1Оттук Самсон тръгна към Газа. Там видя една блудница и се отби при нея.2Когато съобщиха на жителите на Газа: „Самсон е дошъл тука“, филистимците бродеха наоколо, дебнеха го цяла нощ при градските порти и се спотаяваха цяла нощ, като казваха: „Ще чакаме до съмване, тогава ще го убием.“3А Самсон спа до среднощ. Тогава стана, грабна двете крила на градските порти с двата им стълба, изкърти ги заедно с напречната греда, сложи ги на раменете си и ги изнесе на върха на планината, която се намира срещу Хеврон[1].4След това той се влюби в една филистимка от долината Сорек на име Далида.5Дойдоха при нея филистимските князе и и казаха: „Уговори го и разбери откъде идва неговата огромна сила и още – как можем да го надвием и да го вържем така, че да го омаломощим. А всеки от нас ще ти даде за това по хиляда и сто сикли сребро.“ (Съд 14:15)6Тогава Далида попита Самсон: „Кажи ми откъде идва твоята огромна сила и с какво да те вържат така, че да те омаломощят?“7Самсон и отговори: „Ако ме вържат със седем още сурови, неизсъхнали тетиви, тогава аз ще загубя силата си и ще стана обикновен човек.“8Филистимските князе и донесоха седем още сурови, неизсъхнали тетиви и тя го върза с тях.9В това време в другата стая стояха в засада няколко мъже. Тя викна: „Самсоне! Филистимците нападат!“ Той разкъса тетивите, както се разкъсва кълчищен конец, когато се доближи до огън. Така и не се разбра тайната на силата му.10След това Далида каза на Самсон: „Ето ти ми се подигра и ме измами. Кажи ми сега с какво трябва да те вържат?“11Той и отговори: „Ако ме вържат с нови, още неупотребявани въжета, аз ще загубя силата си и ще стана обикновен човек.“12Далида взе нови въжета, върза го и извика към него: „Самсоне! Филистимци идват срещу тебе!“ В това време в другата стая стояха в засада няколко мъже. Той обаче разкъса като конци въжетата по раменете.13Далида пак каза на Самсон: „Ти все ми се подиграваш и ме мамиш. Кажи ми с какво трябва да те вържат?“ В отговор той каза: „Ако втъчеш седемте плитки по главата ми в основата на платното на твоя стан и здраво ги забиеш с клин към кросното[2].“14И тя ги заби с клин[3]. Тогава му викна: „Самсоне! Филистимците нападат!“ Той се събуди от съня си и измъкна клина от стана заедно с платното[4].15Тогава Далида заговори пред него: „Защо казваш: „Обичам те“, а сърцето ти не е с мене? Ето ти вече три пъти ме излъга и не ми откри в какво се състои огромната ти сила.“16А понеже тя му досаждаше с думите си всеки ден и го притесняваше все повече и повече, той страдаше до смърт.17Най-после Самсон разкри всичко с думите: „Косата ми никога не е била бръсната, защото аз още от рождението си съм назорей, посветен на Бога. Ако някой ме обръсне, силата ми ще ме напусне; аз ще отслабна и ще бъда като всеки друг човек.“
Самсон в плен
18Като разбра Далида, че той и разкри всичко, изпрати пратеници и повика филистимските князе. Тя им каза: „Елате и този път – той ми разкри всичко.“ Тогава филистимските князе дойдоха при нея и и донесоха пари на ръка.19Далида приспа Самсон на коленете си, повика един човек, заповяда му да обръсне седемте плитки по главата му. Тогава той започна да отслабва и силата му го напусна.20Тя викна: „Самсоне! Филистимците нападат!“ Той се събуди от съня си и си каза: „И този път, както досега, ще се изплъзна.“ Но той не знаеше, че Господ беше отстъпил от него.21Филистимците го заловиха и му избодоха очите, доведоха го в Газа, оковаха го с двойни медни вериги и той беше заставен да мели в затвора.22Но косата на главата му започна пак да расте, както беше обръсната.
