1Авимелех, син на Йероваал, отиде в Сихем при ханаанските сродници на майка си и им заговори – на тях и на цялото семейство на майка си:2„Обявете на всички сихемски жители: „Кое е по-добре за вас – да владеят над вас всичките седемдесет синове на Йероваал или над вас да владее само един мъж? Спомнете си също, че аз съм ваша плът и кръв“.“3Сродниците на майка му известиха на сихемските жители всички тези неща за него. Тогава сърцата на тези жители склониха към Авимелех, защото си казаха: „Той е наш брат.“4Тогава му дадоха седемдесет сикли сребро от храма на Ваал-Верит. С тях Авимелех нае хора безделници, които вървяха след него, готови на всичко.5Той дойде в дома на баща си в Офра и изкла върху един камък братята си, седемдесетте синове на Йероваал. Само Йотам, най-малкият син на Йероваал, оцеля, защото се беше скрил. (4 Цар 10:7)6Тогава се събраха всички жители на Сихем и на Мило, отидоха при дъба, който се намира до Сихем, и помазаха за цар Авимелех. (И Н 24:26)7За всичко това бе известено на Йотам. Тогава той отиде и застана на върха на планината Гаризим, и викна към тях с висок глас: „Чуйте ме, вие, сихемски жители, за да чуе и вас Бог!8Някога дърветата тръгнали да си помажат цар и казали на маслината: „Стани ни цар.“9Но маслината отговорила: „Да престана ли да давам маслото си, чрез което отдават чест на богове и човеци, и да тръгна да началствам над дърветата?“ (1 Цар 10:1; 1 Цар 16:13)10Тогава дърветата казали на смокинята: „Ела ти да ни станеш цар.“11Смокинята им казала: „Да престана ли да давам сладост и хубав плод и да тръгна да началствам над дърветата?“12След това дърветата казали на лозата: „Ела ти да ни станеш цар.“13Лозата им отговорила: „Да престана ли да давам сок, който весели богове и човеци, и да тръгна да началствам над дърветата?“ (Пс 104:15; Пр 31:6; Екл 9:7; Сир 31:27)14Накрая всички дървета казали на тръна: „Ела ти да ни станеш цар.“15А трънът казал на дърветата: „Ако наистина ме помазвате за цар над вас, тогава елате да си отдъхнете под сянката ми. Иначе огън ще излезе от тръна и ще изгори ливанските кедри.“16И така, вие постъпихте ли истински и справедливо, когато помазахте Авимелех за цар, постъпихте ли добре с Йероваал и рода му – според заслугите му ли постъпихте?17Баща ми воюва за вас, постави в опасност живота си и ви освободи от властта на мадиамците.18А вие сега сте въстанали против дома на баща ми и изклахте върху един камък седемдесетте му синове, и помазахте за цар над сихемските жители Авимелех, сина на робинята му, само защото е ваш съплеменник.19Ако днес постъпихте истински и справедливо с Йероваал и с рода му, тогава радвайте се на Авимелех и нека той да ви се радва.20Ако ли не – нека огън да излезе от Авимелех и да изгори всички вас, жителите на Сихем и на Мило; така също да излезе огън от жителите на Сихем и на Мило и да изгори Авимелех.“ (Съд 9:49)21Когато Йотам свърши да говори, побягна от брат си Авимелех, отиде в Беер и остана да живее там.22Когато Авимелех беше цар на Израил в продължение на три години,23Бог изпрати дух на вражда между него и жителите на Сихем, така че те се настроиха против Авимелех.24Така наказанието за насилието, извършено над седемдесетте синове на Йероваал, застигна брат им Авимелех, който ги изкла, както и сихемските жители, които го подкрепиха да изколи братята си.25Сихемските жители поставиха по планинските върхове засади против него и обираха всеки, който минаваше край тях по пътя. За това беше съобщено на Авимелех.26В Сихем пристигна и Гаал, син на Евед, заедно с братята си. Те заминаха за Сихем и сихемските жители се довериха на него.27И като излязоха на полето, беряха гроздето си, тъпчеха го в линове, веселяха се и отиваха в дома на своя бог. Тук те ядяха и пиеха, и проклинаха Авимелех.28Тогава Гаал, син на Евед, каза: „Кой е Авимелех и какво е Сихем, че да им слугуваме? Той е син на Йероваал, а Зевул е негов управител. По-добре служете на потомците на Емор, баща на Сихем, а на него защо да служим? (Бит 34:2)29Защо не беше този народ под моя власт – аз бих прогонил Авимелех.