Псалм 137

Съвременен български превод

Песен на заточениците във Вавилон

(136)

1 Край реките на Вавилония – там стояхме и плачехме, когато си спомняхме за Сион. (Ез 3:15) 2 Ние окачихме арфите си на върбите в тази земя, (Ис 24:8; П Ер 5:14)

Ис 24:8П Ер 5:14

3 защото там искаха песни от нас, пленените, а нашите мъчители – ликувания: „Пейте ни от сионските песни!“ 4 Как да запеем песен за Господа на чужда земя? 5 Десницата ми да изсъхне, ако те забравя, Йерусалиме! 6 Езикът ми да залепне на небцето ми, ако не те помня, ако не поставя Йерусалим по-високо от радостта си! (Пс 122:1) 7 Припомни, Господи, на Едомовите синове деня, когато Йерусалим беше завладян! Те крещяха: „Срутете го, срутете го до основите му!“ (П Ер 4:21; Ез 25:12; Авд 1:10)

П Ер 4:21Ез 25:12Авд 1:10

8 Дъще Вавилонска, опустошителко, блажен е онзи, който ти въздаде за това, което ти ни направи! (Ер 50:2; Отк 18:6)

Ер 50:2Отк 18:6

9 Блажен е онзи, който грабне и разбие в скала малките ти деца! (Ос 14:1)

Псалм 137

Верен

1 При реките на Вавилон, там седяхме и плачехме, когато си спомняхме Сион. 2 На върбите сред него окачихме арфите си. 3 Защото там тези, които ни плениха, поискаха от нас думи на песен; и които ни притесняваха – веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни! 4 Как да пеем ГОСПОДНА песен в чужда земя? 5 Ако те забравя, Ерусалиме, да забрави десницата ми умението си! 6 Да се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не издигна Ерусалим начело на радостта си! 7 Спомни си, ГОСПОДИ, деня на Ерусалим против синовете на Едом, които казваха: Сринете, сринете го до самата му основа! 8 О, дъще вавилонска, която ще запустееш, блажен онзи, който ти отплати за всичко, което си ни сторила! 9 Блажен онзи, който хване децата ти и ги разбие в скалата!