1На Давид. Ще Те славя с цялото си сърце, ще Те възпявам пред боговете[1]. (Пс 9:2)2Ще падна на колене пред святия Ти храм и ще славя името Ти заради Твоята милост и Твоята истина, защото Ти въздигна словото Си над всяко Свое име. (Пс 5:8)3В деня, когато извиках, Ти ми отговори; Ти изпълни със сила душата ми. (Ис 40:29)4Господи, ще Те прославят всички земни царе, защото чуха изреченото от Тебе слово, (Мал 1:11)5и ще възпеят пътищата на Господа, защото е велика Неговата слава, (Пс 68:33)6защото макар Господ да е високо издигнат, вижда и смирения и отдалече познава горделивия. (Пс 113:5; Ис 57:15; Лк 1:51)7Ако изпадна в беда, Ти ще ме запазиш жив, ще простреш ръката Си върху гнева на моите врагове и ще ме спасиш със Своята десница.8Господ ще отмъсти за мене. Господи, Твоята милост е вечна; не изоставяй делата на Своите ръце.
Псалм 138
Верен
1Псалм на Давид. Ще Те славя от все сърце, ще Ти пея псалми пред боговете.2Ще се поклоня към светия Ти храм и ще славя Името Ти за милостта Ти и за верността Ти, защото си възвеличил словото Си над цялото Си Име.3В деня, когато извиках, Ти ми отговори; направи ме дръзновен със сила в душата ми.4Всички земни царе ще Те прославят, ГОСПОДИ, когато чуят думите на устата Ти.5Ще възпяват ГОСПОДНИТЕ пътища, защото велика е ГОСПОДНАТА слава.6Защото ГОСПОД е възвишен, но гледа смирения, а гордия познава отдалеч.7Ако ходя сред бедствие, Ти ще ме пазиш жив, ще простреш ръката Си против яростта на враговете ми и ще ме спаси десницата Ти.8ГОСПОД ще извърши, което е потребно за мен. Твоята милост, ГОСПОДИ, е вечна. Не оставяй делата на ръцете Си!