8Обработваха земята в мир, земята даваше своите добиви, а дърветата в полето – своите плодове. (Зах 8:12)9Старци, насядали по улиците, се съветваха заедно за общото благо, а младежите с достойнство носеха своето оръжие. (Зах 8:4)10Доставяше храна на градовете и ги превръщаше в крепости. Затова славата на неговото име се носеше до края на земята.11Симон установи мир в страната, а Израил се радваше и ликуваше.12Всеки седеше под своята лозница или смокиня и нямаше кой да ги застрашава. (3 Цар 5:5; Мих 4:4; Зах 3:10)13Не остана враг на земята, който да воюва против тях, в онези дни царете бяха съкрушени.14Той подкрепяше всички бедни сред народа си, изискваше да се изпълнява Законът и изтребваше всеки, който го престъпва или върши злини.15Симон придаде великолепие на храма и постави в него много свещени съдове.
Възстановяването на съюзите със Спарта и с Рим
16Когато до Рим и до Спарта достигна слух, че Йонатан е умрял, обзе ги голяма скръб. (1 Мак 13:23)17Но щом чуха, че брат му Симон е станал първосвещеник вместо него и властва над страната и над градовете в нея,18изпратиха му писмо върху медни плочки с молба да възстановят с него съюза за приятелство, сключен с неговите братя Юда и Йонатан. (1 Мак 8:17; 1 Мак 8:22; 1 Мак 12:1)19То беше прочетено пред народното събрание в Йерусалим.20Ето препис от писмото, което спартанците изпратиха: „Управителите на Спарта и целият град поздравяват първосвещеника Симон, старейшините, свещениците и останалия юдейски народ като техни братя.21Посланиците, изпратени при нашия народ, ни разказаха за вашата слава и влияние и ние се зарадвахме на тяхното пристигане.22Думите, изречени от тях пред народния съвет, записахме, както следва: Нуминий, синът на Антиох, и Антипатър, синът на Язон, дойдоха при нас като юдейски пратеници, за да възстановят приятелството си с нас. (1 Мак 12:16)23Народът сметна за достойно да приеме тези мъже с почит и да впише речите им във възпоменателните книги на града, за да си спомня за тях спартанският народ. А препис от тях предоставихме на първосвещеника Симон.“24След това Симон изпрати Нуминий в Рим с голям златен щит с тегло хиляда мини, за да сключи съюз с тях.
Почитта на юдейския народ към Симон
25Когато това се разчу сред народа, си казваха: „Как да се отблагодарим на Симон и на неговите синове?26Защото проявиха твърдост и той, и братята му, и семейството му, отблъснаха враговете на Израил и го дариха със свобода.“ И вписаха това върху медни плочки, които поставиха на стълбове в планината Сион.27Ето препис от написаното: „В осемнадесетия ден от месец елул на сто седемдесет и втората година – това беше третата година от управлението на първосвещеника Симон –28в Асарамел, пред голямото събрание на свещениците, на народа, на народните предводители и на старейшините на страната, ни беше известено следното:29в многото войни, които сполетяха страната ни, Симон, синът на Мататия от потомството на Ярив, и неговите братя излагаха себе си на опасност и се противопоставяха срещу враговете на народа си, за да бъдат съхранени храмът и Законът. Така те прославиха навред своя народ.30Йонатан събра народа около себе си и стана негов първосвещеник. Но когато той се прибра при предците си,31враговете им решиха да нахлуят в тяхната страна, да я разорят и да сложат ръка на храма им.32Тогава се въздигна Симон и поведе война за своя народ. Той изразходва много свои средства, за да въоръжи смелите войни на своя народ и да им осигури прехрана.33Укрепи юдейските градове, особено Ветсура, разположен на границите на Юдея, където преди се съхраняваха оръжията на неприятелите. Там той разположи стража от юдеи.34Укрепи също Йопия край морето и Газара, която е в пределите на Азот. В нея по-рано живееха врагове, но той засели там юдеи, като им предостави всичко необходимо за по-нататъшното им съществуване. (1 Мак 13:43)35И народът, като видя предаността на Симон и славата, която се стремеше да придобие за народа си, направи го свой предводител и първосвещеник като благодарност за всичко, което беше сторил, заради справедливостта и верността, която бе проявил към своя народ, и за стремежа му да въздигне народа си.36На него му се удаде през своето време да прогони от страната езичниците, особено онези, завзели Давидовия град Йерусалим. Те си бяха построили крепост, откъдето извършваха набези, оскверняваха околностите на храма и накърняваха светостта му. (1 Мак 13:50)37Но той засели в нея юдеи, укрепи я за защита на страната и на града и издигна стените на Йерусалим.38Затова и цар Деметрий го утвърди за първосвещеник, (1 Мак 13:36)39причисли го към своите приятели и го почете с голяма слава.40Той беше научил, че римляните са нарекли юдеите приятели, съюзници и братя и с почит са приели пратениците на Симон.41Затова юдеите и свещениците взеха решение занапред Симон да бъде техен предводител и първосвещеник, докато се въздигне пророк, на когото да имат доверие.42Освен това да им бъде военачалник, да се грижи за светините, да назначава служители за работа в храма, в областта, във военните дела и в крепостите.43Той трябва да поеме грижата за храма и всички да му се подчиняват. Всички договори в страната да се изготвят с неговото име. Полага му се също да се облича в пурпурна дреха и да носи златни украшения.44На никого от народа и от свещениците да не бъде позволено да отменя някое от тези постановления, да се противопоставя на разпоредбите му, да свиква без негово разрешение събрание в страната, да се облича в пурпурна дреха и да носи златна тока. (1 Мак 11:58)45Всеки, който не се съобразява с тези разпоредби или се противопоставя на някоя от тях, подлежи на съдебно наказание.“46Целият народ реши да предостави на Симон пълномощия да постъпва съгласно тези разпоредби.47Симон прие и даде съгласието си да бъде първосвещеник, военачалник и управител на юдеите и на свещениците и да поеме върховната власт.48Тогава решиха да впишат това изявление върху медни плочки и да го поставят на видно място във външния двор на храма,49а негов препис да поставят в храмовата съкровищница, за да разполагат с него Симон и неговите синове.