1Поучение на Асаф. Боже, защо ни отхвърли завинаги, защо се разпалва гневът Ти към овцете на Твоето пасище?2Спомни си за народа Си, който притежаваш от древност, който спаси като начало на Своето наследство. Спомни си и тази планина Сион, на която се засели. (Изх 15:17; Вт 7:6; Ер 10:16; Ер 51:19)3Простри ръцете Си към вековните развалини. Врагът разруши всичко в светилището.4Твоите врагове крещят сред храма Ти. Поставиха своите знаци за знамена.5Приличаха на секачи в гъсталак.6Ето разбиват в него всички украси с брадви и чукове.7Запалиха Твоето светилище и оскверниха жилището на Твоето име. (Ис 64:10)8Замислиха да ни изтребят до крак и изгориха всички места на Божиите събрания по земята.9Знамения за нас не се виждат. Нямаме вече пророк и няма между нас някой, който да знае – докога още?10Докога, Господи, врагът ще ни укорява и противникът ще пренебрегва Твоето име? (Пс 6:4; Пс 89:47)11Защо отдръпваш ръката Си, десницата Си? Извади я от дрехата Си и ги изтреби. (Ис 52:10)12Бог е мой цар от древността. Той е спасението по земята.13Ти раздели морето със силата Си и строши главите на водните чудовища. (Изх 14:21; Пс 89:10; Ис 51:9)14Строши главата на левиатана[1] и я даде за храна на пустинните животни. (Йов 3:8; Пс 104:26; Ис 27:1)15Ти раздели извори и потоци, пресуши буйни реки.16Твой е денят, също и нощта. Ти създаде светлината и слънцето. (Бит 1:16)17Ти установи всички граници на земята, направи лятото и зимата.18Спомни си, че врагът хулеше Господа; един безумен народ пренебрегва Твоето име.19Не давай на зверовете душата на Своята гургулица! Не забравяй живота на Своите сиромаси.20Погледни към Своя завет[2]! Всички тайни кътчета по земята се изпълниха с насилие.21Не оставяй потиснатият да се върне посрамен! Нека бедният и сиромахът да прославят името Ти!22Стани, Боже, защити делото Си; припомни си всекидневните хули на неразумния към Тебе.23Не забравяй вика на Твоите противници, растящия рев на въстаналите против Тебе.
Псалм 74
Верен
1Маскил на Асаф. Боже, защо си ни отхвърлил навеки и гневът Ти дими против овцете на пасбището Ти?2Спомни си събранието Си, което си придобил още отначало, което си изкупил за племе на наследството Си, и хълма Сион, където си обитавал.3Издигни стъпките Си към постоянните развалини – врагът е развалил всичко в светилището.4Противниците Ти реват сред мястото на събранието Ти, поставиха знаците си за знаци на победа.5Показват се като един, който вдига брадва сред гъста гора.6И сега те трошат всичките ѝ изваяни произведения с брадви и чукове.7Запалиха светилището Ти, оскверниха обиталището на Твоето Име и го сравниха със земята.8Казаха в сърцето си: Нека ги унищожим напълно! Изгориха всичките места на Божии събрания в земята.9Не виждаме своите знамения, няма вече пророк, нито има между нас някой, който да знае докога ще е това.10Докога, Боже, противникът ще хули? Навеки ли врагът ще презира Името Ти?11Защо оттегляш ръката Си и десницата Си? Извади я от пазвата Си и сложи край!12А Бог е мой Цар от древността, който извършва спасителни дела на земята.13Ти си разделил морето със силата Си, Ти си смазал главите на морските чудовища във водите,14Ти си строшил главите на левиатана, дал си го за храна на акулите в моретоили: на народа, на обитателите на пустинята.15Ти си разпукнал извори и потоци, Ти си пресушил непресъхващи реки.16Твой е денят, Твоя е и нощта, Ти си приготвил светлината и слънцето.17Ти си поставил всичките граници на земята, Ти си направил лято и зима.18Помни това, че врагът е похулил ГОСПОДА и че безумен народ е презрял Твоето Име.19Не предавай душата на гургулицата Си на дивия звяр; не забравяй навеки събранието на Своите страдащи!20Погледни на завета Си, защото мрачните места на земята са пълни с обиталищата на насилието.21Нека потиснатият да не се върне посрамен, нека сиромахът и бедният да хвалят Твоето Име!22Стани, Боже, защити делото Си, помни как безумният Те хули всеки ден.23Не забравяй гласа на враговете Си! Врявата на онези, които се надигат против Теб, постоянно се увеличава.