Псалм 78

Съвременен български превод

Вината на Израил и милостта на Бога

(77)

1 Поучение на Асаф. Народе мой, слушай Закона ми; чуй думите, които изрекох. (Вт 32:1; Неем 9:9; Пс 105:1; Пс 106:1) 

2 Ще отворя устата си и чрез притчи ще разкрия тайните на миналите времена, (Мт 13:35) 

3 това, което чухме и узнахме и каквото ни разказаха нашите бащи. (Изх 10:2; Изх 13:14; Вт 4:9; Йов 8:8; Йов 15:18; Пс 44:2) 

4 Няма да скрием от децата си, а ще разказваме пред следващото поколение за славата на Господа и за Неговата сила, за чудесата, които Той извърши. (Пс 145:4) 

5 Той даде наредби на Яков и установи закон в Израил, като заповяда на предците ни да разказват на потомците си, (Вт 6:7; Пс 147:19) 

6 за да знае следващото поколение, потомците, които ще бъдат родени, та да разказват те на децата си. (Пс 22:31) 

7 Да се доверяват на Бога и да не забравят делата Му, а да пазят заповедите Му. 

8 И да не бъдат като предците си, род непокорен и непослушен, поколение, което не утвърди сърцето си и чийто дух не беше верен на Бога. (Вт 31:27; Вт 32:5) 

9 Синовете на Ефрем, въоръжени и стрелящи с лъкове, отстъпиха в деня на битката. 

10 Не опазиха завета на Бога и отказаха да изпълняват Неговите наредби; 

11 забравиха делата Му и чудесата, които им бе показал. 

12 Пред очите на предците им извърши чудеса в египетската земя, в полето Цоан. 

13 Раздели морето и ги преведе през него, а водите направи като стена. (Изх 14:21; Изх 15:8) 

14 Денем ги води чрез облак, а цяла нощ – с огнена светлина. (Изх 13:21; Пс 105:39) 

15 Разсече скала в пустинята и ги напои изобилно с вода. (Изх 17:1; Чис 20:2; Пс 105:41; Пс 114:8; Ис 48:21) 

16 И направи така, че да потекат потоци от скалата, водите да потекат като реки. 

17 Но те продължиха да съгрешават спрямо Него; в пустинята се противиха на Всевишния. (Ез 20:13) 

18 Подлагаха на изпитание Бога в сърцето си, като искаха храна да задоволят лакомията си. (Изх 16:2) 

19 И говореха против Бога, казвайки: „Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята? 

20 Ето Той удари скалата и потекоха води, рукнаха потоци. Може ли Той да даде хляб и да приготви месо за Своя народ?“ 

21 Господ чу и се разгневи; разпали огън против Яков и изсипа гняв над Израил, (Чис 11:1; Вт 32:22) 

22 защото не повярваха в Бога и не се надяваха на спасение от Него. 

23 Той заповяда на облаците и отвори вратите на небето, (4 Цар 7:2; Мал 3:10) 

24 за да излее манна за храна и да им даде небесен хляб. (Изх 16:14; Изх 16:31; Йн 6:31) 

25 Всеки ядеше ангелски хляб. Изпрати им и храна до насита. (Вт 8:3; Пс 105:40; 1 Кор 10:3; Прем 16:20) 

26 Изгони източния вятър на небето и със силата Си доведе на неговото място южния. 

27 И върху тях се изсипаха месо, изобилно като прах, и птици като морски пясък, 

28 които падаха сред стана им, около техните шатри. 

29 И те ядоха и се наситиха, тъй като им даде това, което те желаеха. (Ос 13:6) 

30 А докато не бяха се отказали от лакомията си и храната им беше още в устата, 

31 гневът Божий се изсипа върху тях и изби силните сред тях, повали младите мъже на Израил. (Чис 11:31) 

32 Въпреки всичко това те продължаваха да съгрешават и не вярваха на Неговите чудеса. 

33 Затова Той направи дните им да минават напразно, а годините им – в смут. 

34 Когато ги избиваха, тогава Го търсеха; отвръщаха се от делата си и ревностно търсеха Бога. (Чис 21:7; Вт 32:15; Ис 26:16; Ос 5:15) 

35 И си спомниха, че Бог е тяхната закрила, че Всевишният е техен изкупител. 

36 Лицемереха пред Него с устата си; изричаха лъжи, 

37 защото сърцата им не бяха с Него и не бяха верни на завета Му. (Ис 29:13) 

38 Той обаче беше милостив, прощаваше вината им и не ги погубваше. Много пъти отклоняваше гнева Си и потискаше Своята ярост. (Изх 32:14; Чис 14:20; Пс 85:4; Ис 48:9; Ез 20:21; Ос 11:8) 

39 И помнеше, че те са плът, дихание, което отминава и не се връща. 

40 Колко пъти Му се противиха в пустинята и го натъжаваха в безводната земя? (Вт 9:22) 

41 И продължаваха да подлагат Бога на изпитание и да огорчават Тебе, Светия Израилев. 