Смъртта на Самсон
23Филистимските князе се събраха, за да принесат голяма жертва на своя бог Дагон и да се веселят, защото си казаха: „Нашият бог предаде под властта ни врага ни Самсон.“24Когато го видя, народът също прославяше своя бог с думите: „Нашият бог предаде под наша власт врага ни и опустошителя на земята ни, който изби много наши сънародници.“25А когато се развеселиха сърцата им, князете казаха: „Доведете Самсон да ни развлича.“ И така, доведоха Самсон от затвора и той ги развличаше; поставиха го обаче между стълбовете.26Но Самсон каза на младежа, който го водеше за ръка: „Заведи ме да напипам стълбовете, на които се крепи този храм, за да се подпра на тях.“27А храмът беше пълен с мъже и жени. Там бяха всички филистимски князе, а на покрива имаше до три хиляди мъже и жени, които гледаха Самсон, който беше станал за посмешище на всички тях.28Тогава Самсон молитвено призова Господа с думите: „Господи Боже! Спомни си за мене и ми дай само този път сила, о, Боже, за да си отмъстя изведнъж на филистимците за двете си очи!“29Тогава Самсон обгърна двата средни стълба, на които се крепеше храмът, и силно ги налегна: единия с дясната си ръка, а другия – с лявата.30Самсон викна: „Така ще умра аз заедно с филистимците!“ Той наблегна с всички сили и храмът рухна върху князете и върху целия народ, който се намираше в него. Така умрелите, които Самсон уби при смъртта си, бяха повече, отколкото той беше убил през живота си.31След това дойдоха неговите братя и цялото семейство на баща му, взеха го, отнесоха го и го погребаха в гроба на баща му Маной, между Цора и Естаол. Той управляваше като съдия над Израил в продължение на двадесет години. (Съд 15:20)
Съдии 16
Верен
1И Самсон отиде в Газа и видя там една блудница и влезе при нея.2И на газяните се каза: Самсон дойде тук. И те го обкръжиха и цяла нощ седяха в засада за него при градската порта. И стояха тихо цяла нощ като казваха: На сутринта, когато се съмне, ще го убием.3А Самсон лежа до полунощ. И в полунощ стана, хвана вратите на градската порта и двата стълба и ги извади заедно с лостовете; после ги сложи на раменете си и ги отнесе на върха на хълма, който е срещу Хеврон.4А след това той залюби една жена в долината Сорик, която се казваше Далила.5И филистимските първенци се изкачиха при нея и ѝ казаха: Подведи го и виж къде се крие голямата му сила и чрез какво можем да му надвием, за да го вържем и да го покорим. И ще ти дадем всеки по хиляда и сто сребърни сикъла.6И Далила каза на Самсон: Кажи ми, моля те, къде се крие голямата ти сила и с какво трябва да бъдеш вързан, за да бъдеш покорен!7И Самсон ѝ каза: Ако ме вържат със седем пресни тетиви, още неизсъхнали, тогава ще стана слаб и ще бъда като всеки друг човек.8Тогава филистимските първенци ѝ донесоха седем пресни тетиви, още неизсъхнали, и тя го върза с тях.9А засадата беше в стаята ѝ; и тя му каза: Филистимците върху теб, Самсоне! Но той скъса тетивите, както се скъсва връв от кълчища, когато помирише огън. И силата му не се разбра.10Тогава Далила каза на Самсон: Ето, ти ме измами и ме излъга. Кажи ми сега, моля те, с какво трябва да бъдеш вързан!11А той ѝ каза: Ако ме вържат здраво с нови въжета, с които не е работено, тогава ще стана слаб и ще бъда като всеки друг човек.12Тогава Далила взе нови въжета и го върза с тях, и му каза: Филистимците върху теб, Самсоне! А засадата беше в стаята ѝ. Но той ги скъса от ръцете си като конец.13Тогава Далила каза на Самсон: Досега ти ме мами и ме лъга. Кажи ми с какво трябва да бъдеш вързан! А той ѝ каза: Ако втъчеш седемте плитки на главата ми в кросното.14И тя ги втъка и ги закова с колчето на стана, и му каза: Филистимците върху теб, Самсоне! Но той се събуди от съня си и изтръгна колчето на стана и кросното.15Тогава тя му каза: Как можеш да казваш: Обичам те! – като сърцето ти не е с мен? Ето, три пъти ме измами и не ми каза къде се крие голямата ти сила.16И понеже тя му досаждаше с думите си всеки ден и го измъчваше, така че душата му се притесни до смърт,17той ѝ откри цялото си сърце и ѝ каза: Никога бръснач не е минавал върху главата ми, защото аз съм назирей на Бога още от утробата на майка си. Ако ме обръснат, тогава силата ми ще ме напусне и ще стана слаб, и ще бъда като всеки друг човек.18И когато Далила видя, че той ѝ откри цялото си сърце, тя изпрати да повикат филистимските първенци и каза: Елате този път, защото той ми откри цялото си сърце. И филистимските първенци дойдоха при нея и донесоха парите в ръцете си.19И тя го приспа на коленете си и повика един човек, който обръсна седемте плитки на главата му. Така тя започна да го покорява и силата му го напусна.20И тя каза: Филистимците върху теб, Самсоне! И той се събуди от съня си и си каза: Ще изляза както другите пъти и ще се отърся. Но той не знаеше, че ГОСПОД се беше оттеглил от него.21Тогава филистимците го хванаха и му избодоха очите, и го отведоха в Газа, и го вързаха с бронзови окови; и той мелеше в затвора.22Но косата на главата му започна отново да расте, след като беше обръсната.23И филистимските първенци се събраха, за да принесат голяма жертва на своя бог Дагон и да се развеселят, защото казаха: Нашият бог предаде врага ни Самсон в ръката ни.24И когато народът го видя, прослави бога си, защото каза: Нашият бог предаде в ръцете ни врага ни, унищожителя на земята ни, който умножи убитите ни!25И когато сърцата им се развеселиха, те казаха: Повикайте Самсон, за да ни забавлява! Тогава те повикаха Самсон от затвора и той ги забавляваше. И те го сложиха между стълбовете.26А Самсон каза на момченцето, което го държеше за ръката: Остави ме да напипам стълбовете, на които се крепи къщата, за да се облегна на тях.27А къщата беше пълна с мъже и жени и всичките филистимски първенци бяха там. И на покрива имаше около три хиляди мъже и жени, които гледаха, докато Самсон ги забавляваше.28Тогава Самсон извика към ГОСПОДА и каза: Господи, БОЖЕ, моля Те, спомни си за мен! Укрепи ме, моля Те, само този път, Боже, за да отмъстя наведнъж на филистимците за двете си очи!29И Самсон обхвана двата средни стълба, на които се крепеше къщата, и се опря на тях, на единия с дясната си ръка, а на другия с лявата.30И Самсон каза: Нека умра с филистимците! И се наведе със сила и къщата падна върху първенците и върху целия народ, който беше в нея. Така умрелите, които той уби при смъртта си, бяха повече от онези, които беше убил през живота си.31Тогава братята му и целият му бащин дом слязоха и го вдигнаха, и се изкачиха, и го погребаха между Сараа и Естаол, в гроба на баща му Маной. Той съди Израил двадесет години.