Песен на песните 8 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

О, да беше мой брат!

1 О, да беше мой брат, който е сукал от гърдите на моята майка! Тогава, ако те срещнех на улицата, щях да те целувам и никой нямаше да ме осъди^[1]. 2 Щях да те поведа, щях да те заведа в майчината си къща. Ти щеше да ме учиш^[2], а аз щях да ти давам ухайно вино, със сок от моите нарове. 3 Лявата му ръка е под главата ми, а дясната ме прегръща. Възлюбеният: (П П 2:6) 4 Заклевам ви, дъщери йерусалимски, да не възбудите, нито да събудите любовта ми, преди възлюбената да пожелае. Хор: (П П 2:7; П П 3:5)

П П 2:7П П 3:5

5 Коя е тази, която идва от пустинята, опирайки се на своя възлюбен? Възлюбеният: Събудих се под ябълката – там майка ти е изпитала родилни болки, там те е родила твоята родителка. (П П 3:6) 6 Положи ме като печат на сърцето си, като пръстен^[3] на ръката си, защото любовта е силна като смърт, ревността – люта като преизподня, пламъците^[4] и са огнени. 7 Големи води не могат да угасят любовта и реки^[5] няма да я залеят. Ако някой би дал всичкото богатство на своя дом за любов, той щеше да бъде презрян. Хор: 8 Имаме малка сестра, няма още гърди. Какво ще правим със сестра си, ако дойдат за нея сватовници? 9 Да беше стена, щяхме да съградим на нея зъбери от сребро; да би била порта, щяхме да я обложим с кедрови дъски. Възлюбената: 10 Аз съм стена и гърдите ми са като крепостни кули. Затова ще намеря любов^[6] в очите му^[7]. Хор: 11 Соломон имаше лозе на Ваал-Хамон. Той предаде лозето на пазачи. Всеки беше длъжен да даде хиляда сикли сребро за плодовете от него. Възлюбената: 12 А моето лозе си е при мене. Хилядата нека са за тебе, Соломоне, а двеста сикли са за пазачите на плодовете му. Възлюбеният: 13 Ти, която живееш в градините, в гласа ти се вслушват приятелите. Нека и аз го послушам. Възлюбената: 14 Тичай, мой възлюбени, и бъди като сърна или като млад елен по благоуханни планини. (П П 2:17)

Верен

1 О, да ми беше като брат, който е сукал от гърдите на майка ми! Ако те намерех навън, щях да те целуна, и нямаше да ме презират. 2 Щях да те заведа, да те въведа в къщата на майка си, за да ме учиш. Щях да те напоя с ароматно вино от сока на наровете си. 3 Левицата му е под главата ми и десницата му ме прегръща. 4 Заклевам ви, ерусалимски дъщери, в сърните или в полските кошути, да не възбудите, да не събудите любовта, докато сама не пожелае. 5 Коя е тази, която идва от пустинята, като се опира на любимия си? Аз те събудих под ябълката; там те роди майка ти, там тя беше в родилни мъки и те роди. 6 Положѝ ме като печат на сърцето си, като печат на ръката си – защото любовта е силна като смъртта, ревността е жестока като Шеол; пламъците ѝ са огнени пламъци, като ГОСПОДНИЯ пламък. 7 Дори и много води не могат да угасят любовта, нито порои да я потопят. Ако човек би дал цялото богатство на дома си за любов, съвсем биха го презряли. 8 Ние имаме малка сестра и тя няма гърди. Какво да направим за сестра си в деня, когато стане дума за нея? 9 Ако тя е стена, ще построим на нея сребърно укрепление; а ако е врата, ще я заградим с кедрови греди. 10 Аз бях стена, и гърдите ми бяха като кули; тогава станах в очите му като една, която е намерила мир. 11 Соломон имаше лозе във Ваал-Хамон и даде лозето на пазачи; всеки трябваше да донесе за плода му хиляда сребърника. 12 Моето лозе е пред мен – хилядата сребърника са за теб, Соломоне, а двеста са за пазачите на плода му. 13 О, ти, която седиш в градините, другарите ми се ослушват за гласа ти – дай ми да го чуя! 14 Бързай, любими мой, и бъди като сърна или млад елен по благоуханните планини.