1Псалом на Давид. Господи, води борба с онези, които се борят с мене, и срази онези, които се сражават с мене;2вземи оръжие и щит и се вдигни да ми помогнеш.3Размахай копие и секира срещу моите гонители. Кажи на душата ми: „Аз съм твое спасение!“4В безчестие и срам да потънат онези, които посягат на живота ми; да отстъпят и да се покрият с безчестие онези, които замислят зло срещу мене. (Пс 40:15; Пс 71:13)5Да бъдат те като плява пред вятъра и Господен ангел да ги прогонва. (Пс 1:4; Пс 83:14)6Да бъде пътят им тъмен и хлъзгав и Господен ангел да ги преследва, (Ер 23:12)7защото без причина заложиха мрежата си за мене, без причина изкопаха яма за душата ми.8Върху всеки един от тях да дойде неочаквана погибел и мрежата му, която е скрил за мене, да улови самия него; нека падне в нея и да загине. (Пс 7:16; Ис 47:11)9А моята душа ще се радва заради това, което стори Господ, ще се весели за спасението, дошло от Него.10Цялото ми същество ще възвести: „Господи, кой е като Тебе, Който избавяш слаб от силен, беден от грабителя му?“ (Пс 86:8)11Злостни свидетели се надигнаха против мене: разпитват ме за това, което аз не зная; (Пс 27:12)12отвръщат ми със зло за доброто, аз съм изоставен и самотен. (Пс 38:21; Пс 109:5)13А когато те бяха болни, обличах вретище[1], изтощавах душата си с пост и сърцето ми се изля в молитва.14Постъпвах така, като че за мой приятел, за мой брат се молех; ходех тъжен, с наведена глава, като че ли майка оплаквах.15Но когато аз срещах пречки по пътя си, те се радваха и се съюзяваха. Съюзиха се против мене хора, които не познавам. Не преставаха да ме охулват;16в сборището на безбожниците присмехулниците злостно точеха зъби срещу мене.17Господи, докога само ще гледаш това? Спаси живота ми от техните злодейства, избави ме от тези лъвове. (Пс 17:12; Пс 22:22)18Аз ще Те прославя във великото събрание, ще Те възхваля пред целия народ,19за да не тържествуват над мене онези, които несправедливо враждуват против мене, нито да се присмиват с очи тези, които ме мразят без причина. (Пс 38:17)20Защото не за мир говорят те, а против мирните хора по земята кроят коварни замисли; (П Ер 2:16)21разтварят уста против мене; злорадстват с думите: „Добре! Добре! Ние го видяхме със собствените си очи!“22Ти, Господи, видя – недей мълча; Господи, не се отдалечавай от мене! (Пс 38:22)23Пробуди се, застъпи се за моето право! Боже мой и Господи мой, Ти води моето дело!24Ти, Господи, Боже мой, си справедлив и нека те да не тържествуват над мене.25Да не казват в сърцето си: „Добре! Ето това ние желаехме!“ Да не казват: „Погълнахме го.“26В безчестие и срам да потънат всички, които се радват на моето нещастие. Да се облекат в срам и позор онези, които говорят надменно срещу мене.27Да се радват и да се веселят онези, които подкрепят правото ми дело, и винаги да казват: „Велик е Господ, Който желае спасение на Своя служител!“ (Пс 40:17)28А езикът ми ще възвестява Твоята справедливост и ще отправя прослава към Тебе всеки ден.
Псалм 35
Верен
1Псалм на Давид. Бори се, ГОСПОДИ, с онези, които се борят със мен; бий се против онези, които се бият против мен!2Вземи щит и броня и стани ми на помощ!3Извади и копие и затвори пътя срещу преследвачите ми; кажи на душата ми: Аз съм твоето спасение!4Нека се посрамят и опозорят онези, които търсят живота ми; нека се върнат назад и бъдат посрамени онези, които замислят зло против мен!5Нека бъдат като плява пред вятъра и да ги гони Ангелът ГОСПОДЕН!6Нека пътят им бъде тъмен и хлъзгав и да ги преследва Ангелът ГОСПОДЕН!7Защото без причина скриха за мен мрежата си в яма, без причина копаха ров за душата ми.8Нека гибел неочаквано го връхлети и мрежата му, която скри, да улови самия него; нека падне в гибел!9А моята душа ще ликува в ГОСПОДА, ще се радва в спасението Му.10Всичките ми кости ще кажат: ГОСПОДИ, кой е като Теб, който избавяш сиромаха от по-силния от него, сиромаха и бедния – от грабителя му?11Неправедни свидетели се надигат, питат ме за неща, които не зная.12Отплащат ми зло за добро, за да осиротее душата ми.13А когато те боледуваха, аз се обличах във вретище, смирявах с пост душата си и се молех с наведена глава[1].14Отнасях се като с приятел и брат, навеждах се скърбейки, като някой, който жалее за майка си.15Но те се зарадваха на препъването ми и се събраха – побойници, които не познавах, се събраха против мен; разкъсаха ме, без да спрат.16Като безбожни присмехулници на пиршество скърцаха със зъби против мен.17Господи, докога ще гледаш? Избави душата ми от техните опустошения, едничката ми душа – от лъвовете.18Ще Те прославя в голямото събрание, ще Те хваля сред многоброен народ.19Да не тържествуват над мен онези, които без причина са ми врагове; нито с очи да намигат онези, които без повод ме мразят.20Защото не говорят за мир, а против тихите на земята измислят лъжливи думи.21Отварят против мен устата си и казват: Охо, охо, очите ни видяха!22ГОСПОДИ, Ти видя, не мълчи! Господи, не бъди далеч от мен!23Стани и събуди се за правото ми; за делото ми, Боже мой и Господи мой!24Съди ме според правдата Си, ГОСПОДИ, Боже мой, и нека не ликуват над мен!25Нека не кажат в сърцето си: Охо, желанието ни се сбъдна! Нека не кажат: Погълнахме го!26Нека се посрамят и заедно се унижат онези, които се радват на нещастието ми! Нека се облекат със срам и позор онези, които се големеят против мен[2]!27Нека ликуват и се радват онези, които желаят правдата ми, и винаги да казват: Нека ГОСПОД се възвеличи, който желае мира на слугата Си!28И езикът ми ще шепне за Твоята правда и за Твоята хвала всеки ден.