1За първия певец. Псалом на Кореевия хор.2[1] Чуйте това, всички народи! Внимавайте всички, които живеете по света:3синове на обикновени хора и синове на знатни, заедно богати и бедни!4Устата ми ще говори мъдро и размислите ми ще са разумни. (Пс 78:2)5Ще наклоня ухото си към притча; ще разкрия загадката си с арфа.6Защо да се боя в дни на бедствие, когато беззаконието на лоши хора ме обкръжи?7Те се осланят на своето богатство и се хвалят с големия си имот. (Пр 11:4; Ер 9:22)8Но човек не може да откупи брат, не може да даде на Бога откуп за него, (Йов 33:24)9защото прекалено скъп е откупът за живота му и трябва да се откаже завинаги от това –10че ще живее винаги и няма да види гроб.11Защото всеки вижда, че и мъдрите умират, тъй както глупавият и неразумният загиват и оставят имота си на други. (Екл 2:16)12Те си мислят, че домовете им са вечни, техни жилища от род в род, а земите си назовават със своите имена.13Но човекът не пребъдва в почест; той загива като добитъка. (Екл 3:18)14Този техен път е тяхното безумие и такъв е краят на онези след тях, които с големи уста ги одобряват.15Те са предназначени като овце за преизподнята; смъртта ще бъде техен пастир. И праведните ще ги управляват на сутринта. И техните тела ще се разпаднат; преизподнята ще бъде техен дом.16Но Бог ще изкупи душата ми от властта на преизподнята, тъй като ще ме приеме.17Не се страхувай, когато някой забогатява, когато славата на дома му расте,18тъй като няма да вземе нищо със себе си при смъртта си. Славата му няма да го последва. (Екл 5:14; 1 Тим 6:7)19Ако и да се смята за щастлив приживе, защото го хвалят, когато му е добре,20пак ще отиде в поколението на своите предци, които няма никога да видят светлина.21Човекът, който пребивава в почест, но без разум, той загива като добитък.
Псалм 49
Верен
1За първия певец. Псалм на Кореевите синове. Чуйте това, всички народи; дайте ухо, всички жители на света,2както нископоставени, така и високопоставени[1], богати и бедни заедно!3Устата ми ще говори мъдрост и размишлението на сърцето ми – разбиране.4Ще приклоня ухото си към притча, ще изложа гатанката си при звук на арфа.5Защо да се боя в дни на бедствие, когато ме обкръжи беззаконието на тези, които са по петите ми,6които се уповават на имота си и се хвалят с изобилието на богатството си!7Никой не може по никакъв начин да изкупи брат си, нито да даде на Бога откуп за него –8защото скъпо е изкупването на душите им и човек трябва да престане завинаги да се опитва –9за да живее вечно и да не види изтление.10Защото вижда, че мъдрите умират, и безумният, и неразумният заедно погиват, и оставят имота си на други.11Тайната им мисъл е, че домовете им ще стоят вечно и жилищата им – от поколение във поколение; наричат с имената си земите си.12Но човекът, който е на почит, не остава; той е като животните, които се изтребват.13Това е пътят на безумните; а идващите след тях одобряват думите им. (Села.)14Като овце ще бъдат сложени в Шеол, ще ги пасе смъртта и праведните ще владеят над тях на сутринта. Силата им ще пояде Шеол, далеч от жилището им.15Но Бог ще изкупи душата ми от силата на Шеол, защото ще ме приеме[2]. (Села.)16Не се бой, когато забогатее човек, когато се умножи славата на дома му,17защото, когато умре, няма да вземе със себе си нищо, славата му няма да слезе след него.18Макар че докато живее, той благославя душата си – защото хората те хвалят, когато правиш добро на себе си –19пак ще отиде при поколението на бащите си, те няма да видят светлина навеки.20Човек, който е на почит, а няма разбиране, е като животните, които се изтребват.