1За първия певец. Песен на Кореевия хор.2[1] Както елен жадува за изворна вода, така душата ми жадува за Тебе, Боже! (Пс 63:2; Пс 84:3; Ис 26:9)3Душата ми жадува за Бога, за живия Бог: „Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?“ (Пс 27:4)4Сълзите ми бяха хляб за мене ден и нощ, докато околните ми говореха по цял ден: „Къде е сега твоят Бог?“ (Пс 79:10; Мих 7:10; Мал 2:17)5Сърцето ми се свива, когато си спомня как ходех с множеството хора, влизах с тях в Божия храм, като възклицавах и благодарях заедно с празнуващото множество.6Защо униваш, моя душо, и защо се безпокоиш? Уповавай се на Бога; защото още ще прославям своя Бог заради спасението, идващо от Него.7Боже мой, душата ми унива в мене. Затова си спомням за Тебе молитвено в земята на Йордан, на планината Хермон, на планината Мицар.8Бездна призовава бездна с гласа на Твоите водопади. Всички Твои вълни и талази преминаха над мене. (Пс 69:3; Пс 88:8; Йона 2:4)9Денем Господ ще покаже милосърдието Си и нощем песента ми за Него ще бъде с мене, моята молитва към Бога на моя живот.10Ще кажа на Бога, Който е моя скала: „Защо си ме забравил? Защо ходя натъжен заради притеснението от неприятеля? (Пс 18:3)11Сякаш костите ми се трошат, когато враговете ми се гаврят с мене и казват: „Къде е твоят Бог?“12Защо униваш, моя душо, и защо се безпокоиш? Уповавай се на Бога; защото още ще прославям своя Бог заради спасението, идващо от Него.
Псалм 42
Верен
1За първия певец. Маскил на Кореевите синове. Както еленът жадува за водните потоци, така душата ми копнее за Теб, Боже!2Душата ми жадува за Бога, за живия Бог. Кога ще дойда и ще се явя пред Божието лице?3Моите сълзи ми станаха храна ден и нощ, като цял ден ми говорят: Къде е твоят Бог?4Това си припомням и изливам душата си вътре в себе си – как преминавах с множеството и отивах с тях в Божия дом с глас на радост и хваление, с множество, което празнуваше.5Защо си отпаднала, душо моя? И защо стенеш в мен? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го хваля за спасението от лицето Му.6Боже мой, душата ми е отпаднала в мен; затова си спомням за Теб от йорданската земя и от ермонските височини, от планината Мисар.7Бездна огласява бездна при шума на Твоите водопади. Всичките Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мен.8ГОСПОД ще заповяда милостта Си през деня и песента Му ще бъде с мен през нощта – молитва към Бога на моя живот.9Ще кажа на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя опечален от притеснението от врага?10Враговете ми ме подиграват, като че трошат костите ми, като всеки ден ми казват: Къде е Твоят Бог?[1]11Защо си отпаднала, душо моя? И защо стенеш в мен? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го хваля; Той е спасение на лицето ми и моят Бог.