1В Ефремовата планина живеше един човек на име Миха.2Той каза на майка си: „Хилядата и сто сикли сребро, които бяха откраднати и за които те чух да изричаш пред мене проклятие, това сребро се намира у мене – аз го взех.“ Майка му каза: „Благословен да бъде синът ми от Господа!“3Той върна на майка си хилядата и сто сикли сребро. Но майка му заяви: „Това мое сребро посветих на Господа, та ти, моят син, да направиш от него истукан – излят кумир. И така, давам ти го обратно.“4Обаче той върна среброто на майка си. Майка му взе двеста сикли сребро и ги даде на златар. Той направи един истукан, излят кумир, който беше изложен в дома на Миха.5И така, Миха имаше капище за богове. След това той направи ефод и терафим и посвети един от синовете си, за да му служи като свещеник.6В онези дни в Израил още нямаше цар – всеки правеше това, което смяташе за правилно. (Съд 18:1; Съд 19:1; Съд 21:25)7Тогава там живееше един младеж от юдейския град Витлеем, от Юдовото племе, който беше левит.8Този човек напусна града, за да намери друго място за живеене. При своето странстване той дойде до дома на Миха в Ефремовата планина.9Миха го попита: „Откъде идваш?“ Той му отговори: „Аз съм левит от юдейския град Витлеем и отивам да намеря друго място за живеене.“10А Миха му каза: „Остани при мене и бъди ми духовен баща и свещеник. Годишно ще ти давам по десет сикли сребро, потребното облекло и прехрана.“11Левитът се съгласи да остане при този човек и този младеж беше за Миха като син.12Миха посвети левита и младежът му стана свещеник. Така той заживя в дома на Миха.13Тогава Миха си каза: „Сега зная, че Господ ще ми оказва добро, защото имам левит за свещеник.“
Съдии 17
Верен
1И имаше един човек от хълмистата земя на Ефрем, който се казваше Михей.2И той каза на майка си: Хилядата и сто сребърни сикъла, които ти бяха взети, за които ти изрече клетва и я каза в ушите ми, ето, среброто е у мен; аз го взех. А майка му каза: Благословен да е синът ми от ГОСПОДА!3И той върна хилядата и сто сребърни сикъла на майка си, а майка му каза: Аз бях посветила среброто от ръката си на ГОСПОДА за сина си, да направи изваян идол и излят идол. И сега ти го давам обратно.4И той върна среброто на майка си, а майка му взе двеста сребърни сикъла и ги даде на златаря, и той направи от тях изваян идол и излят идол; и той беше поставен в дома на Михей.5А човекът Михей имаше дом за богове и направи ефод и домашни идоли, и посвети един от синовете си да му стане свещеник.6В онези дни нямаше цар в Израил; всеки правеше, каквото му се виждаше добро.7А имаше един младеж от Витлеем Юдейски, от рода на Юда, който беше левит[1] и беше чужденец там.8И човекът замина от града, от Витлеем Юдейски, за да се засели, където намери; и както вървеше по пътя, дойде до хълмистата земя на Ефрем и до къщата на Михей.9И Михей му каза: Откъде идваш? А той му каза: Аз съм левит от Витлеем Юдейски и отивам да се заселя, където намеря.10А Михей му каза: Живей при мен и ми бъди отец и свещеник, и аз ще ти давам по десет сребърника на година, една премяна дрехи и храната ти. Така левитът влезе при него.11И левитът реши да остане при човека; и младежът му стана като един от синовете му.12Така Михей посвети левита и младежът му стана свещеник, и беше в къщата на Михей.13Тогава Михей каза: Сега зная, че ГОСПОД ще ми направи добро, защото имам левит за свещеник.