42 Не си спомняха за силата на ръката Му, за деня, когато ги избави от потисника, 

43 когато извърши в Египет Своите знамения и на полето Цоан – чудесата Си. 

44 Превърна реките им в кръв, за да не се пият течащите им води; (Изх 7:20) 

45 изпрати им мухи да ги ядат и жаби да ги погубват; (Изх 7:26; Изх 8:16) 

46 даде на насекомите плода на труда им, а изработеното – на скакалците; (Изх 10:12) 

47 лозята им уби с град, а плодните дървета – със слана; (Изх 9:22) 

48 добитъка порази с градушка, стадата им – с мълнии. 

49 Изпрати им Своя пламенен гняв, негодуванието и яростта Си, нещастия и цяло нашествие пратеници на злото. 

50 Проправи път на гнева Си и не запази душите им от смърт, а живота им предаде на мор; 

51 порази всеки първороден в Египет, първенците по сила в шатрите на Хам; (Изх 12:29; Пс 105:36; Пс 136:10) 

52 а народа Си изведе като добитък и го водеше като стадо в пустинята. (Изх 13:17; Пс 77:21) 

53 Водеше ги сигурно и те не се бояха, а враговете им ги заля морето; (Изх 14:26) 

54 и ги доведе до границите на Своята светиня, на тази планина, която десницата Му бе придобила. (Изх 15:17) 

55 И изгони оттам народите, а земята раздели чрез жребий и засели Израилевите племена в чуждите шатри. (И Н 11:16; Пс 44:3) 

56 Но те подлагаха на изпитание Всевишния и упорстваха, като не спазваха наредбите Му; (Съд 2:11) 

57 отстъпваха и изменяха като бащите си, измятаха се като негоден лък; 

58 огорчаваха Го със своето идолопоклонство, а със своите идоли пробуждаха гнева Му. (Вт 32:16) 

59 Бог чу и се разгневи, и силно възнегодува против Израил, 

60 като напусна дома Си в Сило, шатъра, в който пребиваваше между хората; (И Н 18:1; Ер 7:12; Ер 26:6) 

61 и остави в плен Своята Сила, а Славата Си – във вражески ръце. (1 Цар 4:11; 1 Цар 4:22) 

62 Предаде на меч Своя народ и презря Своето наследство. (Ер 12:7) 

63 Огън погълна младежите му, а сватбена песен не се изпя за девиците му. (Вт 32:22) 

64 Свещениците му падаха от меч, а вдовиците им не можеха да ги оплакват. 

65 Но Господ се събуди като от сън, като воин, опиянен от вино; 

66 отблъсна враговете Си и ги посрами завинаги. 

67 И отхвърли дома на Йосиф, и не избра племето на Ефрем, 

68 а избра племето на Юда и планината Сион, която обичаше. (Пс 48:3; Пс 87:1) 

69 И съгради светилището Си като във висините и като земята го утвърди завинаги. 

70 Избра служителя Си Давид и го взе от кошарите на овцете; (1 Цар 16:11; 2 Цар 7:8; Пс 89:21; Ез 34:23; Ез 37:24) 

71 отдели го от кърмачките, за да пасе народа Му – Яков, и наследството Му – Израил. 

72 И той ги пасеше с чисто сърце и ги водеше с умението на ръцете си. 

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Псалм 78

Верен

1 Маскил на Асаф. Слушайте наставлението ми, народе мой, наклонете ушите си към думите на устата ми! 

2 Ще отворя устата си в притча, ще произнеса гатанки от древността. 

3 Това, което сме чули и научили, и нашите бащи са ни разказвали, 

4 няма да скрием от синовете им, разказвайки на идното поколение славните дела на ГОСПОДА и Неговата сила, и чудните Му дела, които извърши. 

5 Защото Той постави свидетелство в Яков и определи закон в Израил, които заповяда на бащите ни, да ги предават на синовете си, 

6 за да ги знае идното поколение – синовете, които щяха да се родят – за да станат и да ги разказват на своите синове; 

7 и да положат упованието си в Бога и да не забравят Божиите дела, и да пазят Неговите заповеди, 

8 и да не бъдат като бащите си – упорито и бунтовно поколение, поколение, което не опази право сърцето си и чийто дух не беше верен на Бога. 

9 Синовете на Ефрем, стрелци, въоръжени с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката. 

10 Не опазиха завета на Бога и отказаха да ходят в закона Му, 

11 и забравиха делата Му и чудесата Му, които им показа. 

12 Той извърши чудеса пред техните бащи, в египетската земя, в полето Цоан. 

13 Раздели морето и ги преведе, и направи водите да стоят като бент. 

14 И ги води през деня със облак а през цялата нощ – с огнена светлина. 

15 Разцепи канари в пустинята и ги напои изобилно като от големи бездни. 

16 Извади и потоци от канарата и направи да потекат води като реки. 