“ На Авимелех бе наредено: „Свикай войската си и потегли на бой!“30Зевул, управителят на града, чу думите на Гаал, син на Евед, и се разгневи силно.31Той изпрати тайно пратеници при Авимелех да му кажат: „Гаал, син на Евед, заедно с братята си е дошъл в Сихем, и ето те настройват града против тебе.32Затова стани през нощта – ти и мъжете, които са с тебе, и постави засада по полето.33А сутринта, на изгрев слънце, стани рано и нападни града. А когато Гаал и мъжете, които са с него, тръгнат на бой срещу тебе, тогава постъпи с тях, както намериш за добре.“34Авимелех стана през нощта заедно с всички мъже, които бяха с него, и поставиха в засада четири дружини при Сихем.35Когато Гаал, син на Евед, тръгна на бой и застана при градските порти, Авимелех и мъжете, които бяха с него, излязоха от засадата.36Гаал, като видя хората, каза на Зевул: „Ето хора се спускат от върховете на планините.“ Зевул му отговори: „Сянката на планините ти се привижда като хора.“37Гаал пак му каза: „Ето хора се спускат от височините и един отряд идва откъм дъба на вълшебниците.“38А Зевул му заяви: „Къде е сега самохвалството ти, когато ти заявяваше: „Кой е Авимелех, че да му слугуваме?“ Ето това са онези мъже, които ти презираше; тръгни сега и се бий с тях.“39Тогава Гаал излезе начело на сихемските жители и влезе в бой с Авимелех.40Авимелех започна да го преследва. Той успя да се спаси от него, но мнозина паднаха убити чак до самите градски порти.41Авимелех се върна в Арум и се спря там, а Зевул прогони Гаал и братята му от Сихем.42На другия ден мъжете на Сихем потеглиха към полето. Когато съобщиха това на Авимелех,43той взе своите хора, раздели ги на три отряда и ги постави в засада на полето. Когато видя, че хората са потеглили от града, нападна ги и ги изби.44Авимелех тръгна на бой заедно с отряда, който беше при него. Те застанаха при градските порти, а другите два отряда нападнаха всички, които бяха по полето, и ги избиха.45Авимелех се сражава с града през целия ден, превзе го, изби жителите му, разруши града и го посипа със сол.46Като чуха това, всички, които се намираха в крепостта на Сихем, отидоха в крепостта на капището на Ваал-Верит. (Съд 8:33; Съд 9:4)47Известено беше на Авимелех, че там са се събрали всички, които бяха в крепостта на Сихем.48Тогава Авимелех отиде на планината Селмон, сам той и всички мъже, които бяха заедно с него. Авимелех взе със себе си брадва, насече вейки от дърветата, постави ги на плещите си и каза на своите хора, които бяха заедно с него: „Каквото видяхте, че направих – направете го веднага и вие като мене.“49И така, всеки от неговите хора насече вейки, тръгнаха след Авимелех, натрупаха ги при крепостта и с тях я изгориха. Загинаха всички, които бяха в крепостта на Сихем – около хиляда мъже и жени. (Съд 9:20)50После Авимелех отиде в Тевец, обсади го и го превзе.51Сред града имаше здрава крепост. Там намериха убежище всички мъже и жени – всички градски жители, затвориха се и се качиха върху покрива на крепостта.52Авимелех дойде до крепостта, заобиколи я и се приближи до вратата на крепостта, за да я изгори с огън.53Тогава една жена хвърли воденичен камък върху главата на Авимелех и му разби черепа. (2 Цар 11:21)54Авимелех веднага повика оръженосеца си и му заповяда: „Бързо изтегли меча си и ме убий, за да не кажат за мене: „Жена го уби.“ Оръженосецът му го прободе и той умря. (1 Цар 31:4)55Израилтяните, като видяха, че Авимелех умря, всички се разотидоха по родните си места.56Така Бог въздаде на Авимелех за злодеянието, което той извърши на баща си, като уби седемдесетте си братя. (Съд 9:20)57Бог също въздаде и на сихемските жители за всичките им злодеяния. Така ги постигна проклятието на Йотам, син на Йероваал.
