1За Твоите праведни обаче грееше ярка светлина; онези чуваха гласовете им, но макар и да не виждаха лицата им, наричаха ги блажени, защото не изпитваха страдания. (Изх 10:23)2А за това, че не им отмъщаваха за сторените неправди, те благодаряха и искаха прошка за предишната си враждебност.3Вместо мрак Ти даде на Своите горящ огнен стълб за водач по незнайния път и благосклонно слънце за славното им странстване. (Изх 13:21; Пс 121:6; Прем 10:17)4А враговете Ти заслужено бяха лишени от светлина и затворени в мрак, защото и те държаха затворени Твоите синове, чрез които щеше да бъде дадена на света нетленната светлина на Закона. (Прем 11:16)
Шеста разлика
5Когато решиха да избият децата на праведните, макар и да спасиха едно подхвърлено момче, за наказание Ти им отне множество деца, а самите тях всички погуби в буйната вода. (Изх 1:22; Изх 12:29; Изх 14:23)6На нашите предци бе предизвестено за онази нощ, за да бъдат спокойни, след като добре знаят на какви клетвени обещания са се доверили. (Изх 11:4)7И Твоят народ очакваше както спасението на праведните, така и гибелта на враговете,8защото с каквото наказваше враговете, с това същото възвеличи нас, които Ти бе призовал.9Благочестивите деца на добрите извършваха незабелязано жертвоприношението, като единодушно приеха божествен закон праведните да участват еднакво и в благата, и в опасностите и още оттогава пееха хвалебните песни на предците.10А от противната страна отекваха нестройният вик на враговете и воплите над оплакваните деца. (Изх 12:30)11С една и съща присъда бяха наказани и робът, и господарят. Еднакво страдаха и обикновеният човек, и царят –12всички имаха безброй мъртъвци от еднаква смърт. Живите не стигаха, за да ги погребат, защото в един миг бе погубено най-достойното им поколение. (Чис 33:4)13И онези, които заради вълшебствата не вярваха в нищо, при гибелта на първородните си синове признаха, че този народ е син на Бога. (Изх 4:22; Вт 1:31; Ос 11:1)14Когато дълбоко мълчание обгръщаше всичко и нощта бе достигнала до средата на своя ход,15Твоята всесилна дума слезе като страшен воин от небето от царствените Ти престоли сред обречената на гибел земя. (Изх 12:29; Отк 19:11)16Тя носеше остър меч – Твоята неотменима заповед, и като се изправи, изпълни всичко със смърт. Стъпила върху земята, тя докосваше небето. (Отк 19:15)17Внезапно ужасни видения смутиха съня им и ги връхлетяха ненадейни страхове. (Йов 4:13)18Тогава, поразени – един тук, друг там, полуживи, те разкриваха причината за своята смърт.19Защото сънищата, които бяха ги смутили, им предсказаха това, за да не загинат, без да знаят защо търпят страдания.20Смъртното изпитание не отмина и праведните и много от тях загинаха в пустинята. Но този гняв не трая дълго, (Чис 17:1; 1 Кор 10:8)21защото един безукорен мъж побърза да ги защити с оръжията на своето служение – молитва и кадене за умилостивяване. Той въстана против гнева и сложи край на бедствието, като показа с това, че е Твой слуга. (Изх 32:11)22Той надви яростта не с телесна мощ, нито със силата на оръжието, а покори със слово Онзи, Който отрежда наказание, като припомни клетвените обещания и завети на предците.23И когато мъртвите лежаха вече на купове един върху друг, той застана по средата, спря гнева и пресече пътя му към живите.24Върху дългата му до земята дреха бе изобразен целият свят, върху четирите реда скъпоценни камъни стояха славните имена на предците, а Твоето величие – върху диадемата на главата му. (Изх 28:1)25Пред това отстъпи унищожителят и от това се уплаши. Защото този гняв бе достатъчно изпитание.