17 Но те продължиха да съгрешават против Него, противяха се на Всевишния в пустинятаст. 8;. 

18 Изпитаха Бога в сърцето си, като поискаха храна според прищявката си. 

19 И говориха против Бога, казаха: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята? 

20 Ето, Той удари канарата и избликнаха води, и потекоха потоци. Дали ще може да даде и хляб? Ще може ли да приготви месо за Своя народ? 

21 Затова, когато ГОСПОД чу, се разгневи и огън се запали против Яков, а също и гняв се надигна против Израил, 

22 защото не повярваха на Бога и не се довериха на спасението Му. 

23 Но пак Той заповяда на облаците горе и отвори небесните врати, 

24 и наваля манна върху тях, за да ядат, и им даде небесния хляб. 

25 Човек ядеше хляба на силните; Той им прати храна до насита. 

26 Повдигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния вятър. 

27 Наваля месо върху тях като прах, крилати птици като морския пясък, 

28 направи ги да падат насред стана им, около жилищата им. 

29 И ядоха и се преситиха, и Той задоволи прищявката им. 

30 Но още не бяха се отвърнали от прищявката си, храната им беше още в устата им, 

31 и Божият гняв се надигна против тях и изби най-силните от тях, и повали отбраните мъже на Израил. 

32 И при все това, те още съгрешаваха и не повярваха на чудесата Му. 

33 Затова Той остави дните им да чезнат в суета и годините им – в ужас. 

34 Когато ги убиваше, тогава Го търсеха, обръщаха се и усърдно търсеха Бога. 

35 И си спомняха, че Бог бе канарата им и Бог, Всевишният, бе Изкупителят им. 

36 Но с устата си Го мамеха и с езика си Го лъжеха, 

37 защото сърцето им не беше непоколебимо към Него и не бяха верни на завета Му. 

38 Но Той беше милостив и прощаваше беззаконията им и не ги погубваше. Да! Много пъти отвръщаше гнева Си и не надигаше цялата Си ярост, 

39 защото си спомняше, че бяха плът, лъх, който преминава и не се връща. 

40 Колко пъти Му се противиха в пустинятаст. 8; и Го наскърбяваха в безводната земя! 

41 Да, отново и отново изпитваха Бога и огорчаваха Светия Израилев! 

42 Не си спомняха Неговата сила, деня, когато ги избави от противника, 

43 когато извърши знаменията Си в Египет и чудесата Си в полето Цоанст. 12;. 

44 Превърна реките им в кръв и потоците им, и не можеха да пият. 

45 Изпрати сред тях рояци мухи, които ги изпоядоха, и жаби, които ги съсипаха. 

46 Предаде и реколтата им на гъсеницата и труда им – на скакалеца. 

47 Порази лозята им с град и черниците им – със слана. 

48 Предаде и добитъка им на град и стадата им – на мълнии. 

49 Изля върху тях изгарящия Си гняв, ярост, негодувание и беда – нашествие на ангели на злото. 

50 Изравни път за гнева Си, не пощади душата им от смърт, а предаде живота им на мор. 

51 Порази всеки първороден в Египет, първата рожба на мъжествеността им в шатрите на Хам. 

52 А Своя народ изведе като овце и ги води като стадо в пустинята. 

53 Води ги безопасно и те не се страхуваха; а морето погълна враговете им. 

54 Така Той ги въведе в святата Си земя, на планината, която десницата Му беше придобила. 

55 Той изгони пред тях езичниците и им ги раздели с мярка за наследство, и в шатрите им насели племената на Израил. 

56 Но те пак изпитваха Бога, Всевишния, бунтуваха се против Негост. 8; и не пазеха наставленията Му, 

57 а се връщаха назад и постъпваха невярно като бащите си, изметнаха се като неверен лък. 

58 И Го предизвикваха към гняв с високите си места и Го подбуждаха към ревност с изваяните си идоли. 

59 Бог чу и се разяри, и много се отврати от Израил, 

60 и напусна скинията в Сило, шатъра, в който обитаваше между хората, 

61 и предаде на плен силата Си и славата Си – в ръката на врага. 

62 Предаде и народа Си на меча и се изпълни с ярост към наследството Си. 

63 Огън погълна младежите Му и девойките Му останаха без сватбени песни. 

64 Свещениците Му паднаха от меч и вдовиците им не плакаха. 

65 Тогава Господ се събуди като от сън, като силен мъж, който изтрезнява от вино. 

66 И Той порази враговете Си изотзад и им наложи вечен позор. 

67 И Той отхвърли шатъра на Йосиф и не избра ефремовото племе; 

68 а избра юдовото племе, хълма Сион, който възлюби. 

69 Построи светилището Си като височините, като земята, която е основал до века. 

70 Избра и слугата Си Давид и го взе от кошарите на овцете; 

71 доведе го от дойните овце, за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил. 

72 И той ги пасеше според чистотата на сърцето си и ги водеше с умението на ръцете си. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.