Съдии 9
Верен
1И Авимелех, синът на Ероваал, отиде в Сихем при братята на майка си и говори с тях и с целия род на бащиния дом на майка си и каза:2Говорете, моля ви, на всеослушание пред всичките сихемски мъже: Кое е по-добре за вас – да владеят над вас седемдесет мъже, всичките синове на Ероваал, или да владее над вас един мъж? Спомнете си също, че аз съм ваша кост и ваша плът.3И братята на майка му говориха за него на всеослушание пред всичките сихемски мъже всички тези думи; и сърцата им се наклониха към Авимелех, защото си казаха: Той е наш брат.4И те му дадоха седемдесет сребърни сикъла от храма на Ваалверит[1], с които Авимелех нае безчестни и несериозни мъже и те го последваха.5И той отиде в бащиния си дом в Офра и изби върху един камък братята си, синовете на Ероваал, седемдесет души. Но най-малкият син на Ероваал, Йотам, оцеля, защото се скри.6И всичките сихемски мъже, целият милов дом се събраха и отидоха, и направиха Авимелех цар до дъба при стълба, който беше в Сихем.7И когато казаха на Йотам, той отиде и застана на върха на хълма Гаризим, и издигна гласа си, и извика и им каза: Послушайте ме, сихемски мъже, за да ви послуша и Бог.8Веднъж дърветата отишли да помажат цар над себе си и казали на маслината: Царувай над нас!9Но маслината им отговорила: Да оставя ли тлъстината си, с която чрез мен почитат Бога и хората, за да ида да се вея над дърветата?10Тогава дърветата казали на смокинята: Ела ти, царувай над нас!11А смокинята им казала: Да оставя ли аз сладостта си и добрия си плод, за да ида да се вея над дърветата?12После дърветата казали на лозата: Ела ти, царувай над нас!13А лозата им казала: Да оставя ли аз новото си вино, което весели Бога и хората, за да ида да се вея над дърветата?14Тогава всичките дървета казали на тръна: Ела ти, царувай над нас!15И трънът казал на дърветата: Ако вие наистина ме помазвате за цар над вас, елате и се подслонете под сянката ми; но ако не, нека излезе огън от тръна и да погълне ливанските кедри!16Затова сега, ако сте постъпили вярно и честно, като сте поставили Авимелех за цар, и ако сте се отнесли добре с Ероваал и дома му, и ако сте му сторили както заслужава –17защото баща ми воюва за вас и изложи на опасност живота си, и ви избави от ръката на Мадиам,18а днес вие се вдигнахте срещу бащиния ми дом и убихте върху камък синовете му, седемдесет мъже, и поставихте Авимелех, сина на слугинята му, за цар над сихемските мъже, защото ви е брат –19и така, ако сте постъпили днес вярно и честно с Ероваал и дома му, то радвайте се на Авимелех и нека и той се радва на вас!20Но ако не, нека да излезе огън от Авимелех и да погълне сихемските мъже и миловия дом; и нека да излезе огън от сихемските мъже и от миловия дом и да погълне Авимелехст. 15-57;!21И Йотам се спусна и избяга и отиде във Вир, и живееше там от страх заради брат си Авимелех.22И Авимелех владя над Израил три години.23И Бог изпрати зъл дух между Авимелех и сихемските мъже; и сихемските мъже постъпиха невярно към Авимелех,24за да дойде върху него насилието, извършено над седемдесетте сина на Ероваал, и кръвта им да се върне върху брат им Авимелех, който ги изкла, и върху сихемските мъже, които подкрепиха ръцете му, за да изколи братята си.25И сихемските мъже поставиха засади срещу него по върховете на планините и ограбваха всички, които минаваха край тях по пътя; и това се каза на Авимелех.26И Гаал, синът на Евед, дойде с братята си и премина в Сихем, и сихемските мъже му се довериха.27И излязоха на полето и обраха лозята си, и стъпкаха гроздето, и си устроиха празник; и отидоха в дома на бога сист. 4; и ядоха, и пиха, и проклеха Авимелех.28Тогава Гаал, синът на Евед, каза: Кой е Авимелех и кой е Сихем, че да му слугуваме? Не е ли той син на Ероваал и не е ли Зевул неговият настойник? Слугувайте на мъжете на Емор, бащата на Сихем; а на него защо да слугуваме?29Само ако имах този народ под ръката си, щях да изгоня Авимелех! И каза на Авимелех: Умножи войската си и излез!30И когато Зевул, управителят на града, чу думите на Гаал, сина на Евед, гневът му пламна.31И изпрати тайно пратеници до Авимелех да кажат: Ето, Гаал, синът на Евед, и братята му са дошли в Сихем; и ето, те повдигат града против теб.32Затова стани през нощта, ти и народът, който е с теб, и залегни в засада на полето.33И на сутринта, веднага щом изгрее слънцето, стани рано и нападни града; и ето, когато той и народът, който е с него, излязат срещу теб, направи му, каквото можеш.34И така, Авимелех и целият народ, който беше с него, станаха през нощта и залегнаха на четири части в засада против Сихем.35А Гаал, синът на Евед, излезе и застана при входа на градската порта. Тогава Авимелех и народът, който беше с него, станаха от засадата.36И Гаал видя народа и каза на Зевул: Ето, народ слиза от върховете на планините. А Зевул му каза: Сянката на планините ти се вижда като народ.37А Гаал говори пак и каза: Ето, народ слиза от височината на местността и една част идва покрай дъба на гадателите.38Тогава Зевул му каза: Къде ти е сега хвалбата, с която каза: Кой е Авимелех, че да му слугуваме? Не е ли това народът, когото ти презря? Излез сега и се бий с него!39Тогава Гаал излезе начело на сихемските мъже и се би с Авимелех.40И Авимелех го подгони и той побягна пред него; и мнозина паднаха смъртно ранени чак до входа на портата.41И Авимелех остана в Арума, а Зевул изгони Гаал и братята му, за да не останат в Сихем.42И на следващия ден народът излезе на полето и това се съобщи на Авимелех.43И той взе хората си и ги раздели на три части, и залегна в засада на полето; и погледна, и ето, народът излизаше от града; и стана срещу тях и ги нападна.44И Авимелех и частите, които бяха с него, се спуснаха напред и застанаха на входа на градската порта; а двете части нападнаха всички, които бяха на полето, и ги избиха.45И Авимелех се би против града през целия ден и превзе града, и изби народа, който беше в него; и срина града до основи и го посипа със сол[2].46А когато всичките жители на сихемската кула чуха това, те влязоха в укреплението на храма на бога си Верит.47И на Авимелех се съобщи, че всичките жители на сихемската кула са се събрали.48Тогава Авимелех се изкачи на планината Салмон, той и целият народ, който беше с него; и Авимелех взе брадва в ръката си и отсече клон от дърветата, и го вдигна, и го сложи на рамото си. И каза на народа, който беше с него: Каквото видяхте, че направих аз, побързайте да направите като мен.49И всичките хора също отсякоха всеки клона си и последваха Авимелех, сложиха ги на укреплението и над тях запалиха укреплението, така че всичките хора от сихемската кула умряха – около хиляда мъже и жени.50После Авимелех отиде в Тевес и се разположи на стан против Тевес, и го превзе.51Но в града имаше здрава кула и всичките мъже и жени, и всичките градски жители избягаха там и се затвориха; и се изкачиха на покрива на кулата.52А Авимелех дойде до кулата и се би срещу нея; и се приближи до входа на кулата, за да го изгори с огън.53Но една жена хвърли един горен воденичен камък върху главата на Авимелех и му разби черепа.54Тогава той бързо извика към младежа, своя оръженосец, и му каза: Извади меча си и ме убий, за да не кажат за мен: Жена го уби! И младежът му го прободе и той умря.55А когато израилевите мъже видяха, че Авимелех беше мъртъв, те се разотидоха всеки на мястото си.56Така Бог върна злото на Авимелех, което беше сторил на баща си, като уби седемдесетте си братя.57И Бог върна цялото зло на сихемските мъже върху главите им и проклятието на Йотам, сина на Ероваал, дойде върху тях